Както съвсем скоро от ФАКТИ обещахме, а днес изпълняваме обещанието си, представяме Ви обширен анализ на д-р Севдалин Куцаров за проблемите на здравеопазването у нас и реформите, които трябва да се извършат, за да бъдат отстранени значимите дефицити от тази наистина много сложена система.
Д-р Севдалин Куцаров е член на Изпълнителния съвет на ПП „Републиканци за България“ и експерт отговарящ за сектор „Здравеопазване“.
Здравната система в България беше както всичко останало - наследство от времето на тоталитаризма. Беше изградена по модела Семашко-Бевъридж. От края на 90-те се започна подготовката за реформирането и в посока въвеждането на система по модела Бисмарк /налична в повечето европейски държави/. Като част от реформата беше въвеждането на Здравноосигурителна каса. Повечето от болниците бяха преструктурирани в търговски дружества с цел приватизацията им.
Въведоха се клинични пътеки като форма за финансиране. Тези пътеки трябваше да са временен вариант до въвеждането на диагностично свързаните групи. Те се използват като метод за оценка на обема и качеството на извършената дейност. В много държави се използват и за разплащане. В началото на това десетилетие се направи пътна карта за въвеждането им, закупи се лиценз за Австралийската класификация за ДСГ. Като че ли там всичко спря. Постепенно се върнахме към системата, от която искахме да избягаме. На практика касата се одържави, определиха се лимити за болниците. И почти се върнахме там, от където тръгнахме.
Участниците в тази система грубо могат да бъдат сведени до:
1. Държавата като регулатор и платец;
2. Касата като разпределител на публичните средства;
3. Лекарите, специалистите по здравни грижи и всички работещи в системата;
4. Пациентите като платец и потребител на продукта на тази система.
Спирането на реформите в здравеопазването доведоха до проблеми в цялата здравна система.
Решаването на парче доведе до неудовлетвореност от всички. Неефективното финансиране, разпределение, разходване на средства, кадровата политика, липсата на електронното здравеопазване са само част от тези проблеми.
Проблемът на държавата в лицето на законодателната и изпълнителна власт е липсата на визия и желание за промяна. Хваленето с "Даваме повече и повече пари" не води до нищо. Възможността да разпределяш толкова много средства явно е определяща за нежеланието за промяна.
Проблемите на НЗОК като разпределител на средства
Недостатъчните средства в посока първичната и специализирана доболнична помощ доведе до отлив на медицински специалисти. Неглижирането на тяхната работа и ангажимент към лечението на пациентите, претрупването им с бюрократични задължения, лимити на направленията към лабораториите са само част от проблемите. Това рефлектира и в най-високия брой хоспитализации на глава от населението в Европейския съюз.
Липсата на калкулация на медицинския труд в клиничните пътеки, недофинансираните такива доведе до диспропорции в заплащането между различните специалности. Неадекватното разпределение на средства между всички участници в лечебния процес доведе до хроничния недостиг на медицински сестри. Това е проблем, който всички отчитат, но никой не си дава сметка, че точно той може да срине системата.
Контролът на Касата е единствено по документи. Плащане на брой клинични пътеки без да се интересува за качеството на услугата, която е предоставена.
По отношение на кадрите отдавна са ясни специалностите, които са дефицитни. Вече се усеща недостигът на анестезиолози, общо практикуващи лекари, вирусолози, патоанатоми, съдебни лекари. Липсата на кариерно развитие. В момента лекарите се делят на такива с или без специалност и до тук. Броят на специалистите по здравни грижи е критично малък, средната им възраст е висока и това трябва да притеснява всички.
Основната цел на здравната система е осигуряване на равен достъп до качествено здравеопазване.
Парите, които се разпределят в здравеопазването се увеличиха многократно., както и директните плащания от пациентите се увеличиха процентно значително. Вече над 50% са парите, които всеки от нас плаща от джоба си във вид на директни плащания.
В Европа считат за НОРМА за наличие на удовлетвореност директни плащания в размер на 8-15%. Тези плащания на практика ограничават достъпа на цели групи от населението: социални, етнически и хронично болни.
Архитектурата на регионалната здравна мрежа също е фактор за достъпа до здравеопазване. Съществуват неравенствата между регионите както и в тях.
Основният участник в тази система на практика е изключен от влияние върху нея.
В здравната система се преплитат много интереси - обществени, професионални, бизнес, политически и лични. Ето затова намесата и промените трябва да се правят много внимателно и с мислене за ефекта върху основното-предоставяне на достъпно здравеопазване за всички.
Усъвършенстването на здравноосигурителния модел чрез демонополизация на НЗОК не би увеличило парите, но би довело до вкарване на пациента в ролята на основен фактор решаващ, избиращ, оценяващ, което ще подобри разходването на средства. Различните ЗОК биха увеличили контрола върху системата, биха предложили различни пакети от услуги. А това ще доведе до конкуренция на болниците на база качество за ресурса на различните ЗОК.
Необходимо е въвеждането на електронно здравеопазване и единна информационна система, както и електронна карта, досие и рецепта.
Необходимо е софтуерно унифициране на използваните програми във всички лечебни заведения. Целта е ефективен контрол по отношение на разходите, на завишения брой хоспитализации и предотвратяване на приоритетно хоспитализиране по-високо финансирани клинични пътеки.Създаване на индикативни стандарти и нива за заплащане на медицинския труд гарантиращо адекватно заплащане на лекарите и специалистите по здравни грижи.
Адекватно финансово обезпечаване на общопрактикуващите лекари и специалистите в доболничната помощ. Държавна подкрепа за групови практики и лични лекари в отдалечени планински и рядко населени райони, данъчни облекчения. Целта е намаляване на хоспитализациите и редуциране на тенденцията за намаляване броя на GP-тата в тези райони.
Всички европейски здравни системи отделят огромно значение на превенцията и промоцията на здравето, ние все още не правим почти нищо. Социалнозначимите и хронични заболявания имат нужда от голям финансов ресурс, когато се стигне до болнично лечение.
По отношение на денталната помощ е необходимо постепенно увеличаване на бюджета и поетапно въвеждане на профилактични дейности за деца и възрастни, протетични дейности за възрастни и разширяване на пакета за терапевтични дейности също за тях.
През последната една година всички проблеми на здравната система изкристализираха и бяха видими за всички българи. Сега е по-лесно хората да бъдат убедени, че не е възможно отлагането на реформите в Здравната система. На ход са тези, които могат да поемат отговорност и имат визия за това как трябва да продължи реформата в здравеопазването.