„Нова Македония“: Как България саботира историческата комисия

„Някъде през декември 2018 г. съпредседателите на македоно-българската мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и образователни въпроси излязоха с изявление, в което съобщиха, че комисията е приела предложение-препоръка към правителствата на РС Македония и България да празнуват съвместно Деня на общославянските просветители св. Кирил и както и Григор Пърличев, пише Далибор Станкович в материал за вестник „Нова Македония“, представен от Агенция "Фокус" без редакторска намеса.

По този повод Ангел Димитров, бившият български посланик в Македония, съпредседател на комисията (и един от авторите на противоречивата стратегия, известна като „Българската политика спрямо Република Македония“), информира на съвместна пресконференция: „Разбрахме се с нашите колеги от Република Македония от научна гледна точка, за да се обоснове защо двете ни правителства трябва да продължат да празнуват Деня на светите братя Кирил и Методий заедно“ (за съвместното честване в Рим). Димитров също потвърди, че е постигнато споразумение и в двете страни да продължи да се уважава и отбелязва Григор Пърличев като човек със заслуги за културното и социалното развитие.

Според информацията, получена от „Нова Македония“, двете страни са се договорили да препоръчат на съответните правителства редовно честване на Св. Кирил и Методий като общославянски просветители, докато за други личности, като Св. Климент, Св. Наум, Самуил и Григор Пърличев е препоръчително да се честват юбилейни годишнини.

По-конкретно, на декемврийската среща през 2018 г. и двете страни се споразумяха да почетат Кирил и Методий като „общославянски просветители“, а Григор Пърличев като човек, който има заслуги за македонската и българската култура. Ако бъде внимателно анализиран по отношение на въпроса за почитането на Солунските братя, никоя от страните не прави отстъпки, ако вземем предвид, че решението е хармонизирано - говорим за „общославянски просветители“.

По отношение на въпроса за Григор Пърличев се създава впечатлението, че македонската страна е направила компромис. Можем да предположим, че македонските членове са взели предвид опитите на Пърличев да превежда на български език, както и преподаването му в Солунската гимназия, като по този начин показва европейски подход към решаването на проблеми. Вярно е, че Пърличев има културно значение извън Македония и може свободно да се твърди, че този македонски възрожденец има изключителни заслуги и е допринесъл за развитието на гръцката и българската култура.

Науката казва, че Григор Пърличев със стихотворението си „Сердар“, което е написано на гръцки, е един от най-големите представители на съвременната гръцка литература. Неслучайно той беше обявен за новия Омир в Атина, а Александър Ризос Рангавис отбеляза, че това стихотворение е творение на „чудо длето; всеки стих блести като чист бисер“. Това може да се каже само за човек, който познава съвършено гръцкия език, защото само по този начин би могъл да твори на този език.

Но що се отнася до българската грамотност на Пърличев, нещата стоят по друг начин. Самият той казва в автобиографията си: „В дюкяна на Ангел Групчев, който служи като читалня, научих българско четене и език ... Бях, а и все още днес съм все още слаб с българския... и затова превеждах на български не както исках, а както можех... Знаех, че този превод не мирише много на български, но когато съм слаб с български, не може да бъде различно“.

В интерес на истината трябва да припомним, че Пърличев, поради лошите си преводи на български език, който определено не го познаваше добре, тъй като не му беше майчин език, беше жестоко критикуван от българското общество, което е напълно скандализирано от българския му превод.

В интерес на истината, според информацията, получена от „Нова Македония“, македонските членове предлагат на българските си колеги честването на Пърличев да бъде тристранно, т.е. Република Гърция да бъде поканена за тази инициатива, като по този начин се показва разумен европейски подход на македонската страна. Две страни членки на ЕС (Гърция и България) и третата кандидат за ЕС (Македония). Но тази инициатива на македонските членове беше отхвърлена от българската страна.
Това е само един от примерите за разумен подход, конструктивност в опита за намиране на решение с европейски дух от страна на македонските членове на комисията. За съжаление българската страна все още се води от т. нар Балкански манталитет. Въпреки изключително високото ниво на конструктивност от страна на македонските членове, те непрекъснато биват обвинявани в българските медии, че са неконструктивни.

Примерите по време на работата на комисията до момента са очевидни за българските членове, но и за българското правителство, които показаха, че не спазват споразумението. Точно примерът от увода в този текст потвърждава това твърдение. А именно, през декември 2018 г. македоно-българската комисия реши, че ще предложи на македонското и българското правителство съвместно честване на Кирил и Методий като панславянски просветители, а за Григор Пърличев юбилеен празник като личност, която има значение за македонската и българската култура.

Но през следващата година се забелязва невероятно безпринципно отклонение от договореното от българската част на комисията. В контекста на това разминаване можем само да предположим, че българските членове на комисията са се срещнали с представители на българското правителство и че промените в техния подход са силно повлияни и те са подложени на натиск. Няма друг логичен отговор. Момент на перипетия е, когато българските членове на комисията отказват да кажат, че Григор Пърличев е едно от лицата, за които е приета препоръката за съвместно възпоменание.

Също така е много вероятно обозначението „македонска култура“, което е включено в препоръките, да е причината българското правителство неофициално да се откаже от съвместното честване на Пърличев. Проблемите в работата на комисията се усложняват допълнително, когато е приета позицията на българския парламент, оформена в резолюция от най-висшия им законодателен орган, последвана от обяснителен меморандум, който в Македония е оценен като изнудване.

От информацията, която получихме, научаваме, че въпросът за неподписването на протоколите от заседанията на комисията постепенно излиза на повърхността. И сега, след последната онлайн среща, разбрахме, че неподписването се дължи на прилагателните македонски, македонска и македонско. Ако се вземат предвид всички изявления на членовете на комисията, повече от очевидно е, че българските членове не са имали проблем с прилагателното македонски - до рамковата позиция в българския парламент, тъй като оттогава датират промените в изказването на техните позиции.

Сега и на най-заблудените е ясно, че българските членове не се ръководят от научния подход, историческите факти и европейските принципи, а внасят в работата на комисията политиката и хегемонистките принципи на българското правителство. Точно този акт нарушава работата на комисията и не оставя възможност за академичен дебат. Всички подробности, детайли и пикантност са известни на членовете на комисията, но със сигурност можем да анализираме и синтезираме и от известното.

Тази година по инициатива на ВМРО-БНД в българския парламент се проведе първото четене на противоречивия закон за предефиниране на Закона за празника на светиите Кирил и Методий. Въз основа на този закон Денят на общославянската писменост трябва да бъде обявен за ден на българската писменост, а кирилицата - за българска азбука. Тази инициатива е класически начин за саботиране и подкопаване на доверието в работата на комисията по отношение на вече договорените въпроси.

След последната онлайн среща установихме, че България проблематизира прилагателните имена македонско и македонски и поради това македонската страна не подписва протокола. Но абсурдът не свършва до тук! След последната среща българската страна обвини членовете от Македония, че възпрепятстват работата на комисията и вината отново беше прехвърлена към известната „дълбока държава“, която е „много силна“ в Македония.

Но фактите показват, че българската страна е неконструктивният елемент, а не македонската. Можем да разберем истината само ако бъдат публикувани протоколите от работата на македоно-българската комисия. Или в бъдеще ще разберат други изследователи, занимаващи се с този абсурден въпрос.

Не бива да забравяме, че с проблематизирането на прилагателните имена македонско и македонски от българска страна, комисията излиза извън рамките на нейната компетентност и чрез работата на комисията се стреми да потвърди българската стратегическа цел, която е ясно определена в рамковата позиция и обяснителния меморандум - изтриване на македонския народ, македонския език, македонската история и т.н.