„По действащия конституционен модел няма работещ механизъм за освобождаване на главния прокурор макар в Конституцията и Закона за съдебната власт да са предвидени формални възможности това да се случи. Те обаче са неработещи“.
Това каза конституционалистът и депутат от „Демократична България“ в 45-тото Народно събрание доцент Атанас Славов пред ФАКТИ. В контекста на настоящите протести с искания за оставката на главния прокурор Иван Гешев, се свързахме с доц. Славов, за да говорим както за законовите механизми за отстраняването на главен прокурор - тоест фактическата липса на подобни механизми, така и за предлаганите от „Демократична България“ промени именно по посока създаване на такава възможност по законов ред.
„На първо място, според Конституцията е възможно при тежко нарушение, системно неизпълнение на служебните задължения или действия, накърняващи престижа на съдебната власт, членове на Висшия съдебен съвет, независимо от коя колегия, или министърът на правосъдието, да предложат на ВСС такова освобождаване, което да бъде потвърдено с указ на държавния глава. Това е една формална възможност.
Защо тази формална възможност е неработеща – първо, защото исторически погледнато прокурорската квота и парламентарната квота във ВСС винаги образуват мнозинство и то супермнозинство, повече от 2/3. Няма действащ механизъм, при който състав на ВСС да може да вземе решение, независимо дали по предложение на членове на ВСС или по предложение на министъра на правосъдието, да започне процедура за освобождаване. Напомням, че настоящият главен прокурор беше избран с такова голямо мнозинство от 20 гласа. Тоест в настоящия състав на ВСС няма как да се формира различно мнозинство от това, което подкрепя главния прокурор. Така е било във всички предишни състави на ВСС“, обясни доц. Славов.
„Помним цялата сага около исканията за освобождаване на главния прокурор Филчев преди вече повече от 15 години, как беше невъзможно да се стигне до такова освобождаване, помним и последвалото решението по делото „Колеви срещу България“ на Европейския съд по правата на човека, което се фокусира първо върху невъзможността ефективно да се разследва съпричастност и участие на главния прокурор в престъпна дейност. И в момента сме под Мониторинг за отсъствието на практически механизъм за извършването на ефективни наказателни разследвания на главния прокурор, докато заема поста и съответно за невъзможност той да бъде освободен от длъжност по един работещ начин“, каза още той.
„Формално в Конституцията има текстове, които биха могли да се използват. Реално конституционният механизъм е неработещ, защото главният прокурор винаги има мнозинство във ВСС“, обобщи доц. Славов.
Именно затова е необходимо да се създаде законов механизъм, чрез който главният прокурор да може действително да бъде освободен от длъжност. На въпроса дали за създаването на такъв механизъм е необходимо Велико народно събрание, доц. Славов отговори: „Не мисля, че е необходимо Велико народно събрание. Допустимо е Народното събрание да измени по такъв начин Конституцията, че да се предвиди такъв работещ механизъм. В 45-тото Народно събрание „Демократична България“ предложи модел за освобождаване на главния прокурор с промени в Конституцията.
Този модел има следните фази. На първо място, Народното събрание да може да вземе решение за освобождаване с мнозинство 3/5 от народните представители и след това президентът да издаде указ за освобождаването. Става дума за изцяло нов модел за избор и освобождаване на главния прокурор с участието на парламента, така че да се носи реална демократична отговорност пред гражданите и пред Народното събрание. Без включването на орган, външен на съдебната власт, в този процес, според мен няма да има работещ механизъм за освобождаване на главния прокурор. Трябва да отбележа, че наличието на такъв механизъм за импийчмънт дори е по-важно от начина, по който се избира главен прокурор.
Именно възможността той да бъде освободен ефективно създава други стимули за лицето, което осъществява функциите на главен прокурор. Това лице вече ще знае, че може да му бъде търсена отговорност. Веднъж лишен от цялата си власт, след като бъде освободен, спрямо това лице могат да се провеждат всякакви процесуално-следствени действия“.
„Големият проблем в действащия модел обаче е именно това, че главният прокурор съсредоточава цялата власт в своите ръце по отношение на Прокуратурата. Той, ако трябва да направя една метафора, е като фараон в абсолютисткия период на египетската монархия именно - главният прокурор е със статута на полубог: никой не може да му търси отговорност по политически или съдебен механизъм. Това поставя главния прокурор извън механизмите за демократична отчетност и контрол на властите. Затова и препоръките в няколко различни доклада – Механизъм за сътрудничество и проверка, Доклад за върховенството на правото, докладите на Комитета на министрите на Съвета на Европа, решенията на Съда в Страсбург. Те поставят именно този основен въпрос за механизъм за търсене на отговорност, освобождаване на главния прокурор и ефективно разследване за извършените нарушения“, каза още доц. Славов.
Припомняме, че при въвеждането на фигура на прокурор, разследващ главния прокурор, която Конституционния съд обяви за противоконституционна със свое решение, такъв механизъм за освобождаване на главния прокурор липсваше. Това потвърди и доц. Славов и допълни: „Конституционният съд, обявявайки институцията на специалния прокурор за противоконституционна, връща нещата в предходната ситуация. В действащия конституционен модел нямаме такъв ефективен механизъм за търсене на отговорност просто защото главният прокурор от една стана, като председател на Прокурорската колегия, и от друга, като шеф на всички прокурори и следователи, всъщност има пълната власт и пълния имунитет да не може да бъде разследван, разпитван и освобождаван.
Ако се вземе модел, в който прокурорската квота във ВСС не участва във формирането на мнозинство, тъй като те са пряко подчинени на главния прокурор и са заинтересовани в целия процес, това е най-малката стъпка. Според мен и „Демократична България“ трябва да се действа по-радикално и да се предвиди освобождаване с участието на парламента, тоест трябва да се предвиди една процедура по импийчмънт на главния прокурор“.
На въпроса дали разследването и освобождаването на главния прокурор трябва да се гледат като комплексни мерки, доц. Славов отговори утвърдително. „Логиката е, че ако може да бъде освободен по този ред – пред парламента и с указ на държавния глава, то тогава няма да има проблем с разследването, защото ще се разследва лице, което вече няма имунитета и функциите на главен прокурор. Процедурата пред парламента ще се развива много по-бързо, отколкото трае едно наказателно разследване. Това ще реши и въпроса за бързото освобождаване в случай на тежки нарушения. След това въпросът с разследването се решава почти автоматично”, каза той.
Доц. Атанас Славов коментира и как си обяснява липсата на подобен механизъм, който в момента да работи ефективно. „Липсата на подобен механизъм първо има конституционни предпоставки. Самата учредителна власт преди 30 години не е предвидила такъв механизъм. На второ място, много по-лесно се печели политическа власт, когато имаш протекцията на главния прокурор и когато главният прокурор ти дава почти пълен имунитет от разследване и наказателно преследване. Тоест тези лобита, които контролират избора на главен прокурор, веднъж поставили го на трона, нямат интерес да му се търси лесно отговорност. Всяка отговорност повишава рисковете в политическия процес. Когато имаш гаранция, че в продължение на 7 години по отношение на теб има пълна защита, закрила, протекция, по по-друг начин се прави политика и бизнес в България. Говорим за политика, която не обслужва публичния интерес, а обслужва различни частни, корпоративни, олигархични и други интереси”, каза той.
На въпроса дали според него главният прокурор трябва да носи политическа отговорност, конституционалистът отговори: „Този модел, който предложихме за освобождаване на главния прокурор, е огледален на модела, който предлагаме за избор – пак през парламента, с квалифицирано мнозинство и с указ на държавния глава, по предложение на министъра на правосъдието. Това би превърнало главния прокурор в институция, която ще носи публична, обществена отговорност. Не бих я нарекъл точно политическа отговорност, но се доближава до политическата отговорност”.
Припомняме, че при избора на Иван Гешев за главен прокурор той беше единствен кандидат. Тогавашният министър на правосъдието Данаил Кирилов отказа да упражни правото си да предложи кандидат за главен прокурор. „Министърът отказа и беше ясно за всички, че се излъчва кандидат, който е в близки отношения с изпълнителната власт”, каза доц. Славов. Той потвърди тезата, че при въвеждане на гореизложения модел, конкретното политическо лице, предложило главния прокурор, ще носи политическа отговорност.
В края на разговора доц. Славов коментира именно неносенето на политическа отговорност в този иначе силно политизиран процес на избор на главен прокурор. „Големият дефицит на сегашната процедура е, че тя създава неистинското усещане за независим процес. Едва ли не прокурорите номинират, системата сама си избира главен прокурор. Всъщност в дълбочина процесът е крайно политизиран. За изминалите години няма нито един главен прокурор, който да не е избран с директната намеса или благословия, съучастие на съответната политическа сила. Въпреки това политическите сили не носят отговорност, главният прокурор не носи отговорност заради системата, която описахме. Това е най-големият дефицит в нашата конституционна система: има една институция със свръхконцентрирана власт, която не подлежи на никаква отговорност – нито политическа, нито юридическа. Това е обратното на дефиницията за правова държава – че всеки носи отговорност, има взаимен контрол и разбиране между властите и т.н. В случая имаме един анклав в лицето на Прокуратурата, на главния прокурор, който не носи никаква отговорност и реално не се отчита пред никого, а може с действията си да елиминира всеки един бизнес или всеки един политически лидер, образувайки следствия, проверки, разпореждания и т.н.”, каза той.