Мустафа Емин пред ФАКТИ: В малките населени места разбират най-добре нуждата от съдебна реформа

Интеграцията и активното участие в обществения живот на хора от етническите малцинства са изключително важни за просперитета и единението на всяка една нация. В България от години наблюдаваме как т.нар. Движение за права и свободи с политическото си поведение капсулира и представителите на турския етнос у нас, и представители на ромския етнос, вместо с политики да опита да ги направи максимално съпричастни към процесите, развиващи се в страната.

За това, както и по други теми, от ФАКТИ разговаряхме с кандидата на „Демократична България“ за народен представител – Мустафа Емин, чиято кандидатура е пример как може да бъде разбит моделът на ДПС за узурпиране и капсулация на някои от етническите малцинства в страната.

Мустафа Емин е демократ от Родопите, учредител и член на Националния съвет на „Да, България!“. Бори се за разширяване на демократичното пространство в смесените райони. Чрез създадената от него фондация „Креативна Общност“ се поставя в услуга на идеите за пряка демокрация и гражданско участие в управлението на локално, местно и национално ниво. Неговите интереси са свързани с регионално развитие и местно самоуправление.

Мустафа Емин е завършил Исторически факултет на Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. Специализира Нова българска история с педагогически профил. В сферата на научното познание интерес за него представляват теориите и практиките, свързани с понятията „етнос“, „нация“, „национализъм“.

- Г-н Емин, да започнем така. Какво Ви спаси от „лапите“ на Движението за права и свободи? Знаем, че обикновено младите хора от турския етнос, които имат потенциал, биват мигновено привлечени в тази партия корпорация.

- Планината ме спаси. Тя е пристан и утеха за балканските народи. Израснал съм в Родопите. През прозореца на дома ми винаги съм гледал върховете на Пирин планина, т.е. още от ранно детство съм привикнал да гледам надалече към върховете. Също така специфичното съчетаване на теологичната с историческата образованост отвориха пред мен нови хоризонти на мисълта. Едното образование ми даде вярата като екзистенциален ориентир, а другото разкри пред мен идеите за свободата, личната отговорност... А сега, за да стигнем до втората част от въпроса Ви за младежите от турския етнос в България, ще кажа, че красотата на картината, която обрисувах, е в пъстротата. Време е да разберем, че в демократична България пътищата за политическо развитие на гражданите, на хората от малцинствата, не са сведени до една политическа партия. За нас ДПС е ниска летва. Те търсят образовани послушковци.

- Вие сте кандидат за народен представител от обединението „Демократична България“ в 22 МИР в Смолян и 1 МИР в Благоевград. Какво казвате на хората от тези градове – как ще ги представлявате в Народното събрание, за какво ще се борите?

- В нашите срещи, събрания и митинги – вече условията позволяват – ги информирам за програмата и целите ни да променим икономическия, социалния и културния живот на страната. Ние, младите родопчани, сме горди по натура и креативни като нагласа. Първо, в икономическата област вярвам, че не трябва да се промени всичко из основи. Планирам върху нашата собствена земя да организираме стопанския живот при нов вид правови и икономически отношения. Нашите майки, сестри, жени и братя няма да отиват да берат череши в Испания, тютюн в Гърция, а младежите да отглеждат боровинки и малини в Англия. Тези и други производства ще бъдат организирани с помощта на най-модерни технологии и съоръжения при нас. Креативното тук ще е в отношението към собствеността в акционерното дружество, в организацията на труда. Какво ще произвеждаме – черници, вишни, дренки, шипки, шафран или буби – не е от значение, ние сме част от най-големия и богат световен пазар. В Народното събрание ще се застъпвам за изброените по-горе интереси на родопчаните. Те са всякакви – икономически, образователни, културни.

- Капсулацията на част от хората от т.нар. малцинства е болна тема за демократичната общност – и заради нейните разбирания какво трябва да представлява обществото и заради това, че водещите партии в България в последните няколко десетилетия стимулират малцинствената капсулация, за да се възползват от нея по избори. Как българското общество може да се пребори с този проблем?

- Да започнем с това, че малцинственият въпрос трябва да бъде разглеждан не като проблем, а в категорията „предизвикателство“. Наред с това е време да се смени ъгълът, от който се интерпретират тези въпроси. Разбира се, трябва да си дадем сметка, че малцинственият въпрос в България е на 142 години и по един или друг начин всяко поколение български политици имат свое становище. От друга страна, политици от ранга на Бисмарк, Ататюрк, Сталин са вземали отношение, директно или индиректно, по него. Моето поколение ще стъпи върху идейните постижения на предците и ще надгради постигнатото от тях със собствената си креативност. Понастоящем е належаща истинска реформа в образователната система, която да даде реален достъп до качествено образование и на тези хора. Само така ще успеем да направим крачка напред в интеграционните ни политики. Защото еднаквите правила, валидни за всеки, са справедливи, когато са уеднаквени шансовете за успех. За жалост образователното равнище на хората от малцинствата (и не само) е незадоволително.

- Може ли случилото се на „Росенец“ да се използва като база за едно бъдещо национално гражданско консолидиране?

- Началото, поставено от Христо Иванов в „Росенец“, е исторически факт с огромно значение. Той пръв постави въпроса за съдебната реформа и започна обществен диспут по въпроса за българската обществена собственост и към летните сараи на Ахмед Доган, който живее в някакви облаци над върховенството на законите и конституционния ред у нас. Гражданското консолидиране срещу олигарсите Доган, Пеевски и техните покровители започна именно в „Росенец“. Аз бях там. Винаги, когато се говори за „Росенец“, трябва да се отбелязва пеенето на химна. Всички заедно, българи, турци, роми и помаци, пяха химна на родината и не се поддадоха на сценария за етническо противопоставяне. Вече ДПС не е в състояние да експлоатира етническата карта в политическите битки в страната. И това е началото на техния край.

- Един от приоритетите на „Демократична България“ е правосъдна реформа. Дори може би можем да кажем, че това е главният приоритет. В същото време Вие обикаляте доста из провинциални градове в страната, включително малки населени места. Разбират ли хората извън София необходимостта от правосъдната реформа или поради това, че са принудени да се борят за икономическото си оцеляване мислите им са другаде?

- В малките населени места разбират най-добре нуждата от съдебна реформа. Там отсъствието на базова справедливост е ежедневие. Разбира се, те не говорят с членове и алинеи, а и ние не се ограничаваме само със съдебната реформа. Вече споменах, че говорим за реформи в икономиката, образованието и културата.

- В известна степен встрани от горекоментираните теми, покрай изказването на председателя на ДПС – Мустафа Карадайъ: „Турция е нашата родина“, ако приемем превода за верен, различни псевдопатриотични партии поискаха забрана на Движението за права и свободи. Как гледате на темата в нейната цялост и в частност има ли основания за забрана на ДПС?

- Въпросът за понятията „родина“ и „нация“, отнесен към турската общност в България, е с дълбоки корени. XX век ни остави тежко наследство. Убеждението, че времето лекува трябва да се възприеме с уговорката, че то не е фактор, а средство. Затова оставете настрана заигравките на псевдопатриотите с ДПС. Те сами ще се разпуснат.

- А извън този деликатен момент с етническите заигравки на Движението и псевдопатриотите, които очевидно винаги са били скачени съдове, съществуват ли други основания да се мисли в тази посока – забрана на ДПС?

- Най-вероятно ДПС ще завърши съществуването си така, както започна. Следете външнополитическите обстоятелства, при ДПС те са основополагащи. Иначе политическото им битие е в ръцете на демократите. Малцинствата са готови за равнопоставено участие в обществено-политическия живот на България чрез либерално-демократични формации.