Това е цитат от филма „Широко затворени очи“ С Том Круз и Никол Кидман. Те са женени, имат дете, той е скъпо платен доктор. Случайно срещнат приятел му разказва за сбирка на някакво тайно братство, при което (явно богати мъже) на тайнствени ритуали правят секс с чудно красиви жени, които се държат като робини и изпълняват всяко желание на мъжете. Казва му адрес и парола. Всички носят маски и специални костюми. Том Круз отива на сбирката, но го разкриват и го изгонват. Той почва да нищи историята. Навлича си куп проблеми. Стигат и до жена му. Както и да е. Уж се уталожват нещата, но него все нещо го човърка. Пазаруват с жена си в МОЛ, детето – отсреща на щанда за играчките. Жена му му казва: „Не може истината за една нощ да хвърля сянка върху целия ни живот. И без това изгубихме много време и има да наваксваме.“ Том Круз (учудено): „Какво да наваксваме?“ Жена му: „Да правим секс.“
Друга история. Един приятел: „В службата шефката ми е пред пенсия. Колегите вече не ѝ правят достатъчно метани, като по-рано. Явно и с мъжът ѝ, в брака, отношенията не вървят. И ми се обажда един следобед, уж да се чуем (имах свободен ден) и след кратка увертюра от общи приказки ме почва. Колко ми била услужвала, колко време и нерви била вложила в мен, колко туй, колко онуй, а аз изобщо не съм бил оправдал „инвестицията“. Понеже имам малък тренинг не реагирах, поех вината върху себе си, омаловажих нещата, казахме си чао и затворихме.
И после побеснях. Вярно, че напоследък не ѝ бях обръщал достатъчно внимание както преди, но си имах куп лични проблеми. Въобще не ми беше до нея. Да, помагала ми е, но всичките тези години, аз ѝ бях верен, бях дето се казва „пред нея, зад нея, и под нея“ – да ѝ помагам. От какви ли не критични ситуации съм я спасявал. И сега излязох единствено получател и черен неблагодарник. Не спах цяла нощ. Взех си още един почивен ден защото бях тотално разбалансиран. Постоянно мислех как да вдигна телефона и да…както има два израза: „Да ѝ дам да се разбере.“ И „Да ѝ покажа от къде изгрява слънцето.“ Но, само щяхме да се изпокараме... Последваха два почивни дни, излязох след природата. Успокоих се. Викам си карай. Тя си е такава. Какъвто и телефонен разговор да проведа, каквото и да ѝ кажа. Тя няма да се промени. Както пее Висоцки в „Милиционерски протокол“: „Пусть жизнь осудит, пусть жизнь накажет!“ (Нека животът я осъди и накаже). Просто махнах с ръка и забравих за случая.
В понеделник бях ведър и в добро настроение. Държах се с нея все едно нищо не се е случило. И тя така. Следобед дойде един служител да донесе документите за малък фирмен проект, който бяхме правили (разбирай – аз бях правил, тя беше само фасадата). Подписахме и двамата. И още в сряда фирмата ни завери сметките с по 600 лв.! Ако се бяхме скарали – нито аз щях да подпиша (за да не вземе тя тези пари, нито тя – по същите причини). Сега и двамата спечелихме. Е, няма да ви кажа колко скъпи удоволствия си доставих за тези пари – ресторанти, сладкарници с най-скъпите торти от Шам-фъстък, барове и дискотеки с приятели. Две седмици харчех по 300лв. само за кеф на душата. Само спечелих, че си бях затраял.“
Тук можем да кажем, че Дейл Карнеги в книгата си „Как да спрем да се безпокоим и да се радваме на живота.“ Има цяла глава: „Високата цена от разчистване на сметки.“
Във Филма „Семеен Човек“ с Никълъс Кейдж“, той като млад се разделя със студентската си любов за да учи в Лондон за дилър и брокер, издига се, супер-богат е, живее в огромно жилище в Манхатън (Ню Йорк) и кара порше. На вечерта преди Коледа решава да се прибере пеша, в едно магазинче на глуха уличка се „спречкват“ с един бедняк, който му прави магия животът му да протече все едно се е оженил за приятелката си – ляга си в луксозното жилище и се събужда в краен квартал, в средностатистическа къща, до жена си (бившата му приятелка) с две деца, едното от които сутринта е „напълнило памперса“, а другото го носи в спалнята. Ужасен, качва се на бричката пред входа и отива в Манхатън в жилището си. Оказва се, че никой не го познава там, а къщата се обитава от друг. Още в по-голям потрес, с карта едва се прибира при жена си. Тя бясна: „Какъв човек, Джак, ще изостави семейството си на Коледа, три часа ще го няма, без да е казал къде е? Знаеш ли как се притесних. Звънях в полицията, по болници, къде ли не да те търса!“
Той измърморва нещо. Жена му мълчи една две минути и въздиша. После казва: „Добре, ти си здрав, аз съм здрава. Децата са ОК. Няма поражения. Да се концентрираме върху това което ни предстои. Ще идват нашите на обяд, а довечера сме на Коледно парти у семейство (еди-кой си). Да се стегнем и да се подготвим!“ Колко мъдра жена!
Следващ случай. Един познат ми разказа: „Минавам случайно с колата в краен квартал и се сещам, че навътре от булеварда има зеленчуков пазар. Паркирам на булеварда и отивам на случайна сергия да си купя кило домати за три лева. Продавачката – намусена, с лоши обноски. Личеше ѝ, че е зле възпитана и сигурно зле образована. Точно тогава ми звънна телефона, важно обаждане от офиса. Нито съм гледал доматите, платих, взех ги с касовата бележка и обратно при колата. Като приключих разговора погледнах доматите. Един здрав нямаше – всички или набити или с гнило по тях.
Ядосах се. Върнах се на сергията. Исках или да ми върнат парите или да ми сменят доматите. Тя отказа. Настана разправия. Заплаших я с федерация на потребителите, че ще ида при шефа на пазара и т.н. Тя звънна по мобифона и дойдоха двама здравеняци (явно роднини). Пак разправия. Казаха ми че ако не се омета, ще изям бой. Единият ми показа юмрука си на 10 см. от носа ми, какъв юмрук съм щял да получа ако не се омета.
Тръгнах си ядосан, с потъпкано самочувствие, излъган и онеправдан. Отидох при колата и оставих доматите на капака. Чудех се да звъня на полицията, да ходя при шефа на пазара или да звъня на Федерацията на потребителите. Или на трите. До колата имаше павилионче за кафе. Взех си едно кафе и изпуших две цигари докато се успокоя. После си казах: “Ти знаеш ли колко енергия ще изхабиш, колко нерви, колко обяснения и писма ще изпишеш? За заплаха от физическо насилие – до полицията, за разяснения до шефа на пазара?! И то за едно кило домати от три лева. Да, справедливост, ама пък на всяка цена? Да потъпкана гордост, ама има принцип в правото: „ De minimis non currant lex.“ (С дреболии законът не се занимава). И освен това, всичките дето ме бяха ядосали и обидили са (по мои скромни впечатления) неинтелигентни, дребнави, видимо с килийно образование – а аз – работя във фирма за проекти за десетки хиляди левове.
Трябва ли да слизам на тяхното ниво, за да се доказвам кой съм?! (В живота, за някое безсмислено действие, старите хора казват: „Той направи дупка в морето!“). След това, печалбата от развалените домати не отива при зле възпитаната и явно доста посредствена продавачка, а при тарторите на сергията. И тях ли ще издирвам, и с тях ли ще се разправям? Махнах с ръка. Взех плика с доматите, сложих касовата бележка, отидох на пазара и намерих една пуста сергия в края. Оставих ги върху нея. Ако някой беден човечец ги намери и намери начин да ги използва – да ги изреже от дефектите и да ги вложи в салата или за консервиране – добре. Ако не – здраве.“
Тръгнах си. Признавам, него ден ми беше малко криво, но на следващия ден бях радостен, че бях взел най-доброто решение.“
В една обща компания се заговорих с един психолог. Към МВР ли беше или към НПО, което сътрудничи на МВР да консултира жертвите на насилие, не помня. Той ми разказа за изнасилените жени. По принцип много от тях го преживяват тежко, имат психични травми за дълго и проблеми със сексуалния си живот след това. Само една жена, на около 23 г. го беше учудила. Беше излязла от проблема безболезнено. Той я попитал как и тя му казала: „Вижте, учила съм в гимназия с разширено преподаване на математика и език. В следването ми пак има доста математика. Да си представим изнасилването като една система. Имаш входни параметри, имаш и изходни – това е изнасилването. Но нека си представим, че ми беше докривяло, бях отишла сама посред нощ в дискотека и се бях напила до несвяст. Тогава някой пак можеше да ме изведе (уж, че ми е приятел) и да ме завлече в близката градинка и да ме изнасили. И аз да се събудя при първите светлини на деня със свалени одежди. Каква е разликата? Направих си всички изследвания, нямам зарази. Синините ще заздравеят. Ако се травмирам и тормозя, само правя услуга на моя насилник, който и да е той. А той ще си го получи. Бог вижда всичко.“
Тук освен да кажа – каква брилянтна комбинация между религия и математика! (Между другото Марио Ливио беше написал книга: „Математик ли е Бог?“). Това не е прецедент. Имаше един филм по соц-а, който се разказваше за времената, по време на Турското робство (някои го наричат Османско присъствие – изобщо няма да влизам в тази полемика), та в този филм, един стар дядо от едно село разправяше на госта, дошъл отдалече (от Влашко ли, не помня), та дядото каза: „Ако турчин насили някоя мома от селото, веднага ѝ намираме момче и я женим.“ Колко мъдро! Не да забременее, и да живее цял живот в срам, или да посяга на живота си, а както бе казано в заглавието: „Не бива истината за една нощ да хвърля сянка върху целият ви живот.“
Последно 10 (както е в картите). Разказаха ми за един филм, как един евреин със сина си – малко момче, попада в концетрационен лагер. Отношението – отвратително. Синът пита баща си: „Татко, защо тези хора са толкова лоши с нас?“ Ако евреинът беше казал на сина си цялата истина, че искат там да ги използват да работят до смърт, че не се знае дали няма и да ги застрелят и т.н., момчето щеше да рухне психически и нямаше да издържи. Вместо това, евреинът казва: „Виж сине, това е игра. Ние сме в съоръжение за игра. Тези хора играят лошите. Целта им е да ни уплашат. Уплашиш ли се, изгаряш. Излизаш от играта. И момчето възприема всичко като игра. И не се уплашва, и оцелява. И с баща си дочаква Свободата. Виждате ли – мъдрият баща няма сила и власт върху изходните параметри – тежките условия и лошото отношение, но интерпретира входните параметри. И така спасява сина си от сигурна смърт.
Подобно интерпретиране може да се търси и в правото. Опитният адвокат казва: „Да, моят клиент е извършил тази хулиганска проява – изпочупил е масите в бара, но е бил в тежко положение, жена му го е напуснала, открил е че синът му е станал алкохолик, това му е първо провинение, затова ви моля за снизходително отношение и по-лека присъда.“
И не на последно място - Иисус. Когато са го качвали на кръста, той е казвал за мъчителите си: „Прости им Господи, те не знаят какво вършат!“ Т.е., той не е могъл да влияе върху крайния резултат – разпъването на кръст, но първо е повлиял на входните параметри – с молба към Господа той запазва благост в душата си, която да му помогне да преживее идващото страдание по-леко. И друго, той е дефинирал мъчителите си като хора, които не знаят какво вършат – т.е. не е в ръцете на злобни, осъзнати садисти, а на заблудени хора (по-малко стрес за него). Първо уплахата му от самото разпъване ще бъде по-малка и второ, мъчителите един камшик по-малко да му ударят – пак е по-добре.