Защо на тези места хората живеят най-дълго?

Какво е общото между островите Окинава в Япония, Сардиния в Италия, Икария в Гърция и полуостров Никоя в Коста Рика? И четирите представляват изключителен интерес за учените, защото са част от т.нар. "сини зони" - местата, в които живеят хората с най-дълга продължителност на живота. Концепцията за "сините зони" е измислена от американския автор Дан Бютнер, който посещава и четирите региона и сравнява наблюденията на учените там. С какво хората в Окинава, Сардиния, Икария и Никоя се различават от всички останали?

Там живеят хомогенни и изолирани групи

"Тук става дума за изолирани региони", обяснява Йорис Деелен от института "Макс Планк" пред германската обществена телевизия АРД. Всичките четири "сини зони" са острови или полуострови и там хората много добре са се адаптирали към околната среда.

"Тъй като са изолирани региони, те остават сред свои - смесват се едни с други. А това води и до генетично обогатяване", подчертава Йорис Деелен. Нашата генетика е важен аспект, подчертава и Кристоф Енглерт от института "Лайбниц". "Ако имате гени, които не ви позволяват да остарявате - а такива има много - тогава няма да остареете", казва той.

Храна от естествени продукти в малки количества

Учените изследват и хранителните навици на дълголетниците. Като цяло те са здравословни, казва Деелен. Но не водят до една обща препоръка. Някои от храните, които се консумират често от хората в тези райони, се смятат за здравословни, други имат негативни ефекти върху здравето, но пък "те могат да бъдат компенсирани от здравословния начин на живот".

Деелен вижда обаче една голяма разлика между хранителните навици в западния свят и този в "сините зони". Хората в Отава, Никоя, Сардиния и Икария почти не консумират преработени продукти, а предимно естествени храни като плодове и зеленчуци, които берат сами. Количеството също е от значение. Хората в тези региони не ядат докато са напълно сити. "Също така знаем от проучвания, поне при моделни организми, че това помага на здравето", допълва експертът.

Дълголетниците живеят в общност. И са физически активни.

Движението също е много важно. "В тези "сини зони" хората са много физически активни. Също така често са навън", казва Деелен. Постоянното физическо движение и менталната активност допринасят към по-здравословния начин на хранене и чувството, че си млад, обяснява той. Психичното здраве също играе важна роля, продължава АРД. Повечето от дълголетниците в Сардиния и Икария все още живеят със съпругите и съпрузите си или с други роднини и партньори. Самотата е рисков фактор за ранната смъртност, разяснява още експертът от института "Макс Планк".

Подобни са впечатленията и на фотографа Рене Швердтел, който е пътувал в някои от местата с много столетници и ги заснел. Но за него един друг фактор е решаващ. Японците го наричат икигай, а в Коста Рика е популярно като житейски план (plan de vida) - да имаш определена страст или мисия е ключът за дълголетието, казва Швердтел. Много от столетниците, с които е разговарял, стават рано и имат активно и стриктно подредено ежедневие. Освен това четирите "сини зони" са разположени на сходна географска ширина и в тях е по-топло. Дали и това помага? Не е сигурно, казва Деелен, но със сигурност добрият климат помага за повече движение.

Може ли глобализацията да разруши "сините зони"?

Темата за "сините зони" ще продължи да занимава изследователите. Възможно е в проучванията да бъдат добавени и други населени места. Дан Бютнер например предлага град Лома Линда в Калифония, а фотографът Швердтел - Куба, където също е правил портрети на столетници. "Сините зони" обаче са изправени пред големи рискове - в някои от тях вече се наблюдава спад в очакваната продължителност на живота, включително заради навлизането на преработени храни и вериги за бързо хранене, обобщава АРД.

Мелина Рунде ARD (автор), Александър Детев (редактор)