При комунизма БКП управляваше живота ни. А сега го правят няколко нейни клонинга под формата на фасадна демокрация

Вчера имах време да гледам прокурорката на София в парламента - където бе отказала да се яви. Покрай нейните словоизлияния пак стана дума за (не)случайното разпределение на делата, което на практика мафиотизира съдебната система.
Замислих се как всъщност бе превзета нашата държавност.
Демокрацията като политическа система не може да съществува без свободни индивиди.
В нормалното общество те изграждат хоризонтални структури в икономиката, обществения живот и политиката, които чрез конкуренция избират най-добрия модел на работа или човек за нея и така засилват връзките и силата на самата система. И пречат за концентрация на икономическа и политическа власт.
За беда обаче нямаше равен старт в началото на Прехода и мафията се създаде именно от “по-равните”, за да задуши свободната конкуренция и постепенно да отнеме подарените свободи на българите, които не знаеха какво да правят с тях и затова как да ги бранят.
Като начало, хората няма как да са свободни без свободен пазар, който срещу техните умения да им гарантира независимост от държавата и свобода. При социализма всички бяха на държавна работа и така зависими от държавата. След падането на режима, частният бизнес и пазарната икономика трябваше да донесе свободата. Но с малки изключения, през 90те големи работодатели останаха държавата и едри частни бизнесмени - под крилото пак на държавата - които затвърдиха своя статут чрез приватизацията. А след това чрез обществените поръчки, концесиите и неплащането на данъци, мита и акцизи създадоха олигархични структури във всички сектори на икономиката. Така огромна част от българите трябваше или да работят за тях, или за държавата/общините. И никога не успяха да станат икономически свободни - не да не работят, а да имат избор на работодател. Това е първата загубена (неспечелена) свобода, която попречи да станем нормална демокрация. Работното време на много българи всъщност стана време за ангария на мафията.
Като следствие бе загубена втората свобода - правото на свободен политически избор.
Защото само принудителния вот за политическото представителство на олигархията - в началото БСП и ДПС, а по-късно и ГЕРБ - гарантираше работа и оцеляване. Тези партии и техните проекти продължават да имат над 2/3 от местата в парламента, а техните гласоподаватели да зависят директно или косвено през работодателя от бюджета.
Така се стигна до третата загубена свобода - тази на справедливо наказание на престъпниците или решаване на споровете в съда. Защото чрез финансови и политически лостове, включително неслучайното разпределение на делата, олигархията си създаде собствена съдебна система. Отказът от справедливост е всъщност отказ от защита на свободата на хората да избират как да живеят - и в извънработно време. Защото трябва да се съобразяват да не настъпят нечии интереси на защитени от закона хора навсякъде извън техния дом - в блока, квартала, в училището, на улицата, на пътя и т.н. Така и правото на избор за начин на живот бе също силно ограничено.
И накрая медиите на олигархията ги лиши и от правото на достъп до обективна информация и така от свободата да формират мнение и познание за света, в който живеят. Така се завърнаха и затвърдиха стереотипите за възприемане на света при комунизма - с врагове, които трябва да мразим, за да поддържаме системата вече не на комунизма, а на олигархията. Така и свободата на много българи да бъдат достойни граждани им бе отнета.
Ето така на степени, нашата олигархия ни отнемаше свободите и ни върна постепенно пак към времето на комунизма, когато една партия БКП управляваше живота ни, а сега го правят няколко нейни клонинга под формата на фасадна демокрация.
Но моделът - въпреки “евроатлантическите” одежди - се изчерпва, защото не може да съществува без данъците на свободните хора и фондовете на ЕС, който по дизайн защитава тези свободи.
Бъдещето на българската демокрацията ще зависи от това:
(1) дали новото поколение технологични предприемачи ще помагат на демокрацията (вече го правят)
(2) дали ще влизат повече чужди инвестиции и еврофондове у нас и
(3) дали ще отиват в бизнеси, организации и хора с ценностите на свободата и
(4) дали те ще създадат достатъчно мощни образователни, икономически, политически и граждански структури за защита на Свобода

Коментарът е публикуван на Фейсбук страницата на автора