Когато говорим за изпълнителен процес/изпълнително производство следва да имаме предвид, че това е едно от производствата предвидени в ГПК, или част от т.нар „граждански процес“ и тоза част в рамките, на която се осъществяват изпълнителните основания предвидени в чл. 404 и сл. от ГПК.
Изпълнителното производство само по себе си е вид гражданско производство в рамките, на което се реализират правата на едната от страните по него, наречена „взискател“ посредством способите предвидени в ГПК и насочени срещу другата страна в изпълнителния процес, наречена „длъжник“.
Контролните органи в изпълнителното производство са лица, на които законът е гарантирал правната възможност да действат като такива и ги е овластил, съобразно правомощията им предвидени в закона да осъществяват предвидените в закона принудителни действия спрямо длъжника в производството.
Такъв вид контролни/изпълнителни органи са Частните съдебни изпълнители и/или Държавните съдебни изпълнители.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ), това е лице, на което държавата възлага принудителното изпълнение на частните притезания. А съгласно чл. 2, ал. 4 от ЗЧСИ районът на действие на ЧСИ съвпада с района на действие на съответния окръжен съд. Тук следва да се отбележи, че това е една от разликите между Частен съдебен изпълнител и Държавен съдебен изпълнител, тъй като ДСИ компетентността на ДСИ съвпада с района на действие на съответния районен съд.
Съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗЧСИ държавата може да възложи на частния съдебен изпълнител и събирането на публични вземания, като в ЗЧСИ е посочено, че органите компетентни да установят публични вземания, могат да възложат тяхното събиране на един или повече ЧСИ.
Друга разлика между ЧСИ и ДСИ е, че частният съдебен изпълнител е частно лице, на което държавата е възложила публични функции по осъществяване на принудително изпълнение на граждански права – притезания, съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗЧСИ. Т.е. частният съдебен изпълнител е такова лице, което след преминаване на съответния изпит, установен в ЗЧСИ и отговарящо на условията за заемането на тази длъжност, придобива права признати от държавата по осъществяване на принудително изпълнение в рамките на изпълнителния процес.
А Държавният съдебен изпълнител е държавен орган. В районните съдилища има държавни съдебни изпълнители. Държавните съдебни изпълнители осъществяват принудително изпълнение на частни притезания. На държавния съдебен изпълнител може да се възложи и събирането на вземания на органите на съдебната власт. Като броят на държавните съдебни изпълнители се определя от министъра на правосъдието. В районните съдилища, където няма държавен съдебен изпълнител, функциите на държавен съдебен изпълнител се изпълняват от районен съдия, определен от председателя на съответния съд, за което се уведомява министърът на правосъдието.
Съгласно чл. 265 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) държавните съдебни изпълнители се назначават от министъра на правосъдието след провеждане на конкурс. Министърът на правосъдието може да насрочи конкурс и по предложение на председателя на районния съд.
И при ЧСИ, и при ДСИ задължението за образуване на изпълнително дело се предхожда от подаване на молба за неговото образуване. Следва да се има предвид, че отказът за образуване на изпълнително дело и от страна на ЧСИ, както и от страна на ДСИ подлежи на обжалване, съгласно чл. 435, ал. 1, т. 1 от ГПК. Нещо повече ако разгледаме разпоредбата на чл. 19 от ЗЧСИ ще видим, че тя е озаглавена „задължение за изпълнение“. От логическото тълкуване на така цитираната разпоредба следва извода, че съдебният изпълнител има задължението за образуване на изпълнително дело. Като също така в чл. 19, ал. 3 от ЗЧСИ се посочва, че частният съдебен изпълнител не може да откаже извършването на изпълнителни действия, освен в случаите на чл. 22 от Гражданския процесуален кодекс.
Т.е. от така посочените разпоредби става ясно, че Съдебният изпълнител, както Частен, така и Държавен имат не просто правото, но и задължението за образуване на изпълнително производство, когато са сезирани с надлежна молба за инициирането на такъв вид производство, при наличието на съответните правни основания за това.
Съществуването и на двата вида съдебни изпълнители е налично и към настоящия момент. И двата вида съдебни изпълнители реализират своите правомощия по реда предвиден в ГПК.
Следва да се отбележи, че правомощията им са еднакви. С тази разлика, че Държавният съдебен изпълнител няма правомощието по искане на взискателя да определи начина на изпълнение, за разлика от ЧСИ.
Цветанка Тодорова е родена в София. Завършва право в СУ "Свети Климент Охридски". Адвокат е от 2018 г., като преди това е заемала позиците: "юрисконсулт при Национална компания индустриални зони", Главен юрисконсулт на ВМА и Главен юрисконсулт на Национален център по трансфузионна хематология.
За контакт: cvetanka_todorova@abv.bg