Прелюбопитно е в българската политика през последните седмици. И по-конкретно в полето на кандидат-президентските игрички. Парламентаризмът бе леко позагърбен, защото там нещата са горе-долу ясни, и всички са вперили поглед в това кой евентуално ще конкурира Румен Радев за президентския пост.
Да, евентуално. Точно от тази хипотетичност започва спомената странна любопитност на ситуацията преди президентските избори. Нито една от сравнително големите партии, които не заявяват подкрепа за Радев, две от които и открито го нападат, не е обявила своя кандидат за президент на клетата ни република. Само с този факт, с това си бездействие, ГЕРБ, ДПС и "Демократична България" работят за Румен Радев.
Специално ГЕРБ и ДПС работят за настоящия президент и по друг начин.
В момента, каквото и да изрекат от ГЕРБ - най-токсичната политическа сила, управлявала страната ни повече от десетилетие, то работи в полза на Румен Радев, защото мобилизира широки периферии, които ненавиждат ГЕРБ, имат гербофобия, така да се каже.
Доколкото играта на ДПС, напрежението между партията на Ахмед Доган и Румен Радев ми се видя като абсолютна постановка, с която и двете страни да събудят едни националистически чувства - съответно у хората с турско самосъзнание в България и националистите у нас, които нямат търпимост към различните етноси в България. Тази игра ДПС години наред я играха с различни националистически проектчета, които, по сведения на хора като Касим Дал и Осман Октай, те сами са си създавали, за да мобилизират електорат. В момента изглежда, че може би Румен Радев е нещо като новият им скачен съд. Поне за тези избори. Но дори и в тази работа да няма никаква конспирация, Движението за права и свободи, идентично с ГЕРБ, само и единствено помага на Румен Радев, когато го напада. Причината е ясна - ДПС е толкова мразена в страната, не по етнически причини, колкото и ГЕРБ, и респективно всичко "от устата й" срещу Радев е добра реклама за него.
"Демократична България" пък просто бездействат и нехаят. Както обикновено. Вероятно дори все още не са разговаряли с възлови за демократичната общност фигури като Лозан Панов, за да му предложат да го издигнат за президент. А после се чудят защо потенциалът им достига своя таван с това да са нечия патерица - дали на Трифонов, дали на Радев. Преди и на Борисов, когато част от тях бях "Реформаторски блок".
А "Има такъв народ", "Изправи се.БГ! Ние идваме!" и БСП открито подкрепиха Румен Радев, макар че хората на Нинова с някакви еквилибристики се опитват да го играят обидени на човека, който самите те изкараха на сцената, но той взе, че стана по-голям от цялата им партия.
С преминаването през всички партии и коалиции от 45-тия и 46-тия Парламент, които на практика са едни и същи, излиза, че абсолютно всички от тази група, макар и с различни прийоми и някои от тях може би неволно, играят в полза на втори президентски мандат за Румен Радев.
И стигаме до извънпарламентарната реалност, където преобладават прокремълските партии и индивидуални субекти. "Възраждане" издигна лидера си Костадин Костадинов, а днес стана ясно, че и лидерът на партия Атака - Волен Сидеров, влиза в битката за поста на "Дондуков 2". Именно това е другият прелюбопитен и в същото време изненадващ момент от политическата ни картина - прокремълски партии като "Възраждане" и Атака, чийто електорат потенциално би гласувал за традиционно добре настроения към Кремъл Румен Радев, ако любимите им партии нямат кандидат-президент, издигат свои кандидати, и то лидерите си, които са разпознаваеми. Това определено е лоша новина за Радев, защото с тези кандидатури му се отнемат пет или шестцифрен брой потенциални негови гласоподаватели, разкъсват прокремълския ляв вот. Има също и кандидат-президенти мюрета в прокремълския спектър от още по-малък мащаб, което подсилва странността, щото нали се смяташе, че Радев е руски човек.
В последна сметка може да се окаже, че благодетелите на Румен Радев не са тези, които всички смятахме, че са. Или вече не са. Или пък още от самото начало той е бил консенсусна възможност и за Изтока, и за Запада. По-конкретно за техните интереси у нас и на Балканите, разбира се.
2 509 864 българи заявиха на Референдума от 2016 г., че депутатите трябва да се избират на мажоритарни избори в два тура, но политическия елит и неговите кукловоди не позволяват това да се случи, а в техните медии темата е табу.