Войните и кризите винаги променят много неща, а понякога - всичко. След Втората световна война възникна съвсем нов световен ред, възникнаха и такива институции като ООН, чиято цел е да предотвратяват избухването на подобни опустошителни войни. След световната финансова криза държавната власт затегна контрола над банките и подсили надзорните органи. А в резултат от пандемията ние най-после оценихме по достойнство ползите от дигитализацията и възможността да се работи по-гъвкаво.
Войната на Путин
Сега обаче върху главите ни се стовари тази война, разпалена от един човек, който иска да поправи някакви исторически несправедливости - или по-точно обстоятелствата, които той лично смята за историческа несправедливост. Един човек, който вече от десетилетия ни продава газ, за да отопляваме жилищата си. Президентът на една страна, която притежава всички дадености да бъде суперсила, дори без да нахлува в други държави. Защото Русия има всевъзможни природни богатства, разполага с отлично образовани хора, стъпва върху една забележителна култура. Само дето тъй и не успява да надгради нещо смислено върху всичко това. Стотиците милиарди от търговията с природните богатства не бяха вложени в програми, които биха извели страната на челно място в света в областта на високите технологии. Вместо това босовете на концерните, наричани за по-кратко "олигарси", се втурнаха в налудничаво съревнование кой ще си купи най-дългата яхта, най-луксозния дворец или най-скъпия футболен клуб.
А сега и тази война, за която знаем, че е брутална, но изобщо не знаем кога и как ще завърши и докъде е готов да стигне управникът в Кремъл. Виждаме поне едно: той обедини така наречения Запад и си навлече изключително болезнени санкции. Рублата бързо се девалвира, кредитният рейтинг на страната удари дъното, инвеститорите си взимат капиталите и бягат. Но дали санкциите ще предизвикат ефекта, на който се надяваме? Дали ще ударят онези, които го заслужават - или ще пострадат обикновените хора?
Цените удрят тавана. Но това може да е само началото.
Европа, която е зависима от руския нефт и газ, се тревожи за своята индустрия, която до голяма степен зависи от тези минерални горива. Европейците се боят от следващата зима, защото жилищата им могат да останат без отопление. Цените по бензиностанциите удариха тавана, а цената на суровия петрол продължава да върви нагоре. И това сякаш е само началото. Знаете ли например, че никелът само за едно денонощие поскъпна с повече от 50%? А Русия доставя много никел, който е безусловно необходим при производството на стомана. Нагоре вървят и цените на алуминия, на паладия, на неона и ксенона - все важни суровини, които западноевропейските фирми отчасти внасят тъкмо от Русия.
Експертите вече се обзалагат кога цената на един барел петрол ще достигне 200 долара. И вече е сигурно, че в главен проблем ще се превърне инфлацията, защото в момента нищо не ни дава основание да се надяваме, че галопът на цените ще се забави. Тъкмо обратното. Така че, взето в своята съвкупност, всичко вече започва да звучи като световна икономическа криза. А финансовите министри нямат никакви пари за черни дни, защото те отидоха в милиардните финансови програми за справяне с пандемията. Как ли при това положение могат да се финансират евентуалните държавни мерки за подпомагане на икономическата конюнктура?
В момента в европейските столици под пара се коват планове за намаляване на зависимостта от руския газ и петрол. Лесно е да се реши, но е много трудно да се осъществи. Ще трае дълго. И ще излезе скъпо. Само за да се напълнят европейските резервоари с достатъчно втечнен газ, който да замени руския газ за следващата зима, ще бъдат необходими около 70 милиарда евро, смятат експертите.
В същото време Москва едва ли гори от желание да затвори газовото кранче. Защото продажбата на газ налива в Русия десетки милиони. Дневно. Само през февруари европейците са платили цели 5,6 милиарда евро на "Газпром" и присъдружни. А при сегашните цени на суровия петрол Русия печели 70-90 долара на барел. Единствената възможна мярка е рязко да се увеличи добивът и предлагането на петрол на световните борси, за да падне цената. От друга страна: хазната в Москва е натъпкана догоре, а дълговете на Русия са относително ниски. Да не говорим, че в лицето на Китай Русия има надежден приятел, който непрекъснато ламти за все повече суровини и все по-големи пазари.
Можем ли без Русия?
За този въпрос е навярно все още много рано, но все пак: големият въпрос гласи как ще изглеждат нашите бъдещи отношения с Русия. И дали ще ги има изобщо. Няма съмнение: войната трябва да приключи, най-добре начаса. Страданията на хората в Украйна не бива да продължават нито минута повече. Но възможно ли е Русия трайно да бъде изолирана от световната търговия? Много трудна работа. Възможно ли е световните проблеми да се решават без участието на Русия - например климатичните промени? По-скоро не. Всичко това може да се осъществи единствено и само СЪС Русия. Но с една Русия БЕЗ Путин.
Автор: Хенрик Бьоме