Коментар на Стефан Антонов за "Гласове"
Отказът на управляващите да предложат кандидат за управител на Българска народна банка (БНБ) има една причина – никой не желае да бута България към еврозоната и да запише името си в историята като първия човек, наложил на страната си външно индуцирано обедняване.
Според няколко източника на „Гласове“ от ръководството на „Продължаваме промяната“ са разговаряли с представители на ГЕРБ и са ги помолили те също да не предлагат своя номинация, за да се прекрати започнатата в началото на март процедура, а нова да се инициира в близко бъдеще.
Предложението да стане управител е отказал и професорът от ИНСЕАД Илиян Михов. В неговия случай е имало позоваване на трудов договор с университета до 2023 г., но реалната причина е била нежелание да се забърква в интриги, още повече като се има предвид близостта му до кръга „Капитал“.
От „Продължаваме промяната“ са си дали сметка, че не могат да си позволят за издигане и номинацията на „Има такъв народ“ – Любомир Каримански. Днешният председател на бюджетната комисия в парламента е сред хората, които не крият амбициите си да оглавят централната банка. Той обаче е бил във висшия мениджмънт на една от банките, които не издържаха стрес тестовете на банковия сектор през 2016 и 2019 г. и издигането му би било като директор на западаща гимназия да стане образователен министър.
За парламентарната му група биографията на Каримански го прави да е нещо по средата – хем са склонни да го номинират, хем са склонни и да отстъпят, ако се представи по-силен кандидат.
В крайна сметка, на последните срещи в коалицията са стигнали до извода, че всички достойни кандидати – хора с реален опит, хора с международен авторитет и признание, както и хора с кураж да водят битки и да отстояват националния интерес, смятат приемането на еврото за опасно на този етап от развитието и на България, и на еврозоната.
Следващите седмици са време за спешно търсене на кандидати измежду българи из чуждестранни банки, включително такива на обскурни длъжности и други, които са в явно противоречие с позицията на централен банкер.
Така например, преди две седмици управляващите са мислели да предложат длъжността управител на БНБ на българката Анна Райчева, която работи в нюйоркското подразделение на Citibank. Уловката е, че тя е трейдър, който прави сделки със средства на банката и работата ѝ е да извлича спекулативни печалби от пазарните колебания. Именно трейдингът е в основата на дот ком балона от началото на века и световната финансова криза, което накара мнозина да посрещнат новината за Райчева с чувство за хумор. „Няма значение дали е добра в работата, която върши, или не. Това е обратното на задълженията, които ще има един регулатор на банките“, коментираха финансисти.
Освен нея предложения е получил изпълнителният директор на една от трите най-големи банки в страната, но веднага е отказал. Покана имал и българин на висока позиция в международната консултантска компания „Макинси“. Всички до един обаче са осъзнали предизвикателствата на високата позиция, както и че не са подготвени за отговорностите, които тя носи.
Явно обаче управляващите намират централната банка за поредната служба, която трябва да бъде овладяна и търсят за най-високия ѝ ръководен пост послушни ръководители, а не личности с визия, сила и твърдост да отстояват националния интерес.