Руската войнствена пропаганда е отрова, която вече е проникнала в мозъците на милиони руснаци и ги е отровила отвътре. Тя убива хората. За съжаление, не всички демокрации са наясно с това.
Днес отричащи руската агресия на Путин срещу Украйна провеждат прокремълски митинги в много европейски страни. Организаторите апелират към свобода на словото и свобода на събранията. В същото време те провеждат събития за създаване на условия за бойна пропаганда, чийто следващ етап ще бъдат погроми в европейските градове.
От години Кремъл създава разузнавателна мрежа сред националните диаспори. С подкрепата на целенасочена войнстваща пропаганда те извършват дейности, които предизвикват вътрешнополитическа дестабилизация в Европейския съюз. С течение на времето подобни "събития" прерастват в бунтове и терористични атаки, а след това казват - "Искате, както в Париж, Берлин и Кьолн?!"
Руската федерация използва идентична тактика преди 8 години по време на т. нар. "Руска пролет", за да дестабилизира вътрешнополитическата ситуация в югоизточните райони на Украйна.
По това време Москва възлагаше големи „надежди“ на град Одеса, където през пролетта на 2014 г. започна да провежда „антифашистки“ митинги. Първомайският проруски митинг призова за връщане към СССР, след като преди това бъде победена украинската независимост. А на 2 май бойното крило на "антифашистите" организира погром в града и атакува проукраински митинг. В резултат на това загинаха десетки хора, а стотици бяха хоспитализирани.
Руските пропагандисти очакваха точно такова развитие и всички в един глас отразиха посланието - "Виждате ли нацистите в Украйна?!" Най-вероятно картината по телевизията е целта на организаторите, които след погрома избягаха в Москва, Крим и Приднестровието и от там вече започнаха да дават интервюта на руски журналисти за "украинския фашизъм".
Руската пропаганда може да се сравни с метиловия алкохол, който не може да се различи от етиловия алкохол без специална експертиза. Но държавата прави такава експертиза, защото метанолът е отрова. По същия начин, бойната пропаганда също е трудно да се разграничи от медиите, а враждебните събития – от митинги и демонстрации. В този смисъл, и държавата е длъжна да проведе такава експертиза.
Руската федерация се радва на свобода на словото в европейските страни, като провежда и насърчава проруски митинги, които носят само провокации и заплаха от масови безредици. Следователно разпространителите на бойна (военна) пропаганда не трябва да разчитат на свобода на словото, както продавачите на алкохол с метанол не могат да разчитат на свобода на предприемачеството.
Владимир Ростоцкий, руски политолог