Адв. Емил Василев за ФАКТИ: Държавата трябва да защити хората, които не различават истината от лъжата

Хибридната война - тоест пропагандна и дезинформационна, която Русия води срещу българската държава и българския народ от поне 8 години, е за съжаление много успешна операция. Това се вижда от поведението на някои представители на българското население в условията на брутална война от страна на Русия срещу Украйна - те са напълно обезчовечени, вярват само на руската „истина“ и дори са готови да агресират спрямо близки и познати, ако не са съгласни с тях. Другата група хора са подплатени финансово.

Не знам кои са по-опасните.

Тази война, която е такава за съзнанието на българите, се води чрез проруска пропаганда от страна на популярни журналисти и не само, които в някаква степен се явяват лидери на обществено мнение, чрез конкретни пропагандни медии, чрез сайтове за фалшиви новини, чрез Фейсбук страници и профили - армия от тролове, която напада и коментарите под статиите в електронни медии, и, разбира се, с любезното (пасивно) съдействие на българската държава - и преди, и сега.

За да обсъдим как, макар и вече много закъсняла, може българската държава да противодейства на тази война, която се води срещу нея и населенето ѝ - война, водеща се чрез медии и в онлайн пространството, от ФАКТИ разговаряхме с експерта по медийно право адв. Емил Василев.

Интервюто ни с него четете в следващите редове:

- Адв. Василев, може ли лица - независимо дали са журналисти, политици или с друг обществен статут, които публично възхвалят военните престъпления на путинските рашисти в Украйна, да попаднат под ударите на българските закони?

- Съгласно Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи /ЕКЗПЧОС/ и практиката на Европейския съд в Страсбург, всеки има право да изразява мнение и да разпространява информация – това е основно човешко право в демократичната държава. То обаче не е неограничено и тук е голямата грешка на хората, които си позволяват да изразяват мнение в разрез с общочовешките ценности, морала и закона. Ще започна по-отдалеч. Най-общо ограниченията се свеждат до съображения свързани с националната сигурност и правата на останалите граждани. Никой не може да разпространява мнение, което съдържа клевети и обиди. В този случай засегнатият може да заведе наказателно дело от частен характер за престъпление по чл. 146 и 147 от Наказателния кодекс или гражданско дело по чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, като и в двата случая може да претендира да му се заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди. И ако обикновеният гражданин образно казано може да говори каквото си иска, с ясното съзнание, че може да понесе наказателна или гражданска отговорност за думите си, то за журналистите са налице специални изисквания. Журналистът не може да говори каквото си иска, респeктивно медията не може да публикува всичко. От една страна журналистите се ползват с по-голяма свобода по отношение на правото им да критикуват публичните личности, каквито например са политиците и висшите чиновници, но от друга страна са ограничени от изискването информацията им да бъде проверена по отношение на критериите обективност и достоверност.

Така например Европейският съд постановява, че „срещу по-широката свобода на изразяване на мнение и информиране на обществеността по значими въпроси стои задължение на журналистите да действат добросъвестно и да представят надеждна и прецизна информация (решение по дело Fressos and Roire v. France, 1999)“. Т. е. по-широката свобода на журналиста има своята „цена“ – да реализира тази свобода под условие: „добросъвестното предоставяне на надеждна и прецизна информация“. Недобросъвестност означава съзнателното манипулиране на общественото мнение, а не само простото разпространяване на невярна и непроверена информация. От своя страна медията също носи отговорност за недобросъвестно поведение на своите журналисти. Според решение № 581 от 30.09.2010 г. на ВКС по гр. д. №1019/2009 г., „издателят на печатно произведение, чрез своите длъжностни лица носи отговорност за верността на изнесената информация, както и че тя е резултат на добросъвестно журналистическо разследване. Издателят чрез своите длъжностни лица определя характера и съдържанието на публикуваните материали и носи отговорност на основание чл.49 от ЗЗД в качеството на възложител на работата по съставяне, подбор и поместване на печатни материали“. Това се отнася изцяло и за сайтовете в интернет.

От една страна медията е търговско дружество, което трябва да реализира печалба, но от друга тя е длъжна да осъществява контрол над изготвените журналистически материали и да не допуска недобросъвестно изготвени дописки, съдържащи невярна и непроверена информация. Тя носи отговорност за формиране на общественото мнение и тази функция трябва да се реализира добросъвестно. В противен случай носи солидарна отговорност пред засегнатите по реда на чл. 49 от Закона за задълженията и договорите.

Извън сферата на частните отношения, следва да се има предвид, че оправдаването и възхваляването на агресивна война, военни престъпления и геноцид, както и призоваването към такава, при определени хипотези представлява тежко умишлено престъпление от общ характер по Наказателния кодекс, включително може да се тълкува и като поставяне в услуга на вражеска държава, шпионаж и др. В тези случаи отговорни да установят, разкрият и пресекат тази вражеска дейност имат специалните служби и прокуратурата, включително чрез образуване на досъдебни производства, които да приключат с внасяне на обвинителни актове в съда и ангажиране на наказателната отговорност на виновните лица, изразяваща се в лишаване от свобода.

- Благодаря Ви за изчерпателния отговор. Сега друг аспект! Знаем, че има поне десетки, ако не и стотици сайтове/блогове за фалшиви новини в българското онлайн пространство. Те работят в полза на руската пропаганда в България от поне 8 години. По различни теми и то доста успешно. Как държавата ни може да им противодейства?

- Нека наречем нещата с истинските им имена. Русия води агресивна война срещу Украйна и то на нейна територия в сърцето на Европа, като бойните действия са на няколкостотин километра от България. Цивилните жертви са хиляди. Материалните щети са неизчислими. Налице са данни за геноцид и военни престъпления, включително бомбардиране на жилищни квартали извън зоната на бойни действия и кражба на имущество на цивилни граждани на полесражението, тоест мародерство.

Международното право не допуска каквито и да било политически цели да се реализират чрез агресивна война. Трябва човек да е изключително подкупен или аморален, за да не осъзнава всичко това. Всяка една добросъвестна медия следва да стъпва върху тези обективни факти и на тяхна база да реализира информационната си политика. Войната в Украйна не е компютърна игра, нито футболен мач, та независимостта и обективността да се изразяват във формално отчитане на броя на ударите във вратата, процента на притежание и крайния резултат.

Някои медии се оправдават със следния безумен аргумент: ние отразяваме двете страни в конфликта на паритетен принцип. Какъв паритет, когато единият е жертва, а другият е агресор?! Паритетът в този случай означава да пропагандираш убийствата и материалните щети, които агресорът нанася на жертвата. Нормалното поведение на всяка една медия в демократичната държава е да дава приоритет на защитата на жертвата, в противен случай насърчава поведението на агресора. Да оставим на страна, че България е член на ЕС и НАТО и като надежден и лоялен член на тези организации трябва да спазва колективно приетите решения в сферата на политиката и икономиката, при вземането на които сама е участвала, включително и по отношение на войната в Украйна и наложените на Русия санкции. Тоест говорим преди всичко за защита на общочовешки ценности - за морал и нормалитет. Медиите, които не спазват тези стандарти за човещина и морал, които открито дават приоритет като ефирно време или площи за отразяване на действията на агресора, стават рупор на пропагандните му послания. Други, водени от идея за псевдопаритет, отразяват страданията на жертвата наравно с информация за убийствата, изнасилванията и мародерството на агресора. Те следва да понесат съответна отговорност. Това с още по-голяма сила се отнася за онези медии, които превръщат възхвалата на агресивна война в своя редакционна политика.

Относно фалшивите новини - те възникнаха с възхода на интернет медиите. Доказано е, че 2/3 от хората не различават фейковете. Тук е ролята на държавата и нейните служби за сигурност. Тъй както държавата беше длъжна да направи всичко по силите си за справяне с COVID-19, защото не е по силите на отделния човек сам да се предпази в условията на епидемия, така тя трябва да вземе мерки да защити от фалшива пропаганда тези 2/3, които не различават истината от лъжата. Защото те са жертви. ДАНС разполага с палитра от тайни средства и методи за пресичане на подобен род вражеска и античовешка в същината си дейност. Особено съществена е и ролята на официалните държавни органи в сферата на медиите и електронните съобщения – това са Съветът за електронни медии /СЕМ/ по Закона за радио и телевизия и Комисията за регулиране на съобщения по Закона за електронните съобщения. Те разполагат с ефективни правомощия за надзор, включително даване на задължителни указания, отнемане на лицензии и налагане на административни санкции на радио и телевизионните оператори и доставчиците на интернет, проповядващи насилие. Само че не го правят. Аз бях изумен да прочета интервю с член на СЕМ, която бе против спирането на разпространението на две руски телевизии, което този орган с огромно нежелание направи наскоро под натиска на Европейския съюз. "Превръщали се в цензор". По този повод да припомня как преди две-три години, по фабрикувана жалба на приближени до Борисов медийни олигарси, бяха поръчково разбити от ГДБОП и Жандармерията техническите станции на няколко кабелни телевизии и бе преустановено дни наред приемането на телевизия и интернет в Кюстендил, Дупница, Гоце Делчев, Кърджали и големи части от Бургас. Да чухте вопъл или стон от СЕМ или КРС? Не, а бяха засегнати правата да получават информация на стотици хиляди граждани и бе блокирана дейността на общини, банки и местен бизнес поради липса на интернет. Проверките не установиха никакви нарушения на унищожените фирми. Сега обаче рев до небесата, че две призоваващи към смърт и насилие чуждестранни телевизии не можело да се гледат в България. Двойният стандарт е очевиден.

- А относно пропагандата в социалните мрежи - конкретно във Фейсбук, част от която се прави чрез гореспоменатите сайтове и блогове, могат ли българските служби да направят нещо по въпроса без пълното съдействие на самата социална мрежа?

- Профилите в социалните мрежи нямат собствена правосубектност. Противното би означавало те да са страни в граждански или наказателен процес, което е абсурдно. Липсва и тъждественост между профил в дадена социална мрежа и лицето, което публикува нещо на този профил. Профилът в края на краищата представлява сървърна памет, която физически е базирана някъде по света. Той е нещо различно от човешката личност. Абсурдно е да се поставя знак за равенство между профил и човешка личност. Още повече, че има милиони фалшиви профили. Следователно, за да се носи отговорност за публикация на даден профил в социална мрежа е необходимо да се изясни кое е лицето, което използва профила за дадена процесна или инкриминирана публикация. Тоест кой е авторът на публикацията, защото профилът е само една техническа платформа за качване на публикации. Наименованието на даден профил, независимо дали „Бойко Борисов“, „Ким Кардашиян“, „Еминем“ или „Металика“, винаги трябва да се поставя в кавички, защото това е условно наименование на сървърна памет, а не име на човек. В закона не съществува презумпция, нито във вътрешното, нито в правото на Европейския съюз, по силата на която да се приема, че когато наименованието на дадена сървърна памет /включително профил в социалните мрежи/ съвпада с име на реална човешка личност това означава до доказване на противното, че тази личност ползва техническата платформа /сървърната памет/, била тя и профил в някоя социална мрежа. Нямаме обратна доказателствена тежест по отношение на тези факти. Точно обратното е – заинтересованият при условията на пълно и главно доказване трябва да установи, че дадена процесна или инкриминирана публикация е била създадена и/или качена на даден профил от конкретно лице, към което е насочена гражданската или наказателната отговорност.

Сървърната памет, в случая профил във Фейсбук, се идентифицира със своя IP адрес, който е уникален многоцифров номер. При създаване на профил във Фейсбук администраторът изисква телефонен номер или електронна поща. Тоест IP адресът идентифицира не личността, която е създала профила и вероятно ще го ползва, защото не изисква лични данни от рода на три имена, ЕГН или номер на лична карта, а дадения за връзка телефонен номер или електронна поща. Както IP адресът, така и самата сървърна памет, не са собственост на лицето, което е заявило създаването на даден профил във Фейсбук. Те му се предоставят за безплатно ползване от корпорацията „Мета“. Последната не предоставя IP на кого да е, а само при поискване от компетентни държавни органи. Същият представлява „трафични данни“ по смисъл на Закона за електронните съобщения и в този смисъл разкриването му подлежи на специално регламентирана процедура. Достъпът до трафични данни става със специално съдебно разрешение за период не по-дълъг от 6 месеца, като искането трябва да изхожда от компетентен орган (ДАНС, служби на МВР и др.), като целта на процедурата е разкриване на „тежко умишлено престъпление“. Съгласно НПК тежки са престъпленията, които се наказват с лишаване от свобода повече от 5 години. Процедурата е приложима само по отношение на лица, за които има данни, че извършват или подготвят тежки умишлени престъпления, включително срещу националната сигурност. Водени от горното, криминалните или специалните служби, установявайки IP адреса на даден профил в социалните мрежи всъщност научават на кой телефонен номер или електронна поща съответства той. Така достигат до лицето, което вероятно ползва този телефонен номер или е регистрирало дадена електронна поща. Това обаче не означава, че такава електронна поща не може да се регистрира на името на несъществуващ потребител или на потребител, който не знае за това, доколкото хостинг-компаниите нямат връзка с базата данни на населението, за да правят предварителна идентификация. Тоест дори в този случай установяването на даден IP адрес не води до автоматичен отговор кой е създал или използвал профил в съответната социална мрежа, а създава единствено подлежаща на проверка версия, тоест обосновано предположение, подлежащо на проверка в рамките на досъдебно производство чрез съответни доказателствени средства. Цялото това сложно разследване може да се направи само от ДАНС и полицейските служби, но те очевидно не разполагат с ресурс за това, след като Фейсбук е буквално превзет от вражески тролове, пропагандиращи агресивна война. Явно такъв приоритет на работа не им е бил задаван. Това значи, че са налице лошо управление и некомпетентност.

- Според Вас, гледайки и слушайки руската пропаганда, която се лее включително чрез национални и дори български обществени медии, кардинална кадрова промяна в СЕМ или пълното преформатиране в правомощията на органа е решението на проблема?

- Аз съм концептуален противник на сегашното устройство на държавната администрация, основано на независими държавни органи от рода на СЕМ, КРС, КЗК, КЕВР и прочее. Защото - слагат се примерно петима верни партийни другари, които често идея си нямат къде се намират и в продължение на 5 години им се дава свобода да правят каквото си искат без никакъв контрол от страна на изпълнителната и законодателната власт. Актовете им подлежат на съдебен контрол, но често той е формален и неефективен. В същото време правомощията им са огромни. Този административен модел, наследен още от времето на Иван Костов, е изчерпан и трябва да се върви към коренната му реформа. Още повече, че сегашното управляващо мнозинство пое публично ангажимент да работи за интересите на малкия и средния бизнес, разбирайте да смени модела.

Реално СЕМ, КРС и КЗК, заедно и поотделно, през последните 10-15 години се грижеха предимно за доброто настроение на няколко медийни олигарси от рода на Домусчиев и Пеевски. Малкият и средният бизнес в сферата на електронните съобщения и медиите е практически ликвидиран. Непрекъснато се толерират две-три големи корпорации. С изграждането на електронно-съобщителни мрежи за широколентов достъп, извън 5-6 големи града в страната, никой не се занимава. А това е основен приоритет на ЕС, за което България има даже национална стратегия. Затова от водеща страна по скорост на предлагания интернет България потъва и скоро ще отиде на дъното и по този показател.

Аз лично бих закрил СЕМ, КЗК и КРС на секундата. Какво направиха те за медийната свобода, освен да ни държат на последно място? Те се нуждаят от повече юристи и мениджъри в съставите си, а не от ченгета и пиар специалисти. Планираната промяна на персоналния им състав, без да има реформа на организационната структура на тези органи и на нормативната им база, няма да доведе до никаква реална промяна. От реформа и нови приоритети се нуждаят и спецслужбите, които се оставиха да бъдем тотално победени от Русия в хибридната война.

- Обобщено, има много ограничения пред управляващите да действат в посока неутрализация на зловредната руската пропаганда или говорим за липса на желание и воля?

- Целият Европейски съюз намери начин всячески да подкрепи Украйна в тази неравна битка с далеч превъзхождащия я по ресурси агресор, в това число и с оръжие, а ние не намираме начин от много години дори как да спрем хибридната война, която Русия води на българска територия. А че такава хибридна война е водена и то успешно чрез медии и социални мрежи съдим по огромния брой хора у нас, които, в разрез с общочовешките ценности и морала, подкрепят в момента Московския злодей, който се подигра с целия демократичен свят, награждавайки армейското подразделение, което е разстреляло цивилни хора по улиците на Буча.

Социалните мрежи са пълни с проруски тролове и явно никой не им противодейства. Не е необходимо човек да е медиен експерт, за да не забележи, че опорките на тези тролове се раздават централизирано в специално изградена мрежа.

Хакерската атака на Български пощи, а преди това и на НАП, не би трябвало да се случи, ако имахме ефективни служби. В момента наблюдаваме последиците от провала на специалните ни служби през последното десетилетие. В ГДБОП има цяла дирекция, която трябва да се грижи за киберсигурността на държавата и да противодейства на заплахите в интернет, в частност в социалните мрежи. Какво е правила тази структура през последните 10 или 15 години под ръководството на медийната звезда майор Явор Колев, който през ден беше по вестниците? Хващането веднъж годишно на някой и друг педофил, разпространяващ детско порно, не може да оправдава наличието на тези огромни бездействащи държавни ресурси.

ДАНС също е проспала последните години, тъй като в нея се намира структурното звено, което има за основна задача да противодейства на чужди разузнавателни служби. Разкриването на руски шпионски мрежи у нас започна да се случва от едва две-три години насам и то под натиска на западните ни партньори. А е обществена тайна, че по времето на Драшковци и Йовчевци руските шпиони в ДАНС бяха повече от останалия кадрови състав.

Но по отношение на медийното проникване и реализиращото се чрез интернет сайтове и социалните мрежи вражеско влияние, очевидно нищо не е направено. Реално противодействието там се води от обикновени хора по лични убеждения, които не разполагат с ресурсите и техническите възможности на държавата. Очевидно липсата на политическа воля се е съчетавала с некомпетентност и безотговорност, а вероятно и с поставяне в услуга на вражески разузнавания. Специалните ни служби се нуждаят от нови приоритети и нов манталитет. Призракът на ДС още витае там. Те са неадекватни на съвременните заплахи за националната ни сигурност и сами се превръщат в заплаха за нея.