Цветанка Андреева, политолог. Анализът е направен специално за БГНЕС:
Още с инсталирането му във властта Румен Радев беше натоварен с определени задачи, свързани с промяна на политическия модел и ориентация на България в полза на руските интереси.
Неговият политически образ беше стратегически разработен и внедрен в президентската институция, като имидж на НАТОвски генерал, издигнат от левицата, наследник на БКП. В международен план още с първите си изяви Радев лобираше неприкрито за Кремъл – от отпадане на санкциите срещу Русия до открити опити да реабилитира Путин на европейската сцена.
Радев използваше трибуните, механизмите и властта на членството ни в ЕС и НАТО, за да прокарва руските тези. Във вътрешнополитически план той имаше за задача да радикализира политическата ни система и да превземе властта чрез неформално политическо лидерство и чрез институцията на служебната власт.
Изостри политическото напрежение като оглави протеста под юмрука си, вместо като държавен глава да балансира острите различия. По този път той получи цялата власт – управляваше без парламент, като внедри изцяло своя властови кръг и президентска администрация в изпълнителната власт и службите. Създаде свой политически проект с ресурса и рекламата на едноличната си власт. И така успя да превземе и редовното правителство, представлявано от четворната коалиция. Популярността на Радев и генералите му очевидно се оказаха недостатъчни за избор на компетентни кадри и зад образа на „младата промяна“ застанаха очевидно хора без идея за управление и политика, редом със стари лица от червените среди – като Стефан Янев и Бойко Рашков. Тази симбиоза се оказа управленски пагубна за държавата. Кризите се задълбочиха при липса на всякаква видима стратегия за справяне и дефицит на силно политическо единство и лидерство.
Днес, в контекста на войнствените планове на Русия, явно Радев има за задача отново да превземе изпълнителната власт, като предизвика предсрочни избори, разпускане на парламента и управление чрез служебно правителство. Днес, той се отмята от „Продължаваме промяната“, който създаде в кулоарите на президентството, за да ни предложи други още по-пропутински и ретроградни персони – кандидати за властта. Радев има за задача да саботира и пробива мнозинството на евроатлантически консенсус в България.
Трудно е да се разчита на Радев да представи и защити българския интерес като европейски. Той е ориентиран в друга посока сега. Кръгът му е застрашен при победа на Украйна. Говорителите му развиват тезата, че било важно войната да спре, а не Украйна да победи. Нещо, което е неприемливо за цивилизования свят на ЕС.
Ако войната спре при такова условие, това означава победа на Путин и загуба за Украйна. Ясно е, че евентуална победа на Путин е в интерес на властта на Радев в България. А той самият става още по-полезен на Путин.
Ясно е, че този изход с „победа“ на военната агресия на Кремъл в Украйна, превръща България в следваща стратегическа цел. Радев е подготвен за този момент от самото си включване в политиката. Неговите нови политически проекти трябва да помогнат на Кремъл като ни изведат от НАТО.
Затова на призивите на Радев за солидарност едва ли някой в ЕС ще се отзове или повярва, а в НАТО пък съвсем. Радев може да компрометира ЕС, но не и да консолидира подкрепа там.
На фона на войната в Украйна, към която цяла Европа е съпричастна, темите и изявленията е логично да са послания, свързани с подкрепата за нападнатата държава. Но вместо да изказва ясно на глас солидарност с президента Зеленски и народа му, Румен Радев влиза в поредните хибридни тези свързани с ненамеса, снишаване пред руската инвазия и неутралитет, обслужващ агресора.
В международен план с посещенията си той търси единствено легитимност за себе си като все още европейски лидер. Разклатеният му образ на атлантик го прави силно уязвим пред съюзниците и партньорите ни. За тях е ясно, че ако не от друго, Радев разбира от отбрана. И това, че скоро отново ни заподозряха във военен шпионаж в полза на Русия, говори достатъчно за доверието към главнокомандващия ни и неговия „колегиален“ кръг.