Макар да не беше вчера, 2012 г. не беше чак толкова отдавна. Преди тези точно десет години съм бил един от вокалните противници на проучването и добива на шистов газ и петрол. Спомням си, че тогава в цяла Европа гореше този дебат. Технологията беше твърде нова, твърде непозната и създаваше сериозни дебати. Не беше ясна нито икономическата изгода от нея, нито какви биха били вредите за природата. Тогава България, заедно с редица други европейски страни, наложи мораториум върху проучването и добива.
Днес от дистанция на времето мога да кажа, че към онзи момент като държава и общество не сме сбъркали. Хубаво беше, че сложихме спирачка тогава. Днес обаче светът е коренно различен, спрямо това какъв беше преди тези едва десет години. На първо място технологията вече е не просто позната, но и безопасна. Икономическата ѝ ефективност (след редицата ъпгрейди и модифицикации на технологията) е безспорна. Чрез шистов газ и петрол Америка, която е най-големият потребител на петрол в света, стана не просто енергийно независима по времето на Тръмп, но се и превърна в нетен износител.
Природосъобразността също е доказана. След развитието на технологиите в момента може да се каже, че добивът на шистов газ и петрол е процес напълно в норма. Ако не беше така нямаше силно либерални и екологични щати като Калифорния и Колорадо да разрешават добива без проблеми. Важно е да се подчертае, че Калифорния е по всяка вероятност най-екологичната юрисдикция на планетата. Няма друго такова място, на което толкова живо да се интересуват от околна среда.
С други думи днес вече е необходимо да поговорим сериозно за добива на шистов газ и петрол. Не казвам да го правим в Добруджа, можем нея да я оставим настрана докато всички се убедят, че технологията е окей. Но какво пречи да го правим в Северозапада, където по оценки на различни експерти имаме залежи на газ за няколкостотин години напред? И никой не казва, че трябва да викаме коя и да е чужда компания да добива нашия газ и петрол и да го изнася за големи печалби срещу смешни концесионни такси. За съвсем друго иде реч.
Какво пречи да възложим добива на български природен газ на „Булгаргаз“? Мигар „Булгаргаз“ не е богата компания с огромен капацитет в сферата? Нима няма ресурсите и уменията да организира такъв добив? Разбира се, че има. Тогава какъв е проблемът? Защо „Булгаргаз“ не извлича нашия си природен газ, с който да задоволим собствените си нужди, а излишъка да го продаваме в чужбина? С такива приходи бихме могли да финансираме и социалните си системи, и инфраструктурата си, и образованието си. Какъв е проблемът? Защо не го правим?
Ясно е, че днес ако отворим тази тема, върху ни ще се излее вихрушка от агресия. От една страна руските лобита ще активират агентите си в името на печалбата на „Газпром“. От друга страна американските лобита ще направят същото в името на печалбата на доставчиците на втечнен газ. Но тук има един съдържателен въпрос – на нас защо ни интересува какво мислят чужди държави и техните агенти на родна земя? Нека, ако имаме съдържателни опасения по технологията, да ги изговорим. Нека ангажираме прекрасните ни енергийни експерти. Нека чуем „Булгаргаз“, нека се изкаже БАН. И ако картината е такава, каквато я описвам по-горе, защо да не тръгнем в тази посока?
Нима нямаме нужда газът, който ползваме, да го купуваме на себестойност? Нима нямаме интерес да продаваме в чужбина на тези извънземновисоки цени в момента? Разбира се, че имаме нужда от евтин газ за собствени нужди и имаме нужда да продаваме скъп газ. А даже имаме и въпросния газ, имаме и необходимата инфраструктура и експертиза. В България сме свикнали да ходим по вода, но жадни. Мисля, че е време да обърнем тази тенденция.
Преди време тази тема беше извадена от обществения оборот и с право. Но днес трябва да преосмислим позицията си. За целта трябва първо да си отговорим на най-важния въпрос – каква България искаме. Искаме ли независима, просперираща и свободна България? Или я искаме каквато я имаме в момента?