Новата учебна година започва присъствено. Първокласниците нямат търпение, а същото може да се каже и за зрелостниците. Но се оказва, че при една част от завършващите имаме лоши резултати на матурите. Повече за трудностите и неволите пред ФАКТИ говори Зорница Славова, старши икономист от Института за пазарна икономика.
- Г-жо Славова, в 27 училища средният успех на матурата на зрелостниците по български език е слаб 2. Това сочи анализ на Института за пазарна икономика. Какво означава това?
- Резултатите не са добри. През 2022 г. в 27 училища няма нито един ученик, който да е минал със среден 3 матурата по български. В случая говорим за зрелостници, които приключват образованието си. Това са около 150 деца. Изведнъж в 12 клас се оказва, че има 27 училища, в които зрелостниците не могат да изкарат дори тройка. Много е късно на изхода на образователната система да разберем, че тези ученици не знаят абсолютно нищо за родния си език. Данните показват, че от тези училища 13 са общообразователни, 13 са професионални и едно е спортно. Това означава, че няма значение какъв вид е училището. Тоест, не можем да говорим, че слабите ученици са концентрирани в конкретен тип училище. Другото е, че 27-те училища са в 18 от 28-те области.
- Не може да се говори за концентрация на едно място…
- Да, няма клъстери от слабо представящи се в образованието области. Говорим за повсеместен провал, защото виждаме различни типове училища в различни райони. Важно е да споменем, че тук не става въпрос за немотивирани ученици. Те са изкарали по някакъв начин до 12 клас. Явили са се на матури. Това не са прекъснали обучението си и отпаднали деца. Явно е, че става въпрос за хора, които искат да завършат средното си образование. Тук говорим за провал на системата, а не толкова за липса на мотивация.
- Какъв е изводът от това и какво решение виждате…
- Трябва да се изследва от страна на Министерството на образованието какви са причините за провала на всяко едно от тези училища и причините може да са напълно различни. Може конкретното училище да е в беден район, децата да пътуват трудно, може да има мениджърски проблем, може да нямат учители. Решението на проблемът следва да се търси, след като знаем причините за възникването му. Решението би могло да е да се изпратят учители, да се осигури транспорт, да се помогне на ръководство по чисто мениджърски въпроси. Има много опции за действие. Важно е и да се провери друго - дали въпросното училище има такъв резултат само тази година, или това е тенденция.
- Дали в този лош резултат можем да заложим и онлайн обучението, което бе наложено заради пандемията от ковид. Образователната система се сблъска челно с голям проблем…
- Вероятно и това е оказало влияние. Особено в по-бедните семейства. Ако има ограничен достъп да образование поради бедност, хората да не могат да се справят с технологичните нововъведения – ако нямат компютри, таблети и т.н. Трябва да се отговори на въпроса: „Защо се е провалило дадено училище?“ Пак ще се върна на факта, че не говорим просто за ниски резултати, а за двойки на цели класове. Това е проблем и провал.
- Какъв процент представляват тези 27 училища от общо училищата у нас…
- Имаме около 950 училища, в които се провеждат зрелостни изпити. Не е нужно да гледаме проценти и колко са. Това не е важно. Важното е, че не трябва да имаме изобщо такива училища. Случва се, част от учениците да не се справят на матурата. В 307 училища (близо една трета от всички) средният успех на учениците е под Среден 3. Но при 27-те училища говорим за двойки на всички, които са се явили на изпита. Това показва, че там нещата изобщо не са както трябва. Там изобщо не се предоставя образование. Там е провалът на системата.
- Започваме новата учебна година. Децата се връщат в клас. Не се говори за онлайн обучение. Връщаме се към нормалността май…
- Надявам се, че вече сме преодолели трудностите от пандемията, пред които бе изправено образованието ни в изминалите две години. Надявам се да има воля и ресурс да се изследват тези проблеми и да се търсят решения. Важно е да се зададе цел в образованието. Сега ще имаме нови избори, но не чуваме много да се говори за образованието. Можем да си поставим за цел да нямаме повече нито едно такова училище догодина. И друго важно. Да се работи много за намаляване на разликите межу училищата, които се представят на високо ниво, и тези, които се представят лошо. Това се посочва и в докладите на Програмата за международно оценяване на учениците (PISA). Това е типично за неразвити държави, в които има училища, които предоставят много добро образование, и други, които са на дъното. В най-развитите страни и средният резултат е по-висок, и разликата между успешните и слабите училища не е толкова голяма. У нас разликата е огромна. Сигурно можем да говорим за неща като подбор на учениците, подбор на учителите и големина на населеното място и т.н., за да се оправдаем. Но нека мислим как може навсякъде да се вдигне нивото, за да нямаме зрелостници с 2 по български или поне не цели класове и училища.