Легендарната Йорданка Благоева пред ФАКТИ: За световния рекорд се борих сама с летвата

Преди дни се навършиха 50 години от световния рекорд на Йорданка Благоева в скока на височина. Постижението от 24 септември 1972 г. е първият световен рекорд за българската атлетика. Тогава в Загреб, Хърватия, тя скача 194 см, преминавайки летвата с коремно претъркаляне. Това става само 20 дни, след като печели сребърен медал от Олимпийските игри в Мюнхен 1972 г. През 1973 г. подобрява и рекорда в зала със 192 см. Тя е носител и на бронзов олимпийски медал от Монреал 1976 г. Спомени за този рекорд… Йорданка Благоева пред ФАКТИ.

- Г-жо Благоева, отбелязахте 50 години от световния ви рекорд в скока на височина, който е и първият за леката ни атлетика. 50 години са много време, но знаем, че тръпката от успеха на спортиста никога не гасне. Сега как гледате на това ваше постижение?
- Това, което не ме радва много, е, че с това постижение и днес можеш да вземеш медал. Бих се радвала скокът на височина да се развива, защото знаем, че има и много по-добри постижения. Говоря за Стефка Костадинова и резултатът ѝ от 209 см. Иначе за моето постижение… То си е сериозно. Още повече, че аз го постигнах с коремно претъркалящ стил, но такова беше времето. Сега атлетите скачат с фосбъри-флоп. Спомените няма как да не са много хубави. Радвам се, че се сетиха за този успех. Българската федерация по лека атлетика не забрави и организира чудесно тържество.

- Защо се съмнявате, че ще се подмине такъв български успех. Може би по-лошото е, че днес нямаме такива успехи… Спортът по ваше време може да се похвали с уникални резултати…
- Точно и затова си говорихме на тържеството. Скоро отпразнувахме и първия златен медал в бокса на Георги Костадинов, преди това бе и честването на Нораир Нурикян. Вижте, правим го не толкова за себе си, защото човек сам нищо не може да постигне. Правим го и в чест на тези треньори, които са работили с нас, в чест на федерациите, които са се грижили за нас.

Правим го и в чест на българския спорт и дано отбелязването на такива успехи да привлече много млади хора към спорта.

Независимо от времената, в които живеем - на техника, компютри, телефони и т.н., младите трябва да спортуват, за да са здрави. Важно е да се преборим с това затлъстяване, което наблюдаваме в децата. Когато повече деца спортуват, винаги все някой ще тръгне и по големия път в спорта.

- Точно успехите привличат хората, но като нямаме успехи… Какво да направим?
- Ние трябва да се съобразяваме с глобализацията на света. Не е както бе едно време. Сега младите имат много големи възможности. Има олимпиади по математика, информатика…

По-лесно е, ако си жена с ръст 185 см, да ходиш по подиумите като манекенка, а не да се мъчиш в залата.

Трябва да ги отчитаме тези реалности, но България винаги си вади юнаци в спорта. В Токио взехме медали, въпреки че много хора смятаха, че едва ли вече ще имаме успехи. Имаме таланти и винаги ще има хора, които ще радват българските любители на спорта.

- Искам да ви върна към 23 септември 1972 година в Загреб…
- Рекордът ми е на 24 септември.

- Точно така. Но аз искам да ви върна към вечерта преди рекорда. Каква бе нагласата ви. Как мина тази вечер…
- Не е тайна, че с треньора ми не бяхме доволни от сребърния медал на Олимпиадата в Мюнхен, където летвата ми падна загадъчно. Аз бях много добре подготвена. И той смяташе, че ние не сме се реализирали като треньор и състезател и трябва да потърсим още състезания, а не да очаквам шпайковете и да почивам. И така заминахме за Загреб. Състезанието бе 20 дни след Олимпийските игри. Надпреварата в Загреб бе тройна - между България, Югославия и Испания. Човек винаги трябва да се надява, че ще постигне нещо по-добро. Преди това бях опитвала 193 см. в Атина на Балканските игри. На предолимпийския турнир в Мюнхен скочих 188 и победих. Никой спортист не знае как ще върви дадено състезание. Не е приятно, когато нямаш конкуренция, а в Загреб нямаше силни състезателки. На 166 см. приключи югославянка, която остана втора. Аз сама се борих с летвата за рекорда. Настроението ни беше много бойко, защото бяхме много хубава група.

- Значи сте била спокойна и уверена вечерта…
- След Олимпиадата в Мюнхен някак се отпуснахме. На турнира в Загреб от нас не се искаха някакви големи неща, задължителният успех не бе на всяка цена. Отидохме, за да участваме…

- И междувременно да поставите световен рекорд…
- (Смее се) Да, така се получава. Когато човек се освободи от напрежението…

- Йорданка Благоева - жената надскочила себе си с 20 сантиметра. Така пишат френските журналисти. Вие сте висока 174 см, а скачате 194 см…
- Това се оказа още едно постижение, но ние не се бяхме замисляли върху него. Реално аз бях една от най-ниските скачачки с моя ръст.

- След като се смени стилът в скока на височина и всички вече използват фосбъри-флоп, резултатите станаха по-добри…
- При фосбъри-флоп се изискват по-високи състезателки. Всички, които в момента скачат, са над 180 см. високи. Там имаш възможност да развиеш и по-голяма скорост в засилката. Доказано е вече от биомеханична гледна точка, че този стил е много по-гъвкав и дава по-големи възможности.

- Какво вълнува днес Йорданка Благоева?
- Човек и на 100 години да стане трябва да има своите мечти, защото това е стимул да се живее. Да съм здрава, да са здрави приятелите ми. Всички хора да са здрави. Пандемията от ковид показа, че, който и да е болен, това се отразява на всички около него.

- Определено ковид ни накара да гледаме на живота по друг начин, ако трябва да бъдем честни…
- Затова за мен здравето е най-важно. Имам до себе си един прекрасен Валентин, с когото сме заедно вече над 35 години. Децата и внуците да са около нас, да идват, да им се радваме, какво повече да искам. Искам да си изживея спокойно старините, колкото Господ е дал.