Преди дни се навършиха 50 години от световния рекорд на Йорданка Благоева в скока на височина. Постижението от 24 септември 1972 г. е първият световен рекорд за българската атлетика. Тогава в Загреб, Хърватия, тя скача 194 см, преминавайки летвата с коремно претъркаляне. Това става само 20 дни, след като печели сребърен медал от Олимпийските игри в Мюнхен 1972 г. През 1973 г. подобрява и рекорда в зала със 192 см. Тя е носител и на бронзов олимпийски медал от Монреал 1976 г. Спомени за този рекорд… Йорданка Благоева пред ФАКТИ.
- Г-жо Благоева, отбелязахте 50 години от световния ви рекорд в скока на височина, който е и първият за леката ни атлетика. 50 години са много време, но знаем, че тръпката от успеха на спортиста никога не гасне. Сега как гледате на това ваше постижение?
- Това, което не ме радва много, е, че с това постижение и днес можеш да вземеш медал. Бих се радвала скокът на височина да се развива, защото знаем, че има и много по-добри постижения. Говоря за Стефка Костадинова и резултатът ѝ от 209 см. Иначе за моето постижение… То си е сериозно. Още повече, че аз го постигнах с коремно претъркалящ стил, но такова беше времето. Сега атлетите скачат с фосбъри-флоп. Спомените няма как да не са много хубави. Радвам се, че се сетиха за този успех. Българската федерация по лека атлетика не забрави и организира чудесно тържество.
- Защо се съмнявате, че ще се подмине такъв български успех. Може би по-лошото е, че днес нямаме такива успехи… Спортът по ваше време може да се похвали с уникални резултати…
- Точно и затова си говорихме на тържеството. Скоро отпразнувахме и първия златен медал в бокса на Георги Костадинов, преди това бе и честването на Нораир Нурикян. Вижте, правим го не толкова за себе си, защото човек сам нищо не може да постигне. Правим го и в чест на тези треньори, които са работили с нас, в чест на федерациите, които са се грижили за нас.
Правим го и в чест на българския спорт и дано отбелязването на такива успехи да привлече много млади хора към спорта.
Независимо от времената, в които живеем - на техника, компютри, телефони и т.н., младите трябва да спортуват, за да са здрави. Важно е да се преборим с това затлъстяване, което наблюдаваме в децата. Когато повече деца спортуват, винаги все някой ще тръгне и по големия път в спорта.
- Точно успехите привличат хората, но като нямаме успехи… Какво да направим?
- Ние трябва да се съобразяваме с глобализацията на света. Не е както бе едно време. Сега младите имат много големи възможности. Има олимпиади по математика, информатика…
По-лесно е, ако си жена с ръст 185 см, да ходиш по подиумите като манекенка, а не да се мъчиш в залата.
Трябва да ги отчитаме тези реалности, но България винаги си вади юнаци в спорта. В Токио взехме медали, въпреки че много хора смятаха, че едва ли вече ще имаме успехи. Имаме таланти и винаги ще има хора, които ще радват българските любители на спорта.
- Искам да ви върна към 23 септември 1972 година в Загреб…
- Рекордът ми е на 24 септември.
- Точно така. Но аз искам да ви върна към вечерта преди рекорда. Каква бе нагласата ви. Как мина тази вечер…
- Не е тайна, че с треньора ми не бяхме доволни от сребърния медал на Олимпиадата в Мюнхен, където летвата ми падна загадъчно. Аз бях много добре подготвена. И той смяташе, че ние не сме се реализирали като треньор и състезател и трябва да потърсим още състезания, а не да очаквам шпайковете и да почивам. И така заминахме за Загреб. Състезанието бе 20 дни след Олимпийските игри. Надпреварата в Загреб бе тройна - между България, Югославия и Испания. Човек винаги трябва да се надява, че ще постигне нещо по-добро. Преди това бях опитвала 193 см. в Атина на Балканските игри. На предолимпийския турнир в Мюнхен скочих 188 и победих. Никой спортист не знае как ще върви дадено състезание. Не е приятно, когато нямаш конкуренция, а в Загреб нямаше силни състезателки. На 166 см. приключи югославянка, която остана втора. Аз сама се борих с летвата за рекорда. Настроението ни беше много бойко, защото бяхме много хубава група.
- Значи сте била спокойна и уверена вечерта…
- След Олимпиадата в Мюнхен някак се отпуснахме. На турнира в Загреб от нас не се искаха някакви големи неща, задължителният успех не бе на всяка цена. Отидохме, за да участваме…
- И междувременно да поставите световен рекорд…
- (Смее се) Да, така се получава. Когато човек се освободи от напрежението…
- Йорданка Благоева - жената надскочила себе си с 20 сантиметра. Така пишат френските журналисти. Вие сте висока 174 см, а скачате 194 см…
- Това се оказа още едно постижение, но ние не се бяхме замисляли върху него. Реално аз бях една от най-ниските скачачки с моя ръст.
- След като се смени стилът в скока на височина и всички вече използват фосбъри-флоп, резултатите станаха по-добри…
- При фосбъри-флоп се изискват по-високи състезателки. Всички, които в момента скачат, са над 180 см. високи. Там имаш възможност да развиеш и по-голяма скорост в засилката. Доказано е вече от биомеханична гледна точка, че този стил е много по-гъвкав и дава по-големи възможности.
- Какво вълнува днес Йорданка Благоева?
- Човек и на 100 години да стане трябва да има своите мечти, защото това е стимул да се живее. Да съм здрава, да са здрави приятелите ми. Всички хора да са здрави. Пандемията от ковид показа, че, който и да е болен, това се отразява на всички около него.
- Определено ковид ни накара да гледаме на живота по друг начин, ако трябва да бъдем честни…
- Затова за мен здравето е най-важно. Имам до себе си един прекрасен Валентин, с когото сме заедно вече над 35 години. Децата и внуците да са около нас, да идват, да им се радваме, какво повече да искам. Искам да си изживея спокойно старините, колкото Господ е дал.
29 Септември, 2022 13:41 3 957 11
Легендарната Йорданка Благоева пред ФАКТИ: За световния рекорд се борих сама с летвата
Човек и на 100 години да стане трябва да има своите мечти, защото това е стимул да се живее, казва тя
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.
Поставете оценка:
Оценка 3 от 10 гласа.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Кольо,
Гленица на тогавашната власт,сигурно и тлъста пенсия е взела...
Коментиран от #2, #3, #7
13:59 29.09.2022
2 Ей, Кольо
До коментар #1 от "Кольо,":
Много, ама много си завистлив...14:04 29.09.2022
3 Инди Раганди
До коментар #1 от "Кольо,":
Ако пък беше цепила и дърва в гората, направо щеше да е безценна!14:08 29.09.2022
4 Кольо,
Като я защитаваш намери я поклони се а след това и целуни д@.тият г@З..
Аз съм пенсионер с много добра пенсия която съм си я заслужил с труд и нищо не съм откраднал до сега!!!
Коментиран от #5
14:14 29.09.2022
5 дзверо
До коментар #4 от "Кольо,":
Ти, явно никога не си се събличал по физическо в училище! Имаш ли представа, за да постигне тези резултати тогава, какъв къртовски труд и лишения е изтърпяла тази жена!? От личен опит ти казвам, че тези физически натоварвания така амортизират тялото, че на стари години няма място да не те боли. Да не говоря, че заради нея е вдиган националния флаг десетки пъти и цял свят е ставал на крака, докато е свирил българския химн! Но дребна душица като теб, едва ли се замисля над тези неща...14:51 29.09.2022
6 Кольо,
Да,хора които не създават блага са консуматори и търтеи, защото ако имаш пари а няма с тях какво да си купиш храна кво правим тогава...
Коментиран от #9
15:32 29.09.2022
7 Мисля
До коментар #1 от "Кольо,":
Ти си от този тип хора,които все казват-"Аз да бях премиер на България ,щях да я оправя за 3дена!Ако бях треньор на българите щяхме да бием постоянно..."Ама не си! Хайде пийни една бира със шкембе чорбата(ама сложи по-вече чесън и оцет)и вземи отношение по Ковида.15:35 29.09.2022
8 Стършел
15:50 29.09.2022
9 Дзверо
До коментар #6 от "Кольо,":
По твоята логика значи летци, доктори, учители и т.н. всичко е търтеи, така ли!?19:01 29.09.2022
10 Да е жива и здрава!
20:59 29.09.2022
11 Вуте
09:05 02.10.2022