Ердоган го смяташе за свой враг, но сега търси контакт със сирийския президент. И други в региона проявяват интерес към Асад. Дали не се задава политическа реабилитация на диктатора, който зависи от помощта на Русия?
Години наред те бяха непримирими противници, а сега явно е възможно турският президент Реджеп Тайип Ердоган и сирийският му колега Башар Асад отново да се сближат. За това намекна Ердоган миналата седмица, като не изключи среща с Асад. По отношение на Сирия той заговори за нов мирен процес, в който да участват както Турция, така и Русия.
В Москва вече се проведе среща на ръководителите на разузнаването и министрите на отбраната на трите държави - Турция, Русия и Сирия. Предвидена беше и среща на външните министри.
Ще излезе ли Асад от изолацията?
Опитите за сближаване, които прави Ердоган, навярно са „добре дошли“ за сирийския президент Асад, казва Бенте Шелер от фондация “Хайнрих Бьол”. Критиците виждат в това заплаха от постепенно завръщане на Асад на международната сцена, а опозиционерите в Сирия се чувстват предадени от Ердоган.
Но докъде могат да доведат тези опити за ново сближаване? Мечтата на Асад за сериозна материална помощ за напълно разрушената му страна, едва ли ще се сбъдне скоро. В момента е трудно да се намери държава, която би желала да инвестира в Сирия, коментира Шелер.
Реалностите в страната поставят обаче граници за евентуално политическо затопляне на отношенията. Въпреки това Асад е в сравнително силна позиция, казва политологът Кристофър Филипс от университета “Кралица Мери” в Лондон. “Той е спечелил войната, тъй като контролира по-голямата част от страната, макар и далеч не цялата.” Разбира се, това е Пирова победа, защото Сирия тъне в разруха. “Но във военно отношение опозицията вече не е сериозна алтернатива на Асад”, пояснява експертът.
Вероятно Ердоган е заинтересован от предоговаряне на отношенията си с режима на Асад. Дълго време Турция беше един от най-важните поддръжници на въоръжената сирийска опозиция и заявява и до днес, че няма да изостави политическите противници на президента. След избухването на сирийската гражданска война през 2011 г. Ердоган дълго време се надяваше бъдещето за съседната страна да е без Асад и изключваше всякакви контакти с него. Сега явно се е отдалечил от този курс.
Ердоган преследва политическите си цели
В лицето на Асад Ердоган явно вижда потенциален партньор, който да му помогне да изпълни политическите си цели. От години той се опитва да изтласка кюрдската партия Демократичен съюз (PYD) и Народните отряди за защита (YPG) от границата между Сирия и Турция. И двете организации се смятат за съюзник на Кюрдската работническа партия (PKK), която Анкара смята за свой основен враг. За да прогони съюзниците на PKK от граничните райони, миналата година Турция атакува територии в Североизточна Сирия.
Не е ясно обаче дали Асад ще се окаже съюзник в тази битка. Той не изпитва особени симпатии към усилията на кюрдите за автономия, но техните представители са най-важните партньори за контактите му със североизточната част на страната.
Ердоган търси решение за четирите милиона сирийски бежанци на територията на Турция. С оглед на галопиращата инфлация, според много турци, те се превръщат в тежест за страната. А тези настроения могат да повлияят на изхода от президентските избори през юни. Затова Ердоган има интерес да върне възможно най-бързо бежанците обратно в Сирия. Режимът на Асад обаче няма изгода от мащабно завръщане на бежанците, казва Бенте Шелер. "Ето защо е малко вероятно да има реално споразумение между Ердоган и Асад и по този въпрос.”
ОАЕ също търсят контакти с Дамаск
И Обединените арабски емирства очевидно търсят повод за контакт с изолираното правителство в Дамаск. Външният министър на ОАЕ Шейх Абдула бин Зайед Ал Нахаян миналата седмица се срещна с Асад в сирийската столица.
Заедно със Саудитска Арабия ОАЕ са основният противник на Иран в региона. Освен че осъзнават, че засега едва ли има начин да се заобиколи Асад в Сирия, те вероятно са загрижени и за ограничаване на влиянието на Техеран. Въпреки това изглежда съмнително дали ОАЕ ще успеят да ограничат присъствието на ливанската ислямска милиция “Хизбула” и други поддържани от Иран групи. Защото те подкрепят режима на Асад в степен, която ОАЕ, дори и да искат, вероятно не биха могли да си позволят. Асад е зависим от тях.
Приютявайки "Хизбула" в Сирия, Асад засилва нейното влияние - например срещу Израел, а по този начин и влиянието на Иран. В това отношение дипломатическите представители на ОАЕ трябва да бъдат подготвени за по-нататъшни трудни преговори.
Отслабва ли руското влияние в Сирия?
Интересно каква роля ще играе Русия в Сирия занапред. Ангажиментът на Кремъл спаси Асад от военно поражение, но заради агресивната война срещу Украйна режимът на Путин е отслабен и все по-изолиран. За Москва може да се окаже по-трудно да запази влиянието си в Сирия и да не бъде изместена от своя партньор, но и конкурент - Иран.
В същото време Асад няма как да бъде спокоен за властта си без помощ от Русия и Иран. Сблъсъците с опозиционери и отделни военизирани групи, както и публичните протести срещу режима, които често водят до сблъсъци, са все така сериозен проблем. “На пръв поглед властта на Асад изглежда укрепена. В действителност обаче страната, която официално се управлява от него, на много места се контролира от множество отделни мафиотски милиции. И те естествено ще разполагат с повече свобода, ако Иран и Русия не се намесват”, обяснява Шелер.
Западните държави засега стоят настрана
Западните държави продължават да разглеждат Асад като военен престъпник и за момента разговори с него не са възможни, посочва Кристофър Филипс. Но от гледна точка на реалната политика не е изключено Западът отново да се нуждае от Асад в даден момент и сирийският президент е наясно с това.
Пълзяща политическа реабилитация и съответно трайно оставане на Асад на власт би било катастрофа за политическата култура в региона и извън него, убедена е Бенте Шелер. Това би създало опасен прецедент. "Защото голяма част от това, което Асад постигна, беше възможно само чрез масово нарушаване на международните норми”, предупреждава експертката. А перспективата за много сирийски бежанци изглежда все така мрачна.