Депутати от различни парламентарни групи внесоха и приеха промени в Закона за горите, които ще нанесат тежък удар върху системата на горите. Това алармираха различни организации. Еколозите предупреждават за лобистки законови поправки на тъмно в последните дни на Народното събрание. И ОТПАДА МАРКИРАНЕТО НА ДЪРВАТА, КОИТО СЕ СЕКАТ. По темата пред ФАКТИ говори Нели Дончева, експерт по горите от WWF.
- Г-жо Дончева, промените в Закона за горите, които бяха заложени, минаха скорострелно в парламента. Какво ще се случи?
- Възможни са два сценария: президентът да наложи частично вето върху промените в Закона за горите, приети от парламента на второ четене на 27 януари 2023 година, или да не направи нищо. Второто би било особено разочароващо, след като се има предвид кампанията, инициирана от президента Радев през 2021 г, при чието откриване той заяви, че „ … всички имаме дълг да пазим българската гора от варварската сеч“. Ето, сега той самият има възможност да направи нещо положително в тази посока, тъй като приетите наскоро промени в Закона за горите не са нито от полза за българската гора, нито за обществото ни.
- Промените касаят какво?
- Разрешаване на сеч на немаркирани дървета и разрешаване на сеч без издадено позволително за сеч. Тези промени ще компрометират съществуващата система за опазване и контрол в горските територии и ще доведат до множество незаконни сечи. С въвеждането на широки основания за сечи без издаване на позволително за сеч по утвърден образец се увеличават възможностите изпълнителната власт да разрешава такива сечи без реална нужда или да узаконява незаконни сечи. Издаването на позволително за сеч отнема само няколко минути. Aко все пак е наложително да не се спазва този ред, то в закона трябваше да останат само измененията, свързани с вече възникнали пожари и други природни бедствия, които представляват непосредствена заплаха за живота и здравето на гражданите. Изменения, визиращи евентуална бъдеща опасност, не са необходими, защото времето за реакция надвишава многократно времето за издаване на позволително за сеч. Такава промяна в закона е предпоставка за необосновани сечи - следствие не от научни знания и опит, а от страх и популизъм. Цели гори могат да изчезнат, ако представител на дадена администрация реши, че те представляват риск - примерно, от наводнение.
- Коалиция “За да остане природа в България” определят поправките като лобистки, които узаконяват незаконни сечи и са в полза на частни ловни интереси...
- Всяка мащабна промяна на горското законодателство и на управлението на горите би трябвало да се прави обмислено и в широк консенсус между заинтересованите страни - учени, горски стопанства, граждани и бизнес. Такива промени задължително трябва да се правят при съобразяване целите на закона и да ограничават максимално свободата на преценка на изпълнителната власт, като по този начин да спомагат за реда и законността в горския сектор. Приетите от парламента изменения на Закона за горите погазват принципите на прозрачното, професионално, устойчиво и природосъобразно управление на горите. Тези промени дават много повече свобода на изпълнителната власт, което ще доведе до много повече нарушения в горите.
- Един горскостопански план и неговите изменения задължително се съобразяват с инвентаризацията на горските територии. А сега какво ще стане?
- Инвентаризацията на горските територии дава основата за вида, състоянието и потенциала на горските територии и ресурси. Горскостопанският план и неговите изменения също така подлежат на обществено обсъждане, одобряват се от цяла комисия лесовъди, а накрая и от директора на ИАГ. Това гарантира устойчивото и природосъобразното стопанисване на горите.
Приетите от парламента изменения, свързани с въвеждане на “план-извлечение”, създават паралелен механизъм за изменение на горскостопанските планове,
но без задължителното съобразяване с данните от инвентаризацията на горите и без обществени обсъждания. Същото е приложимо и за разрешаването на санитарни и принудителни сечи - в закона е предвидено те да се разрешават с предписание от Районната дирекция по горите (РДГ) и Лесозащитна станция (ЛЗС) и нищо не налага те вече да се извършват и с „план-извлечение“.
- С промени в закона се въвеждат нови понятия, като “принудителни сечи”, “насоки на стопанисване”… Обяснете какво е това?
- Тъй като не са дадени законови дефиниции на тези понятия, това оставя широка врата за свободни интерпретации от изпълнителната власт и заинтересовани лица.
- С промените се премахва и изискването за маркиране на дърветата, подлежащи на сеч по ред и условия, определени в наредбата за сечите. Как ще се отличава законната и незаконна сеч?
- Премахването на изискването за маркиране на дърветата, подлежащи на сеч по ред и условия, определени в наредбата за сечите, е сериозен проблем.
Маркирането на дърветата е ключов момент за проследяване законността и основателността на съответната сеч. Сега този инструмент се премахва изцяло от Закона за горите, но без да се заменя с друг.
Това ще направи отличаването на терен с незаконна от терен със законна сеч почти невъзможно както за контролните органи, така и за обикновените граждани.
- Разрешава се и създаването на нови държавни ловни стопанства „Тунджа“ и „Кричим“….
- Не става ясно какво налага създаването на нови ловни стопанства. Същевременно се носят слухове, че местни бизнеси имат желание да придобият частни ловни концесии в тях. По данни на „Зелени закони“ за последните 20 г. около 7 милиона декара земи и гори (6,4 % от площта на държавата) са предадени чрез ловни концесии в ръцете на около 170 фирми, сред които тези на братя Ангелови, Валентин Златев, Цоло Вутов, Цоцоркови, Румен Гайтански, Емил Димитров, Фуат Гювен, Тодор Батков, Делян Пеевски, Тихомир Трендафилов, Гриша Ганчев, Христо Ковачки, Гео Дундаров и други. При липсата на обществен контрол именно в такива ловни концесии е ограничен общественият достъп посредством ловни огради, административни заповеди и жива охрана. По този начин се ограничават конституционните ни права за свободен достъп до горите. Непрозрачно е и ползването на публичните ресурси (гори, дивеч, сгради) за сметка на държавата.
- Има вече изпратено до президента Румен Радев писмо в подкрепа на искането за налагане на частично вето на изменението на закона. Очаквате ли такова?
- Ако е принципен в думите и делата си, президентът би трябвало да наложи частично вето. Цитирам думите му, че „всички имаме дълг да пазим българската гора от варварската сеч“.
Последните промени в Закона за горите съдействат за извършване на безконтролни сечи.
Искането за вето си поставя и друга, по-амбициозна цел. То може да бъде първата крачка към спирането на порочната практика за прокарване на фундаментални законови изменения като редакции на вече внесени законопроекти, които първоначално са имали съвсем различни цели. Всъщност, в правилника за дейността на Народното събрание се казва, че не подлежат на гласуване редакции, които са извън предмета на първоначалния законопроект, когато се цели заобикаляне на процедурите по обществено обсъждане и съгласуването на всеки законопроект с отговорните държавни институции.
В случая с промените в Закона за горите, основният предмет на закона за изменение беше осигуряването на своевременни и справедливи доставки на дърва за огрев за местното население и нуждаещите се домакинства. Текстовете за сформиране на ловни стопанства, финансиране на ловни съоръжения чрез дърводобив, заобикалянето на горскостопанските планове чрез „план-извлечения“ и въвеждането на изключения от законовите разпоредби за сечите нямат нищо общо с осигуряването на дърва за огрев на нуждаещи се домакинства.