Китайският лидер Си Дзинпин казва, че се подготвя за война. На годишната среща на Китайския парламент и неговия висш политически консултативен орган през март Си включи темата за готовността за война в четири отделни речи, като в единия от случаите каза на генералите си „да имат дързостта да се бият“.
Правителството му също така обяви увеличаване на отбранителния бюджет на Китай със 7,2 процента, което е удвояване за последните десет години, както и планове страната да стане по-малко зависима от чуждестранен внос на зърно. През последните месеци Пекин разкри и нови закони за военна готовност, нови убежища при въздушна атака в градовете около пролива с Тайван, както и нови бюра на службата „Национална отбранителна мобилизация“ в цялата страна.
Твърде рано е да се каже със сигурност какво означават тези развития. Конфликтът не е сигурен или неизбежен. Но нещо се промени в Пекин, което политиците и бизнес лидерите по цял свят не могат да си позволят да игнорират. Ако Си казва, че се готви за война, би било глупаво да не се вярва на думите му.
Плачещи духове, треперещи врагове
Тазгодишната среща на Общокитайското събрание на народните представители и конференцията на Китайския народен консултативен съвет – познати като двете сесии, тъй като и двата органа заседават едновременно – може да не бъдат обичайни, и първият знак за това дойде на 1 март, когато водещото теоретично списание на Ктайската комунистическа партия публикува есе, озаглавено „Под ръководството на мисълта на Си Дзинпин за укрепване на армията ще напредваме победоносно“. Есето се появи под името „Джун Джън“ – омоним на военно правителство, който вероятно се отнася за висшия военен орган на Китай – Централната военна комисия. В него се твърди, че „модернизацията на националната отбрана и армията трябва да бъде ускорена“. То също така призовава за засилване на военно-гражданския синтез – политиката на Си, която изисква частни компании и граждански институции да служат на усилията за военна модернизация на Китай. В речта, която Си произнесе пред китайските военни лидери през октомври 2022 г., бяха отправени леко завоалирани подмятания към Съединените щати:
„Изправени пред войни, които могат да ни бъдат наложени, ние трябва да говорим на врага на език, който той разбира и да използваме победата, за да спечелим мир и уважение. През новата епоха Народната армия настоява да използва сила, за да спре воюването... Нашата армия е прочута с добрите си умения за воюване и с високия си боен дух. С просо и пушки тя победи армията на Кумингтан, оборудвана с американска техника. Тя победи въоръжения до зъби световен враг номер едно на корейското бойно поле и извърши могъщи и величествени бойни действия, които потресоха света и накараха духовете и боговете да плачат.“
Още преди публикуването на есето имаше индикации, че китайските лидери може би планират възможен конфликт. През декември Пекин обнародва нов закон, който позволява на Народната освободителна армия по-лесно да активира запасните си сили, както и институционализира система за попълване на бойните редици в случай на война. Подобни мерки, както отбелязаха анализаторите Лил Голдщайн и Нейтън Вехтер, подсказват, че Си може би е научил урок по военна мобилизация от неуспехите на руския президент Владимир Путин в Украйна.
Законът за управление на военния резерв не е единствената правна промяна, която подсказва за приготовленията на Пекин. През февруари висшият съвещателен орган на Националния народен конгрес прие решение за адаптиране прилагането на някои разпоредби на наказателно-процесуалния кодекс към военните действия по време на война, което според държавния вестник People’s Daily дава на Централната военна комисия правомощието да адаптира правните разпоредби, включително „юрисдикцията, защитата и представителството, принудителните мерки, завеждането на дела, разследването, обвинението, съдебния процес и изпълнението на присъдите“. Макар да е невъзможно да се предвиди как ще бъде използвано това решение, то може да се превърне в решение, използвано срещу индивиди, които се противопоставят на завземането на Тайван. Народната освободителна армия може също да го използва да претендира за правна юрисдикция над потенциално окупирани територии, например Тайван. Или пък Пекин може да го използва да задължи китайските граждани да подкрепят решенията му по време на война.
От декември китайското правителство отвори много бюра на Националната служба за мобилизация – или наборни центрове – из цялата страна, включително в Пекин, Фуджиян, Хубей, Хунан, Вътрешна Монголия, Шандонг, Шанхай, Сечуан, Тибет и Ухан. Същевременно градове в провинция Фуджиян, която е от другата страна на Тайванския пролив, са започнали изграждане или реконструкция на бомбоубежища и на поне една „военновременна спешна болница“, според китайската държавна медия. През март Фуджиян и няколко града от провинцията започнаха да блокират чуждестранни IP адреси, така че да нямат достъп до правителствени сайтове, вероятно за да попречат проследяването на китайските приготовления за война.
Ако тези събития загатват за промяна в мисленето на Пекин, то двете сесии и случилите се срещи по време на тях само я потвърдиха. Сред предложенията, обсъдени от Китайската народно-политическа консултативна конференеция, е и план за създаване на черен списък на активисти и политически лидери, подкрепящи независимостта в Тайван. Предложен от популярния ултранационалист и блогър Джоу Сяопин, планът разрешава убийството на лица, включени в черния списък – включително вицепрезидента на Тайван Уилям Лай Чинг-те, в случай, че те откажат да се реформират. По-късно Джоу каза за корейския вестник Минг Пао, че предложението е било прието от конференцията и „предложено на съответните власти за оценка и решение“. Подобни предложения не идват случайно. През 2014 г. Си награди Джоу за „позитивна енергия“ в неговите йеремиади срещу Тайван и Съединените щати.
На срещите по време на двете сесии премиерът в оставка Ли Кекянг оповести военен бюджет от 1,55 трилиона юана (приблизително 244,8 милиарда долара) за 2023 г., което е със 7,2 процента увеличение от предишната година. Ли също така призова за повишена „подготовка за война“. Западните експерти от дълго време смятат, че Китай крие разходите си за отбрана. През 2021 г. например, Пекин заяви, че е изхарчил 209 милиарда долара за отбрана, но стокхолмският Международен институт за изследване на мира оцени реалната цифра на 293,4 милиарда долара. Дори и официалните китайски цифри надвишават военните разходи на всички съюзници на САЩ от Тихоокеанския договор взети заедно (Австралия, Япония, Филипините, Южна Корея и Тайланд), като е сигурно, че Китай харчи значително повече, отколкото разкрива.
Но най-красноречивите моменти от срещите на двете сесии, вероятно очаквано, са свързани със самия Си. Китайският лидер произнесе четири речи в една – една за делегатите на Ктайската народна политическа консултативна конференция, две за Националния народен конгрес, и една за военните и паравоенните лидери. В тях той описа мрачен геополитически пейзаж, открои Съединените щати като съперник на Китай, призова частният сектор да служи на китайските военни и стратегически цели и подчерта, че той вижда обединяването на Тайван с континенталната част на страната като жизненоважно за успеха на разписаната от него политика за постигане на „великото обновление на китайския етнос“.
В тази първа реч от 6 март изглеждаше, че Си подготвя индустриалната база на Китай за борба и конфликт. „През настъпващия период рисковете и предизвикателствата, пред които ще се изправим, непрекъснато ще се увеличават и ще стават по-остри“, предупреди той. „Само когато всички хора мислят на едно място, работят усърдно на едно място, помагат си взаимно на общата лодка, обединени като един, имат смелостта да се борят и са добри в битката, могат да продължат да печелят нови и велики победи.“ За да помогне на ККП да постигне тези „по-велики победи“, той обеща „правилно да насочва“ частния бизнес да инвестира в проекти, които са приоритетни за страната.
В същата реч Си отправи и директна критика към САЩ, нарушавайки практиката си да не назовава директно Вашингтон като съперник, освен в исторически контекст. Той описа САЩ и съюзниците им като основна причина за настоящите проблеми на Китай. „Западните страни, водени от Съединените щати, приложиха удържане по всички посоки, обкръжаване и подтискане срещу нас, което донесе безпрецедентно тежки предизвикателства пред развитието на нашата страна“, каза той. Докато администрацията на Джо Байдън набляга на „предпазните огради“ и други средства за забавяне и влошаване на отношенията между САЩ и Китай, Пекин очевидно се подготвя за нова, по-конфронтационна ера.
На 5 март Си изнесе втора реч, излагайки идеята за самодостатъчност на Китай, която се е развила много по-напред от всички предишни дискусии по темата, като каза че походът на Китай към модернизация зависи от прекъсването на технологичната зависимост от чужди икономики, имайки предвид САЩ и други индустриални демокрации. Си каза също и че иска Китай да прекрати зависимостта си от вноса на зърно и произведени стоки. „Ако имаме недостиг на някоя от тях, международният пазар няма да ни защити“, заяви Си. Премиерът в оставка Ли наблегна на същата точка в годишния си правителствен „служебен доклад“ в същия ден, казвайки че Китай трябва „непоколебимо да държи оризовите купички на повече от 1,4 милиарда китайци твърдо в своите ръце“. В момента Китай зависи от внос за повече от една трета от нетната си консумация на храна.
В третата си реч на 8 март пред представителите на Народната освободителна армия и Народната въоръжена полиция Си декларира, че Китай трябва да фокусира усилията си за иновации в националната сигурност и да създаде мрежа от национални запасни сили, които могат да бъдат използвани по време на война. Си призова също за кампания за „Национално обучение по отбрана“, която да обедини обществото зад Народната освободителна армия, припомняйки като вдъхновение Движението за двойна подкрепа – кампания от 1943 г. на комунистите за милитаризиране на обществото в района на тяхната база в Ян‘ан.
В четвъртата си реч (и първата от третия му мандат като президент) на 13 март, Си обяви, че „същността“ на неговата велика кампания за обновление е „обединението на родината“. Въпреки че той вече е загатвал връзката между абсорбирането на Тайван и неговата много прокламирана кампания за възвръщане величието на Китай, рядко пъти, ако изобщо се е случвало, го е правил с такава яснота.
Едно нещо е ясно след десетгодишното управление на Си – важно е той да бъде приеман сериозно, което много американски анализатори за съжаление не правят. Когато Си започна серия от агресивни кампании срещу корупцията, частните дружества, финансовите институции и секторите на недвижимите имоти и технологиите, много анализатори предричаха, че тези кампании ще имат кратък живот. Но те издържаха. Същото се отнася и за драконовите мерки на Си в политиката за „нула Ковид“ в продължение на три години – докато той не беше нетипично принуден да обърне курса в края на 2022 година.
Сега Си засилва една десетгодишна кампания за прекъсване на ключови технологични и икономически зависимости от САЩ и оглавявания от тях демократичен свят. Той прави това в очакване на новата фаза на идеологическа и геостратегическа „борба“, както той се изразява. Неговите послания за подготовка за война и заедно с поставянето на обединението с Тайван като условие за национално възраждане бележат нов етап в кампанията му на политическа война с цел сплашване на Тайван. Той очевидно е готов да използва сила за вземането на острова. Това, което остава неясно, е дали мисли, че може да го направи без да рискува неконтролирана ескалация със Съединените щати.
Автори Джон Помфрет и Мат Потинджър, Foreign Affairs
Джон Помфрет е бивш ръководител на бюрото на Washington Post в Пекин и автор на книгата „Прекрасната страна и Средното кралство: Америка и Китай от 1776 до днес“.
Мат Потинджър е председател на Китайската програма на Фондация за защита на демокрациите. От 2019 до 2021 е бил заместник-съветник по националната сигурност.
Източник "Форин Афеърс"
Превод "Гласове"