Днес неолиберализмът превръща светът в едно блато, през което е трудно човек да се придвижва, камо ли да плува. Какво представлява това блато и как успешно да преминем през него?
Либерализмът, възникнал като идеология преди повече от столетие, представлява и е замислен като демократичен процес, който цели да освободи човека от вековните норми и ограничения, предоставя му повече свобода, на всяко едно ниво на управленската, социалната и икономическата пирамидата. На пръв поглед той изглежда като нещо демократично - носи свобода на хората и равенство в обществото, дава права на всички и на всичко.
Либералният модел има равна, хоризонтална структура, за разлика от традиционния, хилядолетен модел – пирамидалният, който има вертикална структура. Такава е била структурата на всяко едно обществото от най-древни времена, вертикално и пирамидално е бил устроен моделът и на държавната и на духовната власт.
В последните десетилетия обаче либералният модел се изроди в нещо наречено неолиберализъм. Това название бързо придоби отрицателен смисъл. Защо се получи така?
Либералният модел, с неговата демократичност, се изроди в една крайност и търсене на прекалена свобода, независимост и права, на всяка една структура на обществото, на всяка една група, на всеки един субект, т.е. на всеки един човек, независимо от неговите особености. Неолибералният модел се превърна освен това и в една определено богоборческа идея. Той води до унищожаване на всеки един авторитет, на всяка една догма.
Неолибералният модел поведе света към една пълна децентрализация. В единодействие с развитието на техниката, на комуникациите и моментното разпространение на информацията, неолибералният модел разпръсва света не на милиони, а на милиарди малки клетки и общества. Този процес се развива пред очите ни.
Така светът постепенно се превръща в едно голямо блато, където тук-таме стърчат над повърхността, като островчета, старите морални и религиозни норми, обществени или държавни авторитети, традиционни ценности и идеи. С вменяване на абсолютни права и абсолютна свобода на всичко и на всеки, хората постепенно губят и последните си нравствени ориентири и действително попадат в едно блато от идеи, възгледи, принципи, според които всеки има право, всеки може да прави това, което желае, и всяко нещо има право на съществуване, независимо какво е то. Така хората губят представа за основни категории – за това кое е добро и кое е лошо, какво е хубаво да се прави и какво не е хубаво, кое нещо е красиво и кое е грозно, кое е правилно и кое е не е. Понеже според неолибералният модел всичко има право на съществуване, всяко нещо има равни права и всеки за себе си е прав.
Как да преминем през това блато от взаимно противоречащи си идеи и съмнителни ценности, от даване право на всеки и на всичко и едновременен опит за диктатура от страна на агресивни малцинства? Отговорът е сравнително прост. Успешното преминаване, без риск да затънем в блатото или да се удавим, е като се оглеждаме за доказаните с хилядолетия морални норми и им дадем приоритет, като не забравяме традиционните за даденото общество ценности, и ги изчистим от калта и най-вече като запазим семето на нормалността. Нашият личен свят, който трябва да поддържаме нормален и подреден, в противовес на мътното и опасно блато създавано от неолиберализма.