Неолиберализмът си отива! Ще спите ли спокойно, „деца“?

Коментар на Васил Проданов

Началото на прехода към американизирания неолиберален капитализъм у нас бе съпроводено с възторжената песен „Комунизмът си отива, спете спокойно, деца“. Тя стана един от химните на „демократите“, родени от Горбачовата перестройка, които обясняваха, че „Времето е наше“ и скоро ще влезем в царството Божие. Това царство Божие бе наречено „демокрация“. А всъщност това бе един конкретен вид демокрация – либералната. Защото за нея основно право и ценност бяха правото и ценността на частна собственост. В специфичните условия на 90-те години обаче това бе неолибералната демокрация, тъй като друга водеща нейна ценност беше „свободата“, разбрана като свободно движение на хора, пари и капитали и защитаваща глобализирания и американизиран капитал, поставил под свой контрол националните държави, особено в малки и превърнати в периферия страни като България.

„Комунизмът си отива, спете спокойно, деца“, пееха „демократите“. И „децата“ заспаха. Спяха, докато се унищожаваше селското стопанство с варварство и безумие, непознати в историята. Лошият „комунизъм“ бе създал например напоителни системи за над 67% от обработваемата земя, а „демократите“ млатиха и унищожаваха, докато сведоха напояваните площи до 1-2%. Клаха и ликвидираха животни в мащаби, стотици пъти по-големи от скорошното унищожаване на болни овце и кози в Странджанския край. „Демократичната“ пандемия унищожи стотици пъти повече селскостопански животни от вирусите на днешната чума.

После се заеха с индустрията. През 70-те години у нас тя бе по-мощна от тази в Турция и Гърция, взети заедно. Докато „децата“ спяха, „демократите“ унищожиха народно богатство, по-голямо от унищоженото и разграбеното от варварите при ликвидацията на Римската империя.

Същото се случи със здравеопазването, образованието и какво ли още не. За петстотин години Османската империя не успя да унищожи българския народ. Сега, както е тръгнало, за пет десетилетия либералната демокрация и неолибералният капитализъм май ще го ликвидират окончателно. Една трета от него вече я няма.

Изминаха близо три десетилетия и светът на неолибералната демокрация, заради която „децата“ у нас заспаха „спокойно“, започна да се пука по шевовете. Тръгнаха да я рушат новопоявили се политически лидери, като се почне от Тръмп, мине се през Ердоган и се стигне до Орбан. Нейните защитници реват ужасено: „Фалшиви новини“, „Путин участва в избора на президент на САЩ“, „Демокрацията е в опасност“. Реват панически, а неолиберализмът продължава да се пука по шевовете си.

Едно от ужасяващите и травматични за българските либерали събития през последната половин година беше спонтанната реакция на българското общество срещу Истанбулската конвенция. Реагираха различни институции, като се почне от Православната църква и се стигне до Конституционния съд. Те отхвърлиха въплътените в конвенцията либерални и неолиберални ценности, защитавани и с участието на западни посланици в специалното шествие, известно като „София прайд“. Стана нещо ужасно, бе отхвърлен нормативен акт, смятан за висше достижение на неолибералните ценности, наричани за благозвучие „европейски“.

Това обаче май е само началото. Вървят процеси, които няма да видите от екраните на националните медии. Там долу, където няма НПО-та и свят с подбрани телевизионни картинки, либералните и неолибералните ценности са изчезнали съвсем и се задава нещо друго.

Тези дни за десети път посетих може би най-големия събор, събиращ всяка година хиляди хора на Петрова нива. Обикалях сред хората, разглеждах сергиите и забелязах ясно очертана тенденция. Хората с блузки и фланелки, изписани с думи на латиница, бяха по-малко от всякога, за сметка на другите – с български надписи и символи.

Продаваното по сергиите е индикатор за това какво търсят обикновените хора. Американските играчки от типа на куклата Доли бяха сведени до минимум. Търсеха се български символи, български играчки, българско производство. Вгледах се в сувенирните магнитчета, които хората лепят по хладилниците си в къщи. На тях бяха всички наши възрожденци. Там беше в различни версии Петко войвода. Имаше пет различни магнитчета с Тодор Живков, пет със Сталин и СССР. Многобройни шапки, фланелки и други символи, свързани с днешна Русия – например фланелки с надпис „Русия вперед“ и с образа на Путин. Това се търсеше.

Нямаше нито един символ на ЕС, на НАТО, нямаше снимки на Юнкер или на друг от днешните европейски лидери. Те не съществуваха. Продаваше се магнитче със скандална картинка – среден пръст и надпис „ЕС разруши икономиката ни, отне ни децата“. „Що за надпис е това?“, попитах продавачите, а те отговориха: „О, много популярен е и се търси. Това е цитат на пловдивския владика дядо Николай“.

„А защо не продавате сувенири с Юнкер или с други европейски лидери?“, заинтересувах се аз. А продавачите ме погледнаха с поглед, в който се четеше „Този нормален ли е?“, и отговориха: „Защото никой няма да ги купува“.

Такива ми ти работи! „Децата“ спяха спокойно, докато неолиберализмът опустошаваше всичко край тях. Мисля си за горките „деца“. „Неолиберализмът“ май си отива. Нищо, че никой не пее „Спете спокойно, деца“. А те дали ще продължат да спят?