Остриетата на неолиберализма. Дисекция в няколко подточки

За обидените ликвидатори. Толкова са обидени, че вече са обидени затова, че са обидени. Всъщност тяхната обида не е обида, а средство, от което се нуждае дълбоката държава, която стои зад либералните тълпи и учтиво ги побутва към собственото им приключване. Обидата е търсената причина да не се говори за неудобните истини. Обидата е претекст за действие срещу противниците на новото нормално. Обидата е само повод да не се говори за истините, защото цялата неолиберална доктрина е пъзел от напълно несъчетаеми парчета и единствения признак, по който могат да се уеднаквят е несъчетаемостта.

За разрушителите с наранени чувства. Цялата идеология, на която стои това тъй-наречено ново нормално е да се разруши всичко съществуващо до момента. Всичко. Европа не реагираше, когато започна да се саботира религията. Не реагира и когато започнаха да се правят миш-маши от всякакви културни парчета. Когато коленето с ножове по европейските площади започна да се нарича амок. Не реагира на окупираните пространства в европейските столици, в които не се говори на държавният им език. Нещата започнаха да стават болезнени, когато под ножа попадна семейството. Тогава започна да светва лампичката, че карнавалените хора не бива да се доближават до децата ни, най-малко защото тези деца не са техни. А те реагираха на тези забрани с наранените си чувства. Те са съсипани, че родителите не позволяват на децата си да изглеждат, да мислят и да правят като тях. Усетихте ли колко секунди бяха необходими тази обида да се организира в сдружения, окичени с послания. Всъщност николко, защото тези сдружения и послания вече бяха готови. Чакаха само да бъдат активирани. Това, ще ме прощавате, е съвършена перверзия. Време е да избираме между наранените им чувства и децата си. Защото едното е несъвместимо с другото. Ако искате доказателства за това ще ги получите в най-скоро време и по трудния начин.

Водачи без образование. Да, наистина смятам, че западът вече не предоставя това образование за което претендира. Когато чуя, че някой млад и прясно обучен хубавец иска да се завръща в България, за да оправя положението тук, тихо се моля да не го прави. Защото знам, че той няма да донесе знания и можене, а ще бъде поредната куха фраза, говореща на полу български и полу английски, разбирайте проводник на новата философия. Усещате ли, че времето на младите напористи българчета, изучени в чужбина отлетя? Те вече не се ползват с необходимото уважение. Многократно се доказа, че голям процент от тях са банда неспособници, които са били на няколко годишно отглеждане на държавна сметка. Няма да назовавам държавата, но не е нашата. Направихте ли си равносметка какво ни се сервира като тъй-наречените млади лидери? Прилежно подстриган и обучен на ниво „рефлекси“ антураж на посолствата. Хора, които успяха за две години да направят Харвард мръсна дума.

Лъжци за наследство. Неолиберали, старият свят не ви принадлежи. Най-съвършената манипулация е, че западния свят принадлежи на неолиберализма. Напротив. Той няма нищо общо с него. Целия прогрес, наука, развитие и дух са резултат на едно друго мислене. Неолиберализмът е като алчна болногледачка на болната Европа. Европа вече е в деменция и гледачката вече я е налъгала да ѝ припише цялото си имущество срещу нейните грижи. Красотата тук е, че дори гледането е подведено по такъв начин, че предизвиква още по-бързата смърт на старата Европа. Познато, нали?

Беззащитните господари. Нали усещате, че когато опонирате на неолибералите вие се сблъсквате с една огромна каменна стена, подплатена с още по-огромен финансов ресурс. Това хич не прилича на сдружение на беззащитни хора с отнети права. Видяхте какво се случи с един нищо и никакъв закон за ограничаване на ЛГБТ в училищата. Медии, институции, НПО-та (над 70 на брой), европейски мъмрения, световен шок, само където ООН още не ни е обявило война. И това е дело на някакви беззащитници? Сериозно?