Когато заповедите на вожда спрат да дават резултат, диктаторските режими започват да търсят виновници отвътре. И репресиите започват. Точно това вече се случва в Русия. От проф. Евгений Дайнов.
Когато живееш в репресивен режим и видиш, че той започва да тормози някакви хора, дори и непознати за теб - трябва да се разтревожиш. Защото репресивността рано или късно се обръща навътре. Ще стигне и до теб.
Точно това обясняваше Анна Политковская на руснаците, преди да я убият. Заклеваше ги да се съпротивляват, докато репресиите на Путин още са само в Чечения. Чудеше им се как не разбират, че репресиите, веднъж стартирани, ще влезнат и вътре в Русия. За тия си предупреждения тя бе зверски убита, а руснаците в своята маса така и не разбраха какво им казваше.
Когато се окаже, че диктаторът не е непогрешим
Те и днес не разбират, освен онези няколко хиляди, които вече са зад решетките заради съпротива срещу войната. В своята маса руснаците се радват на терора, стоварен от кремълския режим върху украинците. А репресиите вече започнаха да се обръщат навътре.
Не ни трябват предупрежденията на Политковская, за да знаем логиката, по силата на която всеки репресивен режим в крайна сметка започва да репресира своите, да се самоизяжда. Тази логика е елементарна. Начело на подобен режим има диктатор. Той по дефиниция е велик, мъдър и непогрешим. Заповедите, които издава, също би трябвало да са велики, мъдри и непогрешими. Какво обаче се случва тогава, когато тези заповеди не постигнат целите си? Например, Путин заповядва Украйна да бъде превзета за седмица. Не беше. После заповядва на рублата да е стабилна, но тя пропада надолу. Сетне заповядва на икономиката да се развива, а тя не прави нищо подобно. Тия дни заповяда отнякъде в Русия да се появи "валюта", а военните - да спрат украинското настъпление. И тези неща не се случват.
Ако обаче вождът е непогрешим, как така се оказва, че неговите заповеди не дават резултат? В нормална среда хората анализират ситуацията от гледна точка на обективни обстоятелства, възникващи рискове, наличие на възможности. В диктаторската среда нищо подобно не се случва. Започва търсене на виновните: Кой е саботирал заповедите на вожда така, че да няма резултати? Започва търсенето на саботьори, т.е. започват и репресиите срещу населението. След като Сталин въвежда тази практика, през лагерите минават според някои източници над 16 милиона "саботьори". Днес светът е друг, но в Русия репресиите вече започнаха.
В Русия все по-често се чуват крясъци и недоволство
В обширно интервю военнопрестъпникът Игор Стрелков-Гиркин, уж намиращ се в ареста, обяви, че ще се кандидатира за президент на Русия и поиска незабавни репресии срещу сегашното военно ръководство. В окупираната част от Донецка област, провъзгласена хем за независима Народна република, хем за интегрална част от Руската федерация, са въведени комендантски час и "военна цензура". Управляващите местни бандити ще контролират не само информационните потоци, но и личната кореспонденция и дори телефонните разговори на хората. Междувременно те строят укрепления по границата със съседната т.нар. Луганска народна република. Очевидно предстои бандите, властващи в Донецк и Луганск, да се сбият помежду си.
Но нека останем още малко с темата за репресиите: Онзи ден руският пропагандатор Владимир Соловьов буквално крещеше в ефир, че 25 000 човека, живеещи на територията на Руската федерация, са пращали финансови помощи за украинската армия. "Защо тези хора са на свобода?", крещеше той. "Защо не са въдворени там, където им е мястото? Къде гледат органите?". Преди месеци същият пропагандатор пледираше за това, всички руски младежи да бъдат пратени на фронта. С изключение явно на собствения му син, който по същото време сключваше хомосексуален брак в Лондон.
Неуспели да изтребят до крак украинския народ, руснаците се обръщат навътре. "С присвити и алчни очи", както е писал поетът Александър Блок, си задават въпроса: Кой е предателят? Кого да очистим? Кого да пратим по лагерите? Кого да накажем? На кого да си го изкараме?
Сваляйте го или бягайте!
Вътрешните репресии няма, разбира се, да закрепят рублата, нито да съживят икономиката, нито да предотвратят загубата на войната. Миналото показва, че ще стане друго. След 16-те милиона, репресирани от Сталин, през 1940-те години идат още 20 милиона, загубени във войната, и още поне два други милиона, пратени по лагерите преди 1953 година. От тази депопулация Русия никога не успя да се съвземе. Нейният гръбнак бе пречупен от комбинацията между идиотски репресии и още по-идиотски водена война. След 1945 година Съветският съюз бе колос на глинени крака, който криво-ляво се задържа прав още четири десетилетия единствено поради огромните си природни ресурси и огромния капацитет на населението да живее в скотски условия.
…Оня ден гледах интервю на моя отдавнашен руски приятел Юрий Пивоваров, намиращ се в Германия след опит на кремълския режим да го очисти. "Махайте се, докато още можете", препоръча той на своите сънародници. "Бягайте, накъдето ви видят очите - веднага!"
Бих добавил: "Или го сваляйте този в Кремъл, преди да ви е подхванал, или наистина бягайте". Подозирам обаче, че кротко и смирено ще чакат валякът на репресиите да стигне до всеки един от тях.