Европа е готова за зимна газова война с Русия

Европейският съюз напълни подземните хранилища за газ за отоплителния сезон два месеца предсрочно. Резервите обаче не гарантират победа в газовата война с Русия, която Владимир Путин започна много преди нахлуването в Украйна, пише руската редакция на BBC.

Дали Европа ще успее да избегне нова криза ще зависи от това дали зимата ще е топла или студена, дали европейците ще затегнат още повече коланите и дали ще има прекъсвания на доставките на газ от други източници освен Русия поради аварии и стачки. Засега новините за Европа са обнадеждаващи. Но дори и всичко да се развие добре, основният коз пак е в ръцете на Путин. Ако той реши да играе ва банк и спре последните два тръбопровода за Европа - през Украйна и Турция, Европа няма да избегне мащабна енергийна криза. Благодарение на резервите не е задължително това да стане през предстоящата зима., се казва в анализ на Алексей Калмиков от медията.

Капацитет и запълване на газозохранилищата

По принцип запасите в подземните газохранилища в ЕС се изчерпват до пролетта и се допълват до ноември, когато хората в Северна Европа включват газовото отопление. Миналата зима беше топла и повече от половината от запасите останаха неизползвани, при само 25% година по-рано.

До април обаче доставките от Русия вече достигнаха историческо дъно и Европейският съюз, опасявайки се от спирането им, прие увеличение на задължителните резерви - хранилищата да бъдат запълнени на 90% до 1 ноември. Миналата година, преди взривяването на Северен поток, целта беше по-скромна - 80%. Повишената норма беше изпълнена в средата на август и сега газохранилищата са запълнени средно на 95%. В някои страни като Латвия и Франция те са все още на 90%, но държавите, където е съсредоточен основният капацитет за подземно съхранение на газ - Германия, Холандия, Австрия и Унгария, вече са достигнати 95%.

Европейският комисар по енергетиката Кадри Симсон заяви тази седмица, че ЕС е запасен с повече от 100 милиарда кубични метра газ. Този резерв ще покрие приблизително една трета от търсенето през зимата. 27-те страни от Европейския съюз с население от общо 450 милиона души ще използват 490 милиарда кубически метра газ през 2023 г., според прогноза от юли на Международната агенция по енергетика (МАЕ), а пикът на търсенето е точно през зимата.

Тъй като и пълният капацитет на газохранилищата не е достатъчен, за да се избегне криза, Европа търси как да икономиса и откъде другаде да докопа газ.

Полша иска забрана за руските диаманти и втечнения природен газ

Варшава настоява и за привеждане в съответствие санкциите срещу Русия и Беларус

Украинските хранилища - на помощ

Търговците на газ изглежда са намерили отговора на втория въпрос - украинските хранилища. За разлика от европейските към момента те са запълнени едва на 35%. След като ЕС достигна 90% от капацитета на газохранилищата си, Европа рязко увеличи доставките за Украйна.

Седмичните обеми, минаващи през тръбопроводите, които някога са снабдявали Полша, Румъния, Словакия и Унгария с руски газ и сега транспортират газ в обратна посока, надхвърлят 200 милиона кубически метра, което се равнява на 4% от целия европейски внос или 40% от вноса на газ от Русия, според анализатора на Bruegel Бен МакУилямс. Настоящото ниво на запълване на газохранилищата на практика гарантира комфортна зима за Европейския съюз, категорични са експертите. "Дори и при най-лошия сценарий (студена зима и намаляване на доставките на втечнен газ на световния пазар), все още ще има газ в хранилищата, дори ако руските доставки спрат", уверява анализатор на Bruegel - Георг Закман.

"Сега Русия доставя на ЕС около 1,7 милиарда кубически метра на месец. Така че, дори и доставките да спрат, това само по себе си няма да доведе до недостиг на газ през предстоящата зима", смята и Мигел Гил Тертре, главен икономист в енергийната на Европейската комисия.

Въпреки това, в края на отоплителния сезон, при този сценарий, почти няма да остане газ в хранилищата, което ще доведе до проблеми през следващата зима.

Турция създава инфраструктура за регионален газов хъб

Анкара иска да строи и атомна централа близо до България

"Путин мислеше да притисне Европа"

Анализаторите гадаят дали Путин ще изиграе последния си коз в ситуация, в която дори пълното затваряне на Европа не гарантира незабавен резултат. "Путин мислеше да притисне Европа, това беше план А. План Б нямаше", коментира Татяна Митрова от Центъра за световна енергийна политика към Колумбийския университет.

Кремъл започна да затяга кранчето много преди инвазията. Тогава Европа беше по-уязвима. В продължение на десетилетия ЕС все по-силно се обвързваше с Русия с нови тръбопроводи, а руският газ покриваше 40% от всички европейски нужди от газ. И точно когато изглеждаше наложително, "Газпром", контролиран от Путин, започна систематично да намалява доставките. Това стана година и половина преди нахлуването в Украйна. И след като военният блицкриг се провали, Кремъл отвори втори фронт - газова война срещу ЕС, надявайки се да предизвика енергийна криза и социално недоволство, за да подкопае решимостта на 27-те страни от ЕС да помогнат на Украйна да се защити. Доставките са спаднали до исторически минимуми.

Европа не трепна, започна дружно да пести газ и даде почти 1 трилион евро за подпомагане на населението и бизнеса и организиране на алтернативни доставки на скъп втечнен газ. За радост на европейците миналата зима също беше необичайно топла.

Окрилен от междинната победа, ЕС предприе контраофанзива и въведе почти пълно ембарго върху вноса на руски петрол и нефтопродукти. За газът санкции никога не е имало, но някои страни отказаха от него доброволно.

Същевременно Европейският съюз обяви намерението си напълно да се откаже от вноса на изкопаеми горива от Русия до 2027 г.

Вкъщи е студено, навън е топло

В момента ЕС е зависим на по-малко от 8% от доставките на газ от руски тръбопроводи. Намирането на алтернатива на тези осем процента обаче е почти невъзможна. Потреблението на газ вече не може да се намали с още 15% както миналата година, тъй като индустрията и населението почти са изчерпали съществуващите възможности за спестявания, а въвеждането на нови е скъпо и времеемко начинание. Според европейския комисар Кадри Симсон, ако това бъде постигнато отново, ЕС ще спести още 65 милиарда кубични метра до март 2024 г. Според оценки на МАЕ през първата половина на 2023 г. търсенето на газ в ЕС е намаляло с 30 милиарда кубични метра. За да се изпълнят прогнозите на Симсън, европейците ще трябва да се свият в най-студените месеци поне до нивото от миналогодишната зима, която се оказа рекордно топла.

Засега европейският център "Коперник" прогнозира температури през октомври над средните и като цяло меко време в Западна Европа до Нова година. Но най-мразовитите месеци традиционно са януари и февруари и за тях все още няма прогнози.

С меморандум с Унгария „Булгаргаз“ заявява готовност да утвърждава Южния газов коридор

Подписан е в рамките на визитата на Румен Радев за участие във форум "Семейството е ключът към сигурността"

Беше руски газ, стана втечнен

Ако се получи значително да се намали потреблението за сметка на икономии и времето, трябва да се приеме възможността за загуба на тези руски 8%, като се увеличи вносът от други страни. Това обаче също е проблематично. Празни тръбопроводи няма и единственият вариант са доставките на втечнен газ по море. Най-големите производители са САЩ и Катар. ЕС продължава да купува втечнен газ от Русия - 12,4 милиарда кубически метра за последните 12 месеца, според Симсън.

Сега втечненият газ играе същата роля за ЕС, както доставяният по тръбопроводи руския газ преди войната. През първата половина на годината втечненият покрива 40% от нуждите от природен газ на страните от Европейския съюз, отбелязва МАЕ. Рязко увеличаване на доставките е нереалистично. Мощностите за втечнен газ в света са ограничени, като чак в средата на 2025 г. се очаква въвеждане в експлоатация на редица проекти, което общо ще увеличи за година доставките с около 13%. Това не се е случвало досега в кратката история на младата газова индустрия.

Това - по-късно. Сега обаче на пазара няма излишък и всяко повишаване на търсенето, например при възстановяване на китайската икономика или прекъсване на доставките заради аварии и стачки на терминали в САЩ и Австралия, води до скок на цените. Това е още една причина за общото влошаване на енергийната сигурност на ЕС заради газовата война на Путин.

По тръбопроводи газ се доставяше по дългосрочни договори, в гарантирани обеми и на постоянно ниски цени. Втечненият газ се продава на парче пазара, където цените се определят не от договори, а от баланса между търсене и предлагане и продавачите могат по всяко време да обърнат курса на танкера в морето и да го изпратят там, където цените са по-добри, дори от Европа до Азия.

Какво може да възпре Путин от ескалация?

На Европа ѝ остава да се надява, че прагматизмът изведнъж ще надделее в Кремъл и Путин ще се съгласи да доставя газ до 2027 г., когато ЕС сам ще се откаже напълно от руските доставки.

Анализаторите привеждат три аргумента в полза на този сценарий. Първо, Русия се нуждае от пари за война. Второ, с намаляването на износа по тръбопроводи за ЕС, държавната компания Газпром губи не само печалби, но и отстъпва европейския пазар на своя частен конкурент Новатек, тъй като той доставя втечнен газ. И трето, Русия има купувачи на газ в ЕС само в няколко страни, благосклонни към Кремъл, като Унгария и Сърбия. Спирайки кранчето, Кремъл ще загуби и това влияние.