Чувал съм доста определения за човешкия егоизъм, но това на д-р Емилия Караславова ме впечатли. В една нейна лекция, тя сравни егоизма с раковата клетка. Клетките на рака са такива, че те не могат да излъчват светлина. Само поглъщат. Това не са самостойни клетки, които могат да живеят собствен живот, да се самоподдържат и да се развиват. Раковите клетки се развиват от и върху чужда енергия, те не могат да бъдат самостоятелни.
Егоизмът, нежеланието и невъзможността да разбереш другия, да вникнеш в света на другия, е основното нещо срещу което се борят всички религии, нещото, което се опитват да преодолеят всички духовни системи. Именно тази съсипваща затвореност, именно това пагубно за всички поглъщане на светлина, без никакво обратно излъчване е същността на егоизма. Дори и най- базовото човешко общество не може да функционира, да съществува, без наличието на някакво, макар и минимално разбиране между хората, без някаква макар и малка емпатия - съчувствие.
Крайната затвореност, крайното нежелание да дадеш, а само да получаваш, води до разпадане на семейството, на обществото, на държавата.
Но крайният егоизъм действително е и една медицинска диагноза. Това е едно наистина голямо предизвикателство пред психологията, пред психиатрията, пред морала и пред водещата религия в обществото. Крайният егоизъм, това раково образувание, което поглъща всичко наоколо и води до разпад на всяка една система, трябва да бъде лекуван с всякакви средства – лични, обществени, медицински, морални и религиозни.