Ротацията в правителството е все по-близо, а с наближаването ѝ се засилват и критиките от страна на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов към някои настоящи министри. Как ще се отрази това на управлението? От Емилия Милчева.
Пет месеца преди ротацията през март, когато e договорено ГЕРБ да поеме премиерския пост, лидерът ѝ Борисов вече рие нетърпеливо и насочва повече от приятелски огън по министри от кабинета на ПП-ДБ. Маркира ги като при пейнтбол, за да е ясно защо би поискал смяната им по-късно. Казва, че не е доволен от 7-8 министри, за да поиска смяната на поне половината.
С половин уста предстоящи смени допусна и съпредседателят на “Демократична България” Христо Иванов по БНР. “Разбира се, там, където някой не си върши работата и за това има обективни оценки, ще се търси подобряване на решението”. Оценките ще се изготвят съвместно с ГЕРБ-СДС на консултации, за да стане ясно кой с кого ще бъде сменен. А вероятно ще даде мнение и консилиери-то на парламентарното мнозинство и негов неформален говорител Делян Пеевски от ДПС. Както и Борисов, санкционираният за корупция по закона “Магнитски” депутат беше особено недоволен от министъра на финансите Асен Василев заради заложеното връщане на 20% ДДС за ресторантьорския бизнес.
Кои министри будят недоволство
И Борисов е ядосан на финансовия министър. Парите ги няма, похарчиха ги, а нашите бюджети винаги имаха излишък, оповести той на поредна среща с избиратели преди местния вот. (“Тлъстинките” бяха заради традиционно занижени приходи, а и нямаше усложнена геополитическа ситуация заради войната в Украйна, вече и конфликт в Израел, високи енергийни цени и също така висока инфлация, последствия от COVID-пандемията.) Критикувани са и енергийният министър Румен Радев, на отбраната Тодор Тагарев - да не прибързва и разпорежда на парламента за бронетранспортьорите “Страйкър”, земеделският Кирил Вътев - “имаме слаб земеделски министър”, на младежта и спорта Димитър Илиев - “нищо не прави и няма проекти”, също и министърът на регионалното развитие и благоустройството Андрей Цеков заради “Турски поток”. Към Цеков упрекът е, че в Москва се е срещал с руския политик Александър Бабаков, санкциониран няколко пъти от 2014 г. насам заради руската агресия в Украйна. Самият Цеков потвърди, че е пътувал до Руската федерация, но не се е срещал с руски политици.
Забележително е как Борисов, в чийто трети мандат скоростно бе построен газопроводът за руски газ, обвинява другиго за прокарване на интересите на Кремъл. Публикувани наскоро имейли от разбитата електронна поща на Бабаков насочиха внимание към бившата приятелка на лидера на ГЕРБ Цветелина Бориславова и управляваната по онова време от нея БАКБ, обслужваща проекта. А се появиха и “следи” за тайни преговори с руската страна.
Почти всички от критикуваните министри управляват средства за милиарди. Бюджетът на МРРБ за 2023 г. е 2.8 милиарда, а на пътната агенция - близо 2.7 милиарда лева. Под опеката на Министерството на енергетиката, но също и на МРРБ са териториалните планове за справедлив преход, по които също ще се усвояват общо над 2.4 милиарда лева (близо 1.6 милиарда трябва да бъдат изплатени непосредствено след одобрението им, което се очаква през декември). Министърът на финансите пък има тежката дума по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), по който България се надява на второто плащане от 1.4 милиарда лева. Министерството на финансите е отговорно за координацията, контрола и одита на ПВУ чрез дирекциите си “Национален фонд”, “Централно координационно звено” и “Икономическа и финансова политика”, а изпълнителна агенция “Одит на средствата от ЕС” е директно към министъра на финансите.
Кой ще натежи при ротацията
ГЕРБ започва офанзивата за предстоящи смени на министри с обвинения към кабинета все в сферата на енергетиката. Председателят на енергийната комисия Делян Добрев (ГЕРБ) съобщи, че кабинетът се подготвя да раздаде 662 432 375 лв. за фотоволтаици и батерии на предварително известни фирми. От ГЕРБ обвиниха управляващите и за “индикативен списък на фирми”, някои с неясен произход, други - спонсори на ПП, които да бъдат подкрепени със средства от териториалните планове. В отговор премиерът Денков поясни, че “тези изявления направо лъжат хората” и кандидатстването предстои.
Зелената сделка и предвидените милиарди за декарбонизация разпалиха апетитите за изграждане на все повече мощности за соларна и вятърна енергия. “Капитал” съобщи, че само за година и половина са присъединени 1700 MW нови ВЕИ мощности. А заявените от инвеститори са над 40 000 MW - трикратно надхвърлящи съществуващите в България, което е невъзможно за реализация. Борбата да се прокарат проекти е огромна, лобитата зад различните партии - настървени.
Отговорът на въпроса колко министри ще успеят да сменят ГЕРБ при ротацията ще се оформи под влиянието на много фактори - резултатите от местните избори, гласуването на конституционните промени през декември, развитието на националния протест на миньори и енергетици от Маришкия басейн, синхронизиран с вота на недоверие към правителството. В същото време тлеещи конфликти ескалират и пораждат верижни реакции в различни точки на света. В толкова усложнена обстановка България се нуждае от управление с ясна геополитическа ориентация и независимо от шума в сглобката, партньорите са взаимозависими.
Но смени на министри ще има - и мишените са набелязани. Подмятането на Борисов за министри на ДПС при ротацията, отхвърлено от Пеевски, не е нищо повече от политическа провокация. Във всяко управление на Борисов Пеевски е имал пръст - чрез министри, обществени поръчки и др. и не пречи отново да номинира някого “на концесия”. Продължаващата липса на коалиционно споразумение между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ размива формата на политическия им съюз. А при назначения в регулатори и в държавни компании с позиции се сдобива и ДПС - освен ГЕРБ и ПП.
Червени линии в промените в Конституцията
До ротацията ГЕРБ няма да спрат с приятелския огън, но не защото искат да бутат правителството. Борисов на два пъти е казвал, че няма да го прави - в края на юни, когато се формираше “сглобката”, и наскоро с изявлението си, че “ГЕРБ няма да е партията, която ще свали правителството”. Допуска ли, че някой друг може да го направи?
Наскоро по БНТ депутатът Ивайло Мирчев (ПП-ДБ) заяви, че “в момента, в който някой реши “да опраска” Конституцията за втори път, както през 2015 г., излизаме от това управление”. Но през 2015 г., след оставката на Христо Иванов като правосъден министър, от Реформаторския блок излезе само ДСБ и депутатите от Гражданския съвет, останалите в РБ не напуснаха управлението. Готови ли са и в “Продължаваме промяната” на такъв ход? Най-напред ПП-ДБ ще трябва да дефинират червените линии в конституционните промени, отвъд които няма да отстъпят, след като Христо Иванов заяви, че “с целите не можем да направим компромис, но за текстовете със смирение ще слушаме”.
А за ротацията въпросът е не колко, а кои министри ще бъдат сменени.
***
Този коментар изразява личното мнение на авторката и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.