Вот и протест в България - докъде стигнаха?

Вотът на недоверие се провали, протестите на миньори и енергетици секнаха. Постигнаха ли целите си двете акции? Анализ на Емилия Милчева.

Какво се случи с първия вот на недоверие срещу правителството на ПП-ДБ? Провали се. Какво се случи с 14-дневните протести на миньори и енергетици от въглищната индустрия? Секнаха - и освободиха магистралите от блокадите. Постигнаха ли целите си двете акции, които показаха добра субординация? Резултатите от местните избори ще покажат.

Какво се случи на вота

Никой, дори и опозицията, поискала вота - БСП, "Възраждане" и "Има такъв народ" (ИТН), не е допускал, че кабинетът ще падне. Гласуването показа, че противниците на управляващите са двойно по-малко от защитниците му. Трите партии и независимият депутат Радостин Василев използваха недоволството на енергетиците, за да разпалят предизборната си кампания и да конвертират в гласове страховете на хората и гнева им, че се посяга на енергийния суверенитет.

ГЕРБ и ДПС, които подкрепят правителството, употребиха вота, за да излъчат сигнали, че без тях правителството не може да съществува и да напомнят, че го държат под око. Една трета от депутатите на ГЕРБ, включително партийният лидер Бойко Борисов, отсъстваха от пленарната зала и така потвърдиха демонстираното и по-рано недоволство от работата на министрите, а също - че не дават даром доверието си. Борисов изтъкна като причина за отсъствието си предизборна среща в Разград - формален довод, който би могъл да представи всеки депутат, уточнявайки по-късно, че се е разбрал с Кирил Петков.

Отсъствието им не затрудни отхвърлянето на вота - 143-ма народни представители гласуваха срещу него, в залата бяха почти всички от ПП-ДБ, както и от ДПС начело с Делян Пеевски, макар и без лидера Карадайъ. Но пък даде възможност на неофициалния говорител на конституционно-управленското мнозинство Пеевски да обясни кога "те" ще свалят правителството - когато се отклони от евроатлантическия път и не работи за хората. Никому не се стори странно, че един санкциониран заради корупция по глобалния закон "Магнитски" бизнесмен, замесен в сделки, в които участваше руската държавна Внешторгбанк (ВТБ), ще следи за отклонения от евроатлантизма.

Какво се случи с протестите

Двата най-големи синдиката КНСБ и КТ "Подкрепа" се дистанцираха от националния протест в деня, в който приключиха дебатите по вота. Териториалните планове за справедлив преход, които протестиращите енергетици поискаха да бъдат изтеглени, останаха там, където са - в Брюксел. А поканата на премиера Денков да ги променят заедно - без отговор.

Гаранции кога ще е готова енергийната стратегия няма, макар в споразумението с протестиращите да е вписан срокът 30 ноември т.г., когато да бъде представен проект. На форум за възобновяемите енергийни източници министърът на енергетиката Румен Радев спомена колко е добре да бъде обсъдена от експерти. Пропусна да каже кога ще се случи, но недвусмислено заяви, че целта е нискоемисионна енергетика, която включва ядрената енергетика, соларните системи, мощностите от ветрогенератори, геотермалната енергия, хидроенергетиката, както и биомасата. ТЕЦ-овете на въглища липсваха. В плановете на кабинета обаче влизат две нови ПАВЕЦ с инсталирана мощност 1600 мегавата - почти колкото "Марица Изток 2", разположени на язовирите Доспат и Батак, които да заработят през 2032-а година.

Протестиращите свиха знамената, но обещаха ефективни стачни действия в държавните "Мини Марица-изток" и ТЕЦ "Марица Изток 2". Управляващите все така нямат отговор за плавния преход на трите въглищни региона, който да не ги превърне в пустиня, осеяна с фотоволтаици и батерии. Апетитите за фотоволтаици и изобщо мощности за зелена енергия са огромни заради гарантираното финансиране от стотици милиони евро по Плана за възстановяване и устойчивост, териториалните планове и ОП "Развитие на регионите" (2021-2027).

"Зелената енергия", стръв и бизнес

До шести ноември е срокът за заявяване на инвестиционни намерения по териториалните планове за Стара Загора, Перник и Кюстендил в Министерството на енергетиката, а до десети ноември министерството трябва да избере оценители на тези заявки. Когато те приключат работа, ще има конкретни отговори кои са компаниите, които ще инвестират, колко работни места ще открият и кога.

За да успокои миньорите и енергетиците, правителството актуализира, а депутатите гласуваха промените в Пътната карта за климатична неутралност в частта за разполагаеми маневрени и базови мощности. В съответствие със споразумението, сключено между работници и власт, въглищните централи ще работят поне до 31 декември 2038-а година, като от Пътната карта отпадат посочените преди това междинни стойности на енергийните мощности за преработка на въглища, съответно за 2026-а, 2030-а и 2035-а година.

Но какво от това? Парламентите на България имат две решения - на 44-ото и на 48-ото НС, с гаранции, че в дългосрочен план ТЕЦ-овете ще работят, а кабинетът да предоговори Плана за възстановяване и устойчивост, което не се случи.

Но 1,6-те милиарда лева от ЕС за плановете за справедлив преход са гарантирани. Отхвърлят ли ги, преходът ще бъде много много болезнен, а блокадите на пътища - безсмислени.

Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.