"Всички заинтересовани страни трябва да се съберат за преговори и да търсят мирно решение", този цитат за войната в Украйна звучи като излязъл от устата на Радев. Но не е. Иво Беров за ChatGPT и човешката посредственост.
"Във въображаема дъждовна нощ героят ни - Христо Ботев - се появява на един от паметниците на града. Той е облечен във военно облекло и носи със себе си книга със стихове. Става ясно, че той е дух, който се завръща в съвременния свят, за да сподели своите идеали и борбата си за свобода. Към него се присъединява група от млади хора, които са вдъхновени от идеалите му. Те започват да разпространяват неговите стихове и идеи, като организират протести и демонстрации срещу корупцията и нарушаването на свободата "
Това са съвсем кратки и показателни откъси от сценарий на филм, озаглавен "Ботев: Гласът на свободата". Приемлив сценарий. Не съвсем блестящ, но пък с въображение и благородна и патриотична приповдигнатост. Може дори да се приеме, че е по-добър от филмите за Ботев и Левски, показани наскоро по Българската национална телевизия. А има и едно огромно предимство - той не струва нищо на данъкоплатците. Нито стотинка. И е написан точно за седем секунди. От така наречения изкуствен интелект и по-конректно - от ChatGPT.
Икзуственият интелект - заплаха за посредствените
Уменията на този изкуствен разум, ако може да бъде наречен така, не са чак толкова необясними. Просто алгоритъмът на програмата му шета из Мрежата и извлича от нея най-често срещаните образци в дадена област. Получава се извлек на познатата и естествена човешка посредственост. Затова изкуственият разум става съперник и заплаха за всички посредствени творци, а също посредствени политици, пиари и речописци. Просто защото може да ги измести. Ето например една реч на кандидат-кмет за столицата ни:
"Уважаеми граждани на София, днес съм тук, за да ви представя своите идеи и визия за бъдещето на нашия красив град. София е сърцето на България и затова имаме отговорността да я развиваме и подобряваме във всички аспекти... Желая да разработим дългосрочен план за модернизация на пътищата, обществения транспорт и зелените пространства. Ще инвестираме в устойчиви и екологично чисти технологии, за да намалим замърсяването и да подобрим качеството на живот в София... Ще насърчавам предприемачеството и иновациите, като създавам подходящи условия за бизнес и инвестиции."
По-нататък речта продължава все така "вдъхновяващо", за да завърши с призива: "Гласувайте за мен и заедно ще изградим светло и успешно бъдеще за София! Благодаря ви!"
Въобще реч на човек, който много добре познава проблемите на столицата и умее да общува с хората. Само дето не е реч на човек. Речта е пак на изкуствен интелект. Което означава, че ако например една съвсем простовата чалга певица реши да се кандидатира за кмет на София, няма да има нужда от отбор умници, които да я обслужват с речи и съвети. Само за седем секунди тя може по този начин да си набави "чудесна" предизборна реч.
ChatGPT може да е и популист
Всъщност посредствеността е неизбежна, а изкуственият разум е може би необходим. Те създават чувство за сигурност, доста ценена в Европейския парламент - "този говори с познати образци, значи няма да сътвори някоя щуротия". Но е добре все пак избирателите да внимават, защото може нечии сладки предизборни приказки да са съчинение на ChatGPT, зад който се подхилва някоя чалга певица, или пък благопристойна мижитурка.
Успехът на популистите би могъл отчасти да се обясни и с това, че те излизат извън посредствеността на изтърканите образци. Изкуственият разум също може да напише популистка реч. Само за три секунди. Ето пример: "Виждам как икономическата неравенство расте и как хората се превръщат в жертви на системата. Това не може и не трябва да продължава. Нашата държава е създадена с цел да предпазва и подкрепя своите граждани, а не да ги злополукава."
Много добро изказване, само дето думата "злополукава" разкрива произхода му.
Радев или ChatGPT?
Наши политици пък предлагат убедителни наглед предложения за постигане на мир в Украйна. Ето пример: "Всички заинтересовани страни трябва да се съберат за преговори и да търсят мирно решение на конфликта. Преговорите трябва да бъдат проведени с открити умове и желание за компромис, като се вземат предвид интересите и безопасността на всички страни."
Човек лесно може да се досетят кому би могло да принадлежи това предложение. На Румен Радев, разбира се. Или на Корнелия Нинова. Или на Костадин Костадинов. И въобще на политици от така наречената "коалиция Митрофанова" . В случая обаче не са точно те. Така отговаря изкуственият разум на въпроса как може да бъде постигнат мир в Украйна. Такъв би бил и отговорът му на въпроса: "А как да постигнем мир между Израел и Хамас?". Такава беше и позицията на Китай за войната срещу терористите в Газа.
Думи, които не означават нищо и от които няма никаква полза. И те не са непременно дело на изкуствения разум, може да са и резултат от човешката посредственост или от простоватата човешка хитрост. Такава посредственост би могла да бъде добро качество за един политик, когато всичко е наред и нещата вървят. И пагубна, ако нещата не са наред и трябва да се търсят наистина смислени решения.
***
Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.