Много показателни за настроенията в Европа са резултатите от парламентарните избори в Нидерландия. Спечели ги Партията на свободата на Герд Вилдерс. На второ място, на значима дистанция от първата политическа сила, се нареди ляво-зелената коалиция, водена от Франс Тимерманс. Да си припомним кои са лидерите на победителите и на победените.
Герт Вилдерс винаги е настоявал отстояването на националните интереси на Нидерландия да бъдат преди всичко останало. Изключително политически некоректен е и категорично се противопоставя на официозните клиширани послания, които се спускат от Брюксел и които включват "любов към мигрантите", категорично приемане на "зелената сделка" и едноклетъчна русофобия.
Изгледах и прочетох някои евроатлантически анализи от последните дни, посветени на изборите в Нидерландия. Общото между тях беше, че никой не предвиждаше победа на Партията на свободата. Вилдерс най-често беше слаган в главата "И други". Пък той взе, че спечели. При това убедително. Затова пък любимецът на всичкото евроатлантик по света и у нас Франс Тимерманс зрелищно се сгромоляса.
Сгромоляса се, най-вече защото е олицетворение на брюкселската политическа коректност. Близо едно десетилетие се мотаеше на висши шефски позиции в столицата на ЕС. Беше заместник-председател на Еврокомисията, председателствана от Жан-Клод Юнкер. После направи неуспешен опит да стане шеф на ЕК, ама избраха Урсула. Все пак тя отново го направи зам-председател и му повери един от най-важните идеологически ресори - прокарването на Зелената сделка. В това си качество се срещаше с онова шантавото Грета Тунберг и му обещаваше, че ЕК прави същото, към което и то призовава.
Последно Тимерманс реши да става премиер на Нидерландия. Ама загуби изборите. Явно на избирателите в Нидерландия им е писнало разни евроатлантически шефчета да им се правят и у дома на началници и да ги учат как да живеят. И затова предпочетоха Герт Вилдерс, който защитава държавата си, а не Франс Тимерманс, който служи на наднационалните организации. Струва ми се, че не само в Нидерландия, а и в доста други европейски страни повечето избиратели мислят по същия начин.