Не е необходимо да казвам, че Омар Хаям е известен персийски астроном, математик и философ. Той е роден през 1048 г. в Нишапур, където получава отлично образование в областта на няколко науки. Във всяка от тях той прави открития, които се актуални и днес.
Това припомня Мюмюн Тахир.
През 1079 г. О. Хаям, начело на група изтъкнати учени, създава нов календар в Исфахан, наречен Джалали, който все още се използва в Иран и Афганистан. Той бил изготвен на основата на изследванията на звездите, зодиакалните съзвездия, и зорастрийския календар. Бил по-точен от Григорианския календар с цели 7 секунди. Освен това О. Хаям има огромен принос за развитието на алгебрата, изобретява теорията за геометричните решения на алгебричните уравнения и написва няколко трактата, на които все още се основава голяма част от математическите науки.
Омар Хаям е не само изключителен учен, но и философ. Той се отличава с тънкото си разбиране на устройството на света и живота. Говори много по темите за приятелството, любовта, смъртта, Бога и човешката душа. Влага цялата си натрупана мъдрост и знания за живота в своите рубаи. Те дават отговори на най-важните въпроси на битието, мотивират и дават съвети и предупреждения:
Дори да напоиш планина, тя ще танцува.
Само пълен глупак може да живее без вино.
Няма да съжалявам, че пия. Виното ни образова:
Изпийте чашата и цялата ви същност ще се види.
***
Сърцето си недей вгорчава със страдание,
не помрачавай времето си с никакво страдание.
Не знае никой тайната на туй, което идва после.
Потребни са: вино, любима, наслаждение, желание.
***
Ще дойде краят, но кога — кой знае?
Да пием вино — истината май в това е.
Не си лоза, глупако: от пръстта —
едва ли някой ще те откопае!
***
И все пак истина е, вдъхновено
в ума ми всичко беше прояснено,
но въпреки това ще ви повторя аз:
от виното не срещнах по-блажено.
***
Но где се вий? Къде са вашите дни?
Защо под свода вече не звъни
гласът на любима песен
жени и вино, вино и жени!...
Много вино се лее в поезията на Омар Хаям. Този велик виночерпец и жизнечерпец на всички векове, както го нарича Расул Гаматов, посвещава много рубаи на виното. В цялата си поезия той вижда виното като източник на вдъхновение и неразделна част от живота, онази част която носи радост. О. Хаям вярва, че виното може да направи човека по-щастлив. Великият философ отбелязва, че няма да се покае за пиенето, независимо какъв порок може да бъде.
Тези рубаи не възхваляват алкохола, а предупреждават за ефекта му върху хората. „Виното ни образова. Изпийте чашата и цялата ви същност ще се види.“, пише Хаям. В края на краищата, в състояние на алкохолно опиянение, човек става по-спокоен, по-малко мисли за своите действия и думи и се поддава повече на емоционални импулси; освобождава се от страхове и неудобства; за човека е по-лесно да бъде себе си, той вече не се стреми да отговаря на очакванията на другите. Винаги има за какво да пийне по чаша-две човек. Виното облекчава и отпуска нервите и човек гледа по трезво на света и битието. Според френския ориенталист Дармстетер, човекът, който пие, е символ на освободения човек… Но в същото време именно този ефект на виното и всеки друг алкохол налага на пиещия огромна отговорност за действията му и необходимостта да контролира поведението си, така че да отговаря на моралните норми на обществото.
И нека да приключим:
От мисли полусънни обкръжен,
аз чашата разбих опиянен;
а тя прошепна: „Бях аз като тебе
и ти ще станеш глина като мен.“