Омар Хаям: До зори целувам чашата за наздравица, прегръщам през шията милия съд

Не е необходимо да казвам, че Омар Хаям е известен персийски астроном, математик и философ. Той е роден през 1048 г. в Нишапур, където получава отлично образование в областта на няколко науки. Във всяка от тях той прави открития, които се актуални и днес.

Това припомня Мюмюн Тахир.

През 1079 г. О. Хаям, начело на група изтъкнати учени, създава нов календар в Исфахан, наречен Джалали, който все още се използва в Иран и Афганистан. Той бил изготвен на основата на изследванията на звездите, зодиакалните съзвездия, и зорастрийския календар. Бил по-точен от Григорианския календар с цели 7 секунди. Освен това О. Хаям има огромен принос за развитието на алгебрата, изобретява теорията за геометричните решения на алгебричните уравнения и написва няколко трактата, на които все още се основава голяма част от математическите науки.

Омар Хаям е не само изключителен учен, но и философ. Той се отличава с тънкото си разбиране на устройството на света и живота. Говори много по темите за приятелството, любовта, смъртта, Бога и човешката душа. Влага цялата си натрупана мъдрост и знания за живота в своите ​​рубаи. Те дават отговори на най-важните въпроси на битието, мотивират и дават съвети и предупреждения:

Дори да напоиш планина, тя ще танцува.

Само пълен глупак може да живее без вино.

Няма да съжалявам, че пия. Виното ни образова:

Изпийте чашата и цялата ви същност ще се види.

***

Сърцето си недей вгорчава със страдание,

не помрачавай времето си с никакво страдание.

Не знае никой тайната на туй, което идва после.

Потребни са: вино, любима, наслаждение, желание.

***

Ще дойде краят, но кога — кой знае?

Да пием вино — истината май в това е.

Не си лоза, глупако: от пръстта —

едва ли някой ще те откопае!

***

И все пак истина е, вдъхновено

в ума ми всичко беше прояснено,

но въпреки това ще ви повторя аз:

от виното не срещнах по-блажено.

***

Но где се вий? Къде са вашите дни?

Защо под свода вече не звъни

гласът на любима песен

жени и вино, вино и жени!...

Много вино се лее в поезията на Омар Хаям. Този велик виночерпец и жизнечерпец на всички векове, както го нарича Расул Гаматов, посвещава много рубаи на виното. В цялата си поезия той вижда виното като източник на вдъхновение и неразделна част от живота, онази част която носи радост. О. Хаям вярва, че виното може да направи човека по-щастлив. Великият философ отбелязва, че няма да се покае за пиенето, независимо какъв порок може да бъде.

Тези рубаи не възхваляват алкохола, а предупреждават за ефекта му върху хората. „Виното ни образова. Изпийте чашата и цялата ви същност ще се види.“, пише Хаям. В края на краищата, в състояние на алкохолно опиянение, човек става по-спокоен, по-малко мисли за своите действия и думи и се поддава повече на емоционални импулси; освобождава се от страхове и неудобства; за човека е по-лесно да бъде себе си, той вече не се стреми да отговаря на очакванията на другите. Винаги има за какво да пийне по чаша-две човек. Виното облекчава и отпуска нервите и човек гледа по трезво на света и битието. Според френския ориенталист Дармстетер, човекът, който пие, е символ на освободения човек… Но в същото време именно този ефект на виното и всеки друг алкохол налага на пиещия огромна отговорност за действията му и необходимостта да контролира поведението си, така че да отговаря на моралните норми на обществото.

И нека да приключим:

От мисли полусънни обкръжен,

аз чашата разбих опиянен;

а тя прошепна: „Бях аз като тебе

и ти ще станеш глина като мен.“