Коментар на Иво Беров:
Британският външен министър Дейвид Камерън, премиерът Николай Денков и външната министърка Мария Габриел дават съвместна пресконферения. Темата на пресконференцията най-общо казано е "Действията на НАТО за сигурността на Източна Европа и помощта за Украйна". Един журналист задава въпрос за опасността от дестабилизация на Балканите. Въпросът има своето значение, но в случая е неуместен, доколкото посещението на Камерън и пресконференцията са по съвсем друг повод. А това презизвиква естествения отговор на българския премиер: "Не мисля, че е подходящ въпрос в този контекст".
Тук обаче с отговор се намесва и уважаемата госпожа Мария Габриел. Този отговор обхваща най-вече онези изтъркани и омръзнали на всички приказки, които могат да бъдат и отговор на всеки възможен въпрос: "Не мисля, че някой от нас подценява ситуацията. Следим я изключително внимателно, винаги сме казвали, че ние сме "за" европейската интеграция на Западните Балкани, но с основа за принципа на собствените заслуги..."и т.н.
Разбира се, в такъв отговор няма нищо лошо. Една от тънкостите на дипломацията е да мълчиш с много думи или да кажеш нищо пак с много думи. Но към този отговор Габриел прибави и намек, който вече не е без значение: "Мисля, че тук България ще остане вярна на ролята си да е член на ЕС, който подхожда внимателно заради ясните теми за нас, каквито са защитата на българските общности в този район и начинът, по който се формира политиката в европейски план."
Намекът е за неразбирателствата между България и Северна Македония. А това няма нищо общо с действията на НАТО и помощта за Украйна. Въпрос, който най-вероятно е предизвикал у британския външен министър скрита досада. В най-добрия случай. Или пък някоя мисъл от рода на: "Тези от Балканите пак използват случая да натрапват на света дрязгите си".
Защо Борисов иска Габриел
Но точно тази случка беше използвана от Бойко Борисов, за да обяви, че Мария Габриел, за разлика от Николай Денков, разбирала от външна политика и била най-подходяща за външен министър след ротацията (освен че ще бъде и министър-председател според договорките).
Образно казано това означава бай Ганьо да започне да изблъсква с лакти Алеко Константинов. Една съпоставка, която, колкото и да изглежда пресилена, в основата си е вярна. Защото от едната страна имаме един недостатъчно образован човек, със съмнителна почтеност и неприкрити стремежи към власт и влияние, а от другата - един възпитан, образован, умен и несъмнено порядъчен човек, с точен, премерен, а понякога дори вдъхновяващ изказ.
Вдъхновяваща беше например речта на академик Денков пред Европейския парламент. Рядко (а може би дори никога) български държавник е изнасял толкова смислена, съдържателна и въздействаща реч. Как обаче беше отразена тя в България? Ами никак. Никой не се впечатли - нито политици, нито анализатори, нито журналисти. А тази реч сама по себе си представлява едно неопровержимо доказателство, че академик Денков би бил чудесен външен министър.
Защо обаче подобна възможност се посреща с такава съпротива от Бойко Борисов? Обясненията могат да бъдат най-различни: за да не бъде засегнат в бъдеще от закона "Магнитски", за да покаже на избирателите си, че все още има има достатъчно власт, а пък може да изпитва и ревност към един човек и политик, който го превъзхожда по много показатели.
Има обаче и една друга странична причина за настроенията срещу Денков (не само тези на Борисов). Причина, която може да обхване по-дълбоки измерения на явлението. Академик Денков попадна случайно в политиката, зае поста министър-председател по стечение на обстоятелствата. Той не се е явявал на избори и ако се беше явил, вероятно би събрал гласовете на доста тънка прослойка образовани умни и почтени хора.
Защото българският политически живот с неговите уловки, хитрости и тарикатлъци е изключително подходящ за политици като Бойко Борисов. С равнище, което отговаря на предпочитанията на мнозинството избиратели - нещо, което се видя и на изборите.
Ще ни изненада ли Мария Габриел?
А иначе най-новата хитрост на Борисов е изявлението му, че Николай Денков и Мария Габриел трябва да се разберат за поста външен министър, пък депутатите на ГЕРБ, които не били пешки, щели да приемат, или да отхвърлят решението им. И това, след като се знае, че депутатите на ГЕРБ следват безпрекословно указанията на вожда си.
В този смисъл би било доста приятна изненада, ако Мария Габриел, която досега действаше съвсем смислено като вицепремиер и външен министър, не се съобрази с тези указания.