Самата дума православие предава смисъла – право славя, която славя ще рече почитам, възхвалявам Бога.
Какво ни дава основание да твърдим, че ние сме тези, които правилно славим, възхваляване Бог, че ние православните сме най-старата християнска общност?
Колкото и да е странно именно днешните времена, дори повече от времето, когато българите всяка неделя са ходили със семейството си на църквата или черковата, дават ярко доказателство, че българският народ винаги е бил православен, дори и когато не го съзнава.
Православие означава да следваш простите принципи в живота, да се придържаш към изначалното устройство на света, да спазваш най-логичните и ясни обществени норми. Всичко оттук насетне е някакъв вид изкривяване, което не те прави автоматично еретик, но е възможно, чрез усилно и продължително „изкривяване“ да се доведеш и дотам. Колкото повече се отдалечаваш от първоначалните принципи в живота, от основата на обществено поведение, толкова тази опасност става по-голяма.
Цивилизованият свят днес е подгонен от такива бесове, че да кажеш вече на доброто добро и на лошото лошо, да кажеш на черното черно и на бялото бяло си е едно православие. Да кажеш, че мъжът е мъж и жената е жена, да нямаш колебания за това, какъв е физическия и какъв е социалния ти пол и има ли разминаване между тях, това към ден днешен си е чисто православие. Нещо повече – днес да пишеш на хартия, с молив или химикал, да отидеш на кино с приятели, да отрежеш дърво с трион или да свириш на китара, си е вече нещо ортодоксално, сиреч православно, понеже отвсякъде имаме механизация, компютри, интернет телефони, всевъзможни приспособления за улесняване на бита и много, много информация, а от година насам имаме и ИИ, с цялата му база данни и творчески възможности.
Немалко българи казват за себе си, че не вярват или че са атеисти. Това означава, че не вярват в Бог, вероятно не вярват в отвъдния живот и т.н. Но същите тези българи смятат, че не трябва да се краде, да се лъже, да се убива, да се пожелава имота на ближния и т.н. Смятат че трябва да се учи и да се работи, за да се постигне нещо в живота, смятат че бракът е съюз между мъж и жена и т.н. В такъв случай дори и да не вярват, както те сами казват, е възможно да са по православни и от човек, който твърди че е такъв.
Действително, за наше щастие, в тези доста противоречиви времена, на огромен технологичен напредък, но и на изпуснати от бутилката демони, българският народ проявява своята православна консервативност и трезва мисъл. Това в момента е пътят към спасението. Добре ще е към тях да се прибави и вярата, защото само тя наистина може да ни спаси.