91-годишната дъщеря на първия комендант на нацисткия концентрационен лагер на смъртта Аушвиц Рудолф Хьос наруши десетилетното мълчание и заговори, че трябвало да приеме, но и да крие, че баща ѝ е бил един от най-масови убийци в историята, пише Дейли Мейл.
Родена като Ингебиргит Хьос на 18 август 1933 г., нейните ранни години преминават в движение от един концентрационен лагер в друг, докато баща ѝ се издига в редиците на SS на Хитлер.
От седем до 11-годишна възраст тя живее във вила в изискан стил до лагера "Аушвиц".
За удобствата им се грижи многоброен персонал от местни момичета и затворници, домът им е обзаведен и украсен с мебели и произведения на изкуството, присвоени от лагеристи, насочени към газовите камери.
Ингебиргит Хана Хьос е водила бляскав живот, работейки като модел на подиума в Испания и по-късно се омъжва за американец и работи в областта на модата във Вашингтон, като дори попада в обкръжението на Бил Клинтън и Ал Гор.
Но тъй като живеела под измислено име, тя била принудена да пази стриктно тайната на фамилното си име и дори погребала майка си под надгробен камък, на който просто пишело 'мама' от страх как другите ще реагират на разкритието.
Въпреки че баща ѝ Рудолф "обработвал" до 12 000 евреи на ден, той е описван от семейството си като спокоен и мил човек.
Хьос е заловен от британските сили, съден в Нюрнберг, върнат в Полша и обесен на мястото на лагера на смъртта Аушвиц. Преди екзекуцията си през 1947 г. той прави пълни самопризнания за ужасните престъпления, които е извършил там.
Дъщеря му бяга в Испания, където започва да работи като модел под името Бриджит за модна къща Balenciaga, пазейки миналото за себе си.
Говорейки в подробности за първи път, тя разкрива как в крайна сметка е била принудена да приеме, че баща ѝ - когото преди е описвала като "най-добрия мъж на света" - е бил убиец и какво се случвало в съседните сгради, докато тя се наслаждавала на идиличния живот на семейството си.
Тя си спомня, че дори веднъж баща ѝ е смъмрил децата по време на игра на каубои и индианци, казвайки им, че никога не трябва да нараняваме и причиняваме зло на други хора.
В драматично интервю за германското списание Stern тя си спомня за главоболието си, започнало, когато баща ѝ избягал, за да се скрие като обикновен войник в северната германска провинция Шлезвиг-Холщайн в последните дни на войната, а тя, майка ѝ, братята и сестрите се крили в стара захарна фабрика в друга част на страната.
"Това беше най-лошият момент" – припомня си тя. "Британски войници крещяха на нас, децата, искайки да знаят къде е татко. Тъй като започна главоболието, просто седнах под едно дърво и виех. Знаехме само, че "папи е заминал" и по-късно ни казаха, че е загинал по време на войната.
"Татко също имаше главоболие" - припомни си тя. "Тогава мама казваше, че не трябва да го безпокоим...".
Тя е на шест години, когато Хьос е назначен за комендант на Аушвиц. Преданият нацист по-късно пише в собствения си дневник за гордостта си от „управлението на най-голямата машина за унищожаване на хора на всички времена“. И това не е празнословно самохвалство.
През 2013 г. миналото на Ингебиргит беше осветено във Вашингтон при интервю за живота в семейство Хьос пред Washington Post, но истинската ѝ самоличност не беше разкрита.
Неотдавнашният ѝ разказ за болезненото пътуване на паметта беше подтикнат от процеса срещу Оскар Грьонинг. 93-годишният Грьонинг в момента е съден по обвинение в подпомагане и съучастие в убийството на 300 000 унгарски евреи през 1944 г., когато е работил там като охранител от SS - нает от нейния баща.
Тя отрича да знае какво се е случвало, докато се е радвала на "красиво детство", докато зад стената край дома ѝ са убити над 1,2 милиона евреи.
'Не знаех, че в съседната сграда се случват тези зверства", казва. "Никога не съм питала защо има огради и наблюдателни кули. Когато сте на девет или десет години, умът ви е пълен с други мисли".
Въпреки това тя си спомня как е ходила насън и как е виждала дима от крематориумите, които поглъщат телата на мъртвите и ги превръщат в пепел, за да бъдат изхвърлени в реката, на 100 метра от балкона на първия етаж на семейната къща.
След войната, когато се разчува за ужасните тайни на Холокоста, тя си помислила: „Не може да бъде!“. Но с времето ставало все по-трудно и по-трудно да игнорира фактите.
"Вече не измествам спомените" каза тя, добавяйки, че е избрала да наруши мълчанието си.
"Човек трябва да го приеме. Случи се в нашето семейство. Тъжна съм, когато си го помисля".
Баща ѝ имал мания за реда и строгото възпитание - нещо, което тя наследила.
"Ако видя картина, окачена погрешно на стената, трябва да стана и да я оправя. Иначе вдигам кръвно". И признава, че има нужда да налага "манията си" на околните.
"Татко беше строг по отношение на етикета", казва Инге-Биргит.
"На масата за хранене децата имаха право да говорят само ако бъдат помолени. Но той никога не се ядосваше. На масата той говореше за семейни неща и какво ще правим през уикендите - за екскурзии. Но никога нещо за ставащото в съседство. Не знаехме нищо. Никога".
Нейният син - музикантът Бен - вярва, че дядо му е вършил това по принуда и от задължение към семейството си, както и към нацистите.
"Ако е бил отказал, вероятно са щяха да избият цялото семейство", смята той.
Няма съмнение, че Хьос е ценял семейството си. В мемоарите си от затвора той пише: „Винаги съм смятал, че трябва постоянно да бъда в служба. Жена ми ми напомняше постоянно: не само да изпълнявам дълга си, но и да помня нашето семейство.
След бягството си в Испания Инге-Биргит Хана дефилира на страхотни модни ревюта, където присъства и съпругата на испанския диктатор Франко, а испанецът я нарича "моят малък немски войник".
Тя се омъжва за американски инженер от ирландски произход, установяват се в САЩ и имат две деца. Работила е 35 години в моден бутик във Вашингтон, собственост на евреи.
Един ден казах на управляващия директор, че съм дъщеря на Рудолф Хьос", каза тя. Мениджърът информира собствениците, Сали и Ърнест Маркс, но нямало никакви последствия.
Тя си спомня: "Сали ми каза: Бригит, не можеш да помогнеш или промениш това, което направи той, ти беше просто дете. Но трябва да приемеш, че се е случило". Това беше моментът, в който спрях да отричам Аушвиц".
Но тя знае силата на злото си име и все още яростно пази новата си самоличност. Когато майка ѝ Хедуиг починала през 1989 г. по време на посещение в дома ѝ, тя я погребала под надгробен камък само с думата „Мама“.
В интервюто си за Washington Post през 2013 г. тя каза: „Има луди хора. Може да изгорят къщата ми или да застрелят някого", обяснявайки защо продължава да пази самоличността си и дори сега, на 80 години, ще бъде интервюирана само с моминското си име.
Известно е, че Нанси Рейгън, Хилари Клинтън и Барбара Буш са пазарували в луксозния моден магазин, където работела тя.
Те нямало как да имат представа, че продавачът със силен немски акцент, който ги облича, крие толкова мрачна семейна тайна.
Героинята на интервюто живеела в къща на стойност 650 000 долара в Северна Вирджиния.
Хьос помагала да се облекат не само първите дами, но и някои от най-богатите и влиятелни жени в един от най-известните модни магазини близо до столицата на САЩ.
Бригит и съпругът ѝ се развеждат през 1983 г. и дъщеря ѝ е мъртва, но синът ѝ живее с нея. Тя често вижда внуците си, но все още не се е настроила да обсъди мрачната си тайна, защото не искала да ги разстройва.
Другите ѝ братя и сестри живеят в Германия, един от братята ѝ вече е мъртъв. Нейният племенник Райнер каза преди време: „Ако знаех къде е погребан дядо ми, щях да се изпикая на гроба му".