Инсталирах си TikTok преди две години скоро след началото на руско-украинската война. Ако в Телеграм има канали за информиране, то в TikTok тече пропагандата. Ако човек наблюдава внимателно ще види как посланията еволюират с развитието на военните действия. Но не за това става дума. Между каналите, които човек следи, алгоритмите на социалната мрежа предлагат за гледане живи включвания на потребители. Другото в изобилие са интервюта, които приветливи млади хора (главно момчета) правят със случайни минувачи, най-често тийнейджъри или хора в ранните си 20 години.
Млади хора, които тепърва влизат в живота, вливат се в трудовия пазар и един ден най-вероятно ще имат деца, не разпознават снимки на Цар Борис III, Пейо Яворов, крепостта Царевец, не могат да посочат две столици на България и демонстративно се гордеят с невежеството си. Да, във Фейсбук човек се излага пред приятелите си, а в TikTok пред целия свят. Живите излъчвания на потребители в диапазона от девет до 16 часа идват от ученици и ученички в класните стаи. Някои се гримират, други си мажат филии с лютеница, трети скачат по чиновете.
Този пореден симптом за деградацията ни като общество отдавна стои някъде на рафта на съзнанието ми единствено със смешната си страна, тъй като нищо не мога да променя и няма смисъл да опитвам.
Преди две седмици си помислих, че това не трябва да се допуска да продължава, когато бивш пиар на Българска народна банка (вярно от втория най-срамен период в историята ѝ, но все пак бивш пиар на БНБ) се присъедини в публичната кампания на едно семейство срещу Националната природо-математическа гимназия. Няма как и не искам да съм арбитър по спора, но все по-необходимо става в училищното образование да се въведат нови политики. Такива, които да утвърдят авторитета на учителите, тяхната власт в учебния час, но също да гарантират, че ученици не се унижават, или дискриминират. А и да не допускат родители да разиграват всички, докато детете им не получи желаните оценки.
Как може да се постигне това? Навярно има много начини. Но защо не се прилагат? Ако се поставят камери в класните стаи, които да служат като видео и аудиорегистратори, всеки спорен случай ще може да се разглежда от компетентни органи в случай, че ескалира. Тези камери могат и трябва да са изключени от интернет, и да са защитени от кибератаки. Достъпът до записите трябва да става с потребителско име и парола и да се създава електронен запис за всяка промяна, която се прави – триене или теглене. Стандартите за защита от външни намеси и създаване на резервни файлове отдавна са налице. Ще се намери и кой да ги внедри.
След всички повишения на учителските заплати и компютъризацията на училищата вече спокойно може да се изиска от учителите да съхраняват резултатите от контролните, тестовете, есетата и другите форми на писмени изпити.
Изброеното няма как да нарушава правото на лично пространство и неприкосновеност, поне от житейска гледна точка. Ако има проблем от правна, той може да се разреши. Училищата са публична територия. Децата получават образователна услуга от държавата. Учителите получават парите си от държавата. Ако всеки си седи на чина, не си чопли по телефона, ако учителите не тормозят децата, не трябва да има никакъв проблем и записите ще се съхраняват някакво време, например до края на учебната година, след което ще се унищожават и това също може да се автоматизира, така че да се предотврати човешка намеса.
Така или иначе същите деца, които родителите и обществото като цяло се чудят как да защитят, сами се излагат с „лайфове“ в TikTok, които може всеки да види. Да не говорим, че камери ни следят в градския транспорт, по улиците, в банките.
Разликата е, че видеорегистраторите в класните стаи като тези в полицейските автомобили и на елеците на полицаите служат на по-висша цел - да се осигури справедливост. Веднъж когато по безспорен начин може да се установи не само дали ученикът е подготвен, но и дали поведението му в класната стая подобава на нормите, учителите трябва да имат право и да гонят ученици от час в стаите за размисъл, в които да се прекарат оставащото време до края на учебния час или ден. Това също ще се регистрира и ще дава свобода на училищата да предприемат последващи мерки с такива ученици.
В крайна сметка, и само едно дете да има във всяка паралелка, което желае да вземе от образователната система, трябва да получи тази възможност. Това е политика, която не води до сериозни бюджетни разходи. Може да се реализира практически веднага и да сложи край на безобразията в класните стани, били те ученически или учителски. Най-после учебният час и класните стаи ще станат това, което сме свикнали да бъдат – място и време за обогатяване на културата, формиране на мислене и изграждане на млади личности, които са подготвени за предизвикателствата на живота.
Покрай преговорите за ново вдигане на учителските заплати се прокрадна и искане учителите да получават право на ранно пенсиониране. По наше време това щеше да звучи комично, но днес може и да е вярно. Работата е там, че и милионери да станат, учителите няма да повишат познанията на децата, ако процесът на преподаване се смущава и те, както и училището са без инструментариум да дисциплинират проблемните.
Учителските заплати не трябва да са компенсация за времето прекарано между пораснали бебета и самозабравили се пубери. Те трябва да са за преподаване на знания, умения и способност за разбиране и мислене. А това е невъзможно без да се върне авторитетът на учителя и властта му да изпитва, оценява и отстранява проблемните.