Какво четем на етикета на агнешкото от Нова Зеландия? Богомил Николов пред ФАКТИ

Какво агнешко ще ядем за Великден и как да се ориентираме какво пише на етикета… Пред ФАКТИ говори Богомил Николов от асоциация „Активни потребители“.

- Г-н Николов, винаги преди Великден става актуална темата за това на каква цена ще купуваме агнешкото месо, какво месо ще видим в магазините и колко ще струва. Как да се ориентират хората в магазина?
- Вижте, ако очаквате да чуетe като съвет вижте това, докоснете онова и готово - няма как да стане. Сетивата ни не са достатъчни, за да определим кое какво е като го гледаме. Просто трябва да имаме доверие в системата. Има достатъчно правила в държавата, които ни гарантират какво ще ядем, но с условието, че те трябва да се спазват. Давам пример с дебата, който се повдигна в последните дни, за внесеното агнешко от Нова Зеландия, което е замразено. Ако се приложат стриктно регламентите на Европейския съюз, не би трябвало да имаме проблем. Респективно и да водим този разговор. Въпросът е дали може да имаме доверие, че правилата се спазват. Както стана ясно в последните дни, основният въпрос, който стои, е това агнешко кога е замразено. Защо? Защото това не е отразено на етикета.

- Точно това исках и аз да изкоментираме конкретно. Какво значи замразено, размразено и как това се отбелязва на етикета?
- Датата на производство, според разясненията на Агенцията по храните, е датата на размразяване и пакетиране, когато месото е получено замразено в дадено място. На етикета виждаме датата, когато е пакетирано, тя съвпада най-често и с времето, когато е размразено, защото веднага се пакетира. Съгласно европейския регламент, когато месото е размразявано, то трябва да се отбележи на етикета и датата на замразяване. А на етикета, обикновено, се вижда само датата на размразяване, която се сочи и като дата на производство. Съгласно правилата, контролните органи имат пълен достъп до веригата за проследяване, за да може винаги да се регистрира кой какво е продал, какво е внесъл и така нататък, за да се стигне до пълния произход и до фермата. Това по документация няма как да се скрие. Въпросът е защо на това месо, което е внесено и размразено, не се отбелязва и датата на замразяване. И това, респективно, нарушение ли е… Според нашето тълкуване на регламента – от асоциация „Активни потребители“, е нарушение. Според БАБХ не е. Според тях няма проблем да не се вижда датата на замразяване. За потребителите със сигурност по-коректно би било на етикета да има датата на замразяване и датата на размразяване. Това има своя логика, защото потребителят се нуждае от тази дата на замразяване. Ако някой е държал едно месо 5 години на склад и е решил сега да го пусне в търговската мрежа, виждаме само дата на размразяване. Ако обаче потребителят има две дати, най-малкото ще бъде по-правилно информиран и ще направи вече избор дали да го купува, или не. Ако месото вече е развалено, това ще се познае. Така че въпросът около този внос е в това. Да, иначе месото най-вероятно ще е годно, но остава това неприятно усещане за манипулация и че не ни е предоставена пълната информация.

- Имате ли някаква статистика колко често и в какви количества внасяме месо от Нова Зеландия?
- Аз нямам. Всяка година Министерството на земеделието и храните публикува агрохранителен доклад и може там да има тази информация, но аз я нямам.

- Агнешко от Македония, от Румъния… По-качествено ли е и на по-добра цена ли е?
- Това, което знаем, е, че има внос и в това няма нищо лошо. Особено на фона на това, че ние не произвеждаме достатъчно. В този дебат - кое е по-качествено, по-хубаво, не бих участвал. Нека потребителите си решават. Но няма нищо по-хубаво за потребителя от това да има избор. Ако искате българско, македонско, румънско, гръцко… Нека хората си решават.

- И друг интересен въпрос се повдигна, защото във веригите се появи козунак, който за 400 грама струва 1 лев… Това козунак ли е?
- Вярвам, че всеки може да си отговори на този въпрос, ако прочете етикета. Аз ще ви кажа, че не възможно да сложиш 6 яйца, както е по рецептата за 1 килограм козунак, и той да струва 1 лев за 400 грама. Просто няма как да се направи, ако се спазват всички съставки. Когато видите такава ниска цена, тя може да се дължи на две неща – примерно срокът на годност изтича и продуктът е пуснат на ниска цена, за да може да се реализира и да не се изхвърля, а втората причина е, че е направен от евтини съставки. Какъвто явно е случаят сега. При промишленото производството, когато се използват някакви добавки, може да се свали цената. Но този продукт вече дали е козунак? Просто като хранителна стойност той няма как да се доближи на истинския козунак.