Богомил Манчев пред ФАКТИ: Важно е до 2051 година у нас да работят четири нови ядрени реактора

Веднъж 7-и и 8-и блок в АЕЦ „Козлодуй“, втори път АЕЦ „Белене“. Реалистично ли е, или е задължително. Пред ФАКТИ говори Богомил Манчев, председател на Управителния съвет на сдружение "Булатом".

- Г-н Манчев, размечтахме ли се за нови ядрени мощности. Политици вече говорят не само за 7-и и 8-и блок в АЕЦ „Козлодуй“, а за още и още в АЕЦ „Белене“. Има ли реална база за подобно нещо, или просто политици политиканстват?
- Че политиците политиканстват, това е ясно – политиканстват. Но, да, ние като държава това, което правим като 7-и и 8-и блок, е изключително важно, но ни трябват още два блока на площадката на АЕЦ „Белене“. Без значение с чия технология - дали е френска, американска или южно корейска, или ще достроим със западна компания оборудването, което запазихме. Това може да се случи, примерно, с една Франция. С тях може да направим двата реактора на 100%.

- Тези два руски ядрени реактора, които имаме, но с оборудване и с френска технология?
- Тук искам да обясня нещо ясно. Да, оборудването е произведено в Русия, но то вече е българско, защото сме си го платили 100%. Колата, която карам, е произведена в Германия, но си е моя – аз съм си я купил. Въпросът с АЕЦ „Белене“ е, че чисто технологично можем да го направим с Франция, примерно. Възможно е. Има особености, но можем да направим този проект, защото много хора бъркат площадка „Белене“ и проект „Белене“. Проект „Белене“ държавата реши, че няма да го прави, но останахме, както се казва, с една торба желязо, което трябва да го правим нещо. В същото време то е изключително качествено и смислено да го реализираме,

защото България си е купила проекта и го притежава на 100%.

Не можем да го продадем на трета страна, но на своята територия можем да го реализираме. Може да го реализираме с друга технологична компания, отново се връщам на французите. Наскоро обсъждахме с колеги нещата и сега се надявам, когато имаме редовно правителство и парламент, да запретнат ръкави, както се казва, нашите политически хора и да направя тази енергийна стратегия от която има нужда България. Вижте, нещата са ясни. Ние трябва да имаме стратегия за енергетиката вече не до 2050-а, а до 2060 година. През 2051 година вече трябва да сме извели от експлоатация 5-и и 6-и блок в Козлодуй.

Пети блок ще бъде изведен през 2047 година, а 6-и през 2051-а.

Тогава ще навършат по 60 години експлоатация на тези два блока и ние трябва да направим други два блока до 2051 година. Ако до 2051 година останем с два ядрени блока и с реализиране на всичката нашия амбиция от слънце, което не е лошо, около 12-15 000 MB инсталирани мощности на територията на България, около 7000 мегавата вятър, ние ще сме лишени от големи базови мощности, които ще могат да балансират и да създават онова условие за стабилност на енергосистемата. Виждате вече пакостите, които стават на запад.

- Видяхме какво фотоволтаиците причиниха в Испания…
- Преди няколко дни отново имаше срив в една част от Испания и много градове останаха без електроенергия. А какво се случи в Северна Македония и Сърбия скоро… И коя система ги спаси – българската. Защото въртящите механизми, които имаме в момента, все още донякъде стигат, за да регулират системата. Но нарастването на инсталирането на нови мощности, поставя системата под напрежение. На нас ни е необходимо да имаме базови големи мощности с въртящи механизми, за да можем да балансираме. Ние говорим много за съхранение на енергията, говорим за чисто активни системи - акумулаторите са чисто активни системи, но те не създават онази реактивна енергия, която е необходима за балансиране на мрежата.

Затова казвам, че е много важно до 2051 година да се събудим и у нас да работят нови четири ядрени реактора.

Имам предвид и се надявам 7-и и 8-и блок до 2038 година да влязат в експлоатация, както 1-и и 2-и в АЕЦ „Белене“ - някъде между 2047 и 2050 година. Така съвсем безпроблемно ще си изведем двата блока – 5-и и 6-и от АЕЦ „Козлодуй“, но ще имаме една стабилна система плюс всичката тази реализация като количество енергия от вятър и слънце. Тогава нашата държава ще бъде изпълнила всички условия, за да прави една нискоемисионна икономика, не нискоемисионна енергетика, а нискоемисионна икономика. В този смисъл мечтата на политиците не е грешна, защото новата тежка индустрия - едно време тежката индустрия беше металургия и химия, защото потребяваха огромно количество електроенергия и така се развиваше енергийната система, а сега новата тежка индустрия се нарича бази данни и изкуствен интелект.

- За АЕЦ „Белене“ минахме от гьол, а сега пак почваме да го строим – за четвърти път. Знаем ли в България какво искаме, всъщност, когато става дума за ядрени мощности?
- Какъв хубав въпрос дали знаем какво искаме? Аз знам какво искам. Вие знаете, че аз съм радетел на този проект от самото начало. Когато тогавашния премиер каза, че АЕЦ „Белене“ е гьол, аз му поясних, че това означава, че ние изключително добре сме си съхранили крена - тоест основата, за да не пропуска вода. И той тогава чак разбра какво му обяснявам. Ако водата в гьола беше изчезнала, това означаваше, че ние сме разрушили основата, върху която може да се гради ядрен блок. Така че „гьол“ си е много хубаво определение. Иначе спирането и почването на проекта „Белене“ след 1989 година е единствено и само по политически причини, за съжаление. Не знам дали си спомняте колко шум се вдигаше около това, че цената на АЕЦ „Белене“ за построяването и пускането в експлоатация беше за около 4 милиарда евро за два ядрени блока – по 1040-1050 мегавата. А 1,3 милиарда евро беше т. н. цена на собственик. И ни обясняваха, че щяла да стане гигантска цена, която не може да се изкупи. Чуваха се всевъзможни оценки от различни, за съжаление и наши колеги експерти, които говореха лоши и катастрофични неща, които не бяха верни. Те си мислеха, че това ще им помогне някак си да бъдат много важни, много известни… Не беше правилно, като цяло.

Ако блоковете си ги бяхме построили по първоначалния план, ставаше въпрос да влезем в цена от 8 милиарда евро.

Спряхме проекта веднъж и започнахме да пишем пускови срокове 2015-а и 2016 година, като тогава цената стана малко над 9 млрд. евро. Имаше икономически анализ, който беше правен от банката НSBS, която бе разиграла няколко позитивни варианта. От банката бяха казали, че ако централата на тогавашната цена на енергията минеше 10,5 милиарда евро, трябва да се разсъждава колко време тя ще се откупува. Защото хората, които говорят за себестойност на енергията, както и за цена на енергията, очевидно не правят разлика. Това е големият проблем. Себестойността на проекта АЕЦ „Белене“ беше за 23 евро на мегават час – с всичките отчисления, които трябва да се направят по нашите закони, за да произведем около 16,5 млн. мегавата електроенергия. За производството харчим 350 милиона евро. Разделете 16,5 млн. мегавата на 350 млн. евро и стават даже под 23 евро. И вече отиваме към защитената цена, за която много пъти съм говорил, от 60 евро.

Разликата между 23 и 60 евро е необходимата сума, която трябва да се събира, за да може в рамките на 12-15 години да си върнем кредита към банките.

След като минат тези 15 години и върнем парите на банките, нали разбирате, че тогава централата, като участник на пазара, вече ще реализира огромни печалби. Бяхме сметнали тогава, с някакъв инфлационен индекс като непредвидени разходи, че за 60 години тази централа ще произведе 100 милиарда мегаватчаса електроенергия. Печалбата на централата за тези 60 години беше над 60 млрд. евро. Не мога да намеря друго производство в България, което може да изкара толкова пари. И говорим за висока технология, за стабилност на нашата национална сигурност, защото имаш работеща и стабилна централа. Тогава непрекъснато обясняваха как била руска централа и така нататък. Не може да бъде нещо руско, когато ти си го платил на 100%. Да, зависиш по някои технологични въпроси, но ние доказахме с 5-и и 6-и блок в АЕЦ „Козлодуй“, че България за 50 години е създала достатъчно нормални и качествени инженерни кадри, имаме добри ремонтни компании, за да поддържаме централата. Относно резервните части, естествено, с малко повече усилия ще си намерим. Но вече може да ги получим и от Западния свят, ако направим проекта със западна компания, защото партньорите ще имат всички резервни части. Така че по линията на доставките ще имаме всичко готово. И не на последно място правителството трябва да вземе решение какво ще реши да прави. Вече имаме и опция някой от големите гиганти, които се занимават с бази данни, от типа на Майкрософт, Гугъл, Амазон, ако щете, който ще бъде клиент на голямо количество енергия от тази централата, биха могли да бъдат дори и инвеститори.

- Каква опция е изобщо като бизнес начинание да развиваме тези дейта центрове за бази данни…
- Огромна опция. Не напразно казах, че това е новата тежка промишленост, защото иска изключително голямо количество енергия.

- Да, както вече се разбра – искат ток и вода?
- Ако искаме България да бъде позната и да се позиционира като експортна страна, то нашата валута е енергията. Така че това е добра ниша, в която би трябвало да се включим. Но на нас - като страна, ни е необходимо до 2051 година да осъмнем с четири работещи нови ядрени блокове. Нали приехме решение до 2038 година да работят въглищните ни централи. Никой не ни освобождава, ако въглищните централи не работят, да си плащаме въглеродните емисии. А те не са чак толкова евтини. Има план на Европейската общност, който ние сме го подписали, че трябва тази година – 2025, цената на въглеродния диоксид да се фиксира на 100 евро. През 2032 година да стане 150 евро. Ако не сме си купили квоти за „зелени емисии“, тогава ще бъдем наказани с високата цена за тон въглероден диоксид. До 2025 година наказанието става от 100 евро на 200 евро, от 2032-а става от 150 евро на 300 евро.

И тогава иди плащай на тези наказателни цени.

Енергията ще я произведеш, но става безумно скъпа и ще се чудиш какво да я правиш. Същата работа е с многото солари, които се направиха. И ни се обяснява, че ние не сме имали много добра свързаност със съседните държави. Не ни е лоша свързаността със съседните държави. По преносните мрежи и в съседните държави се построиха много веита. И така изведнъж в момент, когато има много слънце, се произвежда огромно количество електроенергия, но диспечера я изключва, защото няма какво да я прави тази енергия. Инвеститорите в тези големи соларни паркове търпят доста сериозни финансови загуби. Просто ни е необходимо и се опитвам да обърна внимание, защото много често чувам в публичното пространство тезата, че 7-и и 8-и блок в АЕЦ „Козлодуй“ са ни по-необходими от 1-и и 2-и в АЕЦ „Белене“. И четирите блока са ни необходими. Вижте, ние сами се докарахме до това положение - никой не ни е виновен.

Много години играхме на „пусни, спри, пусни, спри, пусни, спри“, ама не знаем какво пускаме.

И това бе така, защото политическата линия на държавата, за съжаление, се формира в парламента и правителството. Просто е. За една ядрена централа ни трябват минимум три пълни мандата - между 12 и 15 години, за да сме сигурни, че тя ще се построи. Това означава няколко правителства с пълни мандати неизменно да работят по проекта, за да се случи. А не след всяко правителство - дали е за 8 месеца, дали за 10 месеца, дали за 4 години, следващият да казва, че открива топлата вода. Тя - топлата вода, е открита. Ползваме я. За момента виждам, че има много голям консенсус около това да се строят 7-и и 8-и блок в Козлодуй и да се мисли за АЕЦ „Белене“. Това ме радва, а отделните министерства ще се ангажират с изграждането на новите блокове. Също се надявам, че държавата ще тръгне да прави проучване за реализация за използването на площадката в Белене. Вижте, една от най-големите ценности, които може да има държава в европейската общност, е да има лицензирана ядрена площадка. А ние я имаме. Върху нея може да се реализира всякакъв ядрен проект. Повтарям – ние я имаме тази ядрена площадка. Въпросът е да я използваме.
----------------------
Богомил Манчев е роден на 31 декември 1957 г. в София. Завършил е специалността „Топлоядрена енергетика“ във Висшия машинно-електротехнически институт. Работи в АЕЦ „Козлодуй“ от оператор до дежурен инженер на блок. Ръководи въвеждането в експлоатация на 5-и и 6-и блок на централата. Работи в изследователския ядрен реактор в Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН. Участва в модернизацията на АЕЦ "Козлодуй" и в проекта за изграждане на АЕЦ "Белене". Председател е на Управителния съвет на сдружение "Булатом".