Какво може да се очаква, ако продължим да използваме изкопаеми горива със същите или дори по-бързи темпове?
Какви ще бъдат последствията за въздуха, водните ресурси и природните екосистеми?
И как ще се промени средата, в която живеем, ако потреблението на енергия продължи да нараства, без съществено да променяме начина, по който я произвеждаме?
Това са въпроси, които все по-често излизат извън рамките на енергетиката. Те засягат икономиката, качеството на живот, природните ресурси и в крайна сметка – бъдещето на обществото.
Какво се променя около нас?
Енергийното потребление не е свързано единствено с производството на електроенергия.
Начинът, по който произвеждаме и използваме енергия, има пряко отношение към потреблението на природни ресурси, качеството на въздуха и водата, както и към състоянието на екосистемите.
Но къде е границата?
И колко бързо трябва да се промени настоящият модел, за да могат природните системи да се адаптират към настъпващите изменения?
Това е един от ключовите въпроси на нашето време.
Какво ни очаква, ако не променим посоката?
Проф. Павел Зехтинджиев определя настоящия момент като особено важен и предупреждава за последствията от забавянето на прехода към възобновяема енергия.
„Живеем в много важен исторически момент. Ако не приемем обосновано, аргументирано, на научна основа действие за преход към възобновяема енергия в много, много скоро време – като говоря за много скоро време, нямам предвид столетия, а десетилетия – на Земята ще настъпят резки промени, катаклизми в екологичен план, свързани с динамиката на климата.“
По думите му подобни промени няма да останат ограничени само в природната среда.
Те могат да засегнат условията, в които функционират икономиките, начина, по който се използват ресурсите, и самата среда, в която живеят хората.
Ще се променят ли ресурсите, за които се конкурираме?
Проф. Зехтинджиев обръща внимание и на друг процес – преразпределението на ресурсите.
Според него в бъдеще обществата могат да се конкурират не само за ресурсите, които традиционно свързваме с енергетиката.
„Ресурсите няма да бъдат нефт и газ, които в момента си представяме, а питейната вода и чистият въздух.“
Тази перспектива променя начина, по който можем да разглеждаме енергийния преход.
Той вече не е само въпрос на избор между различни технологии за производство на електроенергия.
Той е свързан и с опазването на жизненоважни ресурси, от които зависят здравето, икономиката и качеството на живот.
Защо скоростта на промяната е толкова важна?
Една от най-важните теми е не само самата промяна, а нейната скорост.
Според проф. Зехтинджиев целта трябва да бъде да се ограничи динамиката на климатичните промени и да се създадат условия природните системи да се адаптират постепенно.
„Ние трябва да спрем динамиката на климата, за да създадем условия природата да се адаптира бавно и постепенно.“
Природата има способност да се адаптира към промени, но тази адаптация изисква време.
Когато измененията настъпват прекалено бързо, натискът върху екосистемите се увеличава.
Именно за това предупреждава професорът:
„Ако не ги предотвратим и тези промени станат бързи, това ще доведе до екологична катастрофа.“
Енергията има цена, която не винаги виждаме
Когато говорим за цената на енергията, обикновено мислим за сметката за електричество, цената на горивата или разходите за производство.
Но съществува и друга цена.
Тя може да бъде свързана с качеството на въздуха, наличието на чиста вода, състоянието на природните системи и способността на обществата да се адаптират към променящата се среда.
Тази цена трудно може да бъде измерена само в пари.
И точно затова въпросът за енергията постепенно се превръща във въпрос за избора на модел на развитие.
Каква среда ще оставим след себе си?
През последните материали от поредицата разгледахме вятърната енергия не само като технология за производство на електроенергия.
Видяхме връзката ѝ с местната икономика, земеделието, технологичните инвестиции, изкуствения интелект, дейта центровете, електропреносната мрежа, системите за съхранение и развитието на регионите.
Но в основата остава един по-голям въпрос:
Как ще произвеждаме енергията, от която се нуждаем, без да разрушаваме ресурсите, от които зависи бъдещето ни?
Няма една технология, която сама да даде отговор.
Но посоката, в която се развиват енергийните системи, ще има значение далеч отвъд самото производство на електроенергия.
Защото въпросът не е само колко енергия ще ни бъде необходима.
Въпросът е как ще я произвеждаме – и каква среда ще оставим след себе си.
„ВЯТЪР – ПОВЕЧЕ ОТ ЕНЕРГИЯ“
Документален филм за енергията, технологиите, природата и решенията, които ще определят бъдещето.
Режисьор: Nedy John Cross