Едно от основните предизвикателства, пред които са изправени ранните колонизатори на Марс, е осигуряването на експедиции с достатъчно гориво, за да върнат астронавтите на Земята. Транспортирането на гориво от Земята е скъпо и отнема много време. В тази връзка учени от Технологичния институт на Джорджия са разработили концепция за технология, която позволява да се създаде гориво директно на Марс, чрез използването на ресурсите, налични на планетата.
Планира се производството на ракетно гориво и течен кислород на Марс да се извършва с помощта на земни бактерии и въглероден диоксид, достъпни на Червената планета, замръзнала вода, както и слънчева светлина. Известно е, че доставката на 500 грама марсианска скала на Земята, планирана за периода до 2030 г., ще изисква космически кораб с тегло 500 кг в орбита, повечето от които е гориво, доставено от Земята. Учените са изчислили, че за да изведе Марс в орбита и по-нататък да достави на Земята космически кораб с астронавти и полезен товар до 500 кг, ще е необходимо да се изпрати земен кораб с полезен товар до 600 тона (метан и течност кислород). Цената на такава експедиция ще бъде над 8 милиарда долара.
Алтернативната технология в Технологичния институт на Джорджия използва два земни организма за създаване на биологични реактори, които произвеждат кислород и биогоривото бутандиол, вещество, използвано на Земята за производство на изкуствен каучук. По време на работата на биореактора може да се получи излишък от кислород с тегло до 44 тона, който може да се използва за поддържане на земната колония.
Цианобактерии (водорасли), доставени от Земята, ще "работят" в биореактора, които са в състояние да извличат въглероден диоксид от марсианската атмосфера и да използват слънчевата светлина за създаване на захари. Вторият организъм, модифицирана E. coli, превръща захарта в гориво за ракети и други задвижващи системи. Размерът на самия биореактор е сравним с размера на няколко футболни игрища.
Според учените новата технология е с 30% по-ефективна от работата на каталитични инсталации за получаване на кислород на Марс с помощта на метан, доставен от Земята. В момента разработчиците се стремят да подобрят ефективността на биореакторите, за да намалят техния размер и тегло. Учените също така изследват ефекта върху биологичните земни организми на специфични условия на живот на Марс, където преобладават ниски температури, а атмосферата не предпазва живите организми от слънчевата ултравиолетова радиация, която може да убие цианобактериите.