Отидете към основна версия

9 742 31

Доц. Христов говори пред ФАКТИ за земеделието ни. ''Нещата са повече от плачевни''

  • доц. въто христов-
  • земеделие-
  • българско земеделие-
  • нидерландия

Доц. Въто Христов сравнява производството на земеделска продукция в Нидерландия и България

Снимка: ФАКТИ

Пред Лили Маринкова в студиото на ФАКТИ доц. Въто Христов разказа подробности за написаната от него статия, сравняваща произведената земеделската продукция на България с тази на Нидерландия. В разговора доц. Христов коментира и като цяло проблемите в българското земеделие.

''Г-жо Маринкова, тази статия има много предшественици. В клуба на аграрниците, и от мен, и от други колеги, или съвместно, ние сме третирали проблемите на българското земеделие и особено използването на българската земя. Но винаги сравненията са ни ставали с България и средните числа за Европейския съюз. Или тези, които са малко над средното за първите 15 членки Европейския съюз. Искали сме да убедим нашите - и управляващи, и в опозиция партии, че ние не използваме българската земя и че тя не ни храни. Никакъв отзвук, никакъв отклик, никакъв. И тогава това ме предизвика да взема да напиша за най-добрата страна в света по използване на земята и България. Виждате, нещата са повече от плачевни, те са трагични за България. Имаме 7 дка земя на човек, Нидерландия има 1 дка и 100 кв.м. и храни 17 милиона човека, а ние не можем храним 6-7 милиона народ'', коментира доц. Въто Христов.

''Второто нещо, което е, че тя не само, че задоволява тези 17 милиона, които има, но тя е и най-големият износител в Европа и на второ място след САЩ (б.р. в света) на селскостопански продукти и хранителни. Оттам е съотношението 1:18. Ние от 1 дка земя произвеждаме брутна продукция само за 80 евро, казвам кръгли числа. А Нидерландия 1460, 18 пъти. Като разглеждах тези числа, дето се вика и яд ме е на нашите управляващи и опозиция, подчертавам, а и в същото време ми е болно, че имаме изключително добра земя, климатични условия, опит имаме, и в края на краищата внасяме хранителни продукти'', продължи той.

''Ние постоянно плачем, наши асоциации, дружества и т.н., че нашите субсидии трябва да се изравнят с европейските. Добре, надникнах за този въпрос да видя. Сега Нидерландия, нидерландското земеделие получава около 950 млн. евро, към 730/40 млн. евро са от европейските и другите около 200 от националния бюджет. Ние сме на същото положение, близо 800 млн. евро. получаваме по първия стълб на площ и около 150 от националния бюджет. Стават по 950 милиона. И всеки ще каже: ''Да, ама те на дка, повече е тяхното, защото им е по-малко земята''. Да, но я да обърнем другата работа. Колко продукция получават те от тази субсидия, колко ние? Те получават почти 28 млрд. евро. брутна продукция, а ние сме с 4 млрд. Пак казвам кръгли числа. Какво излиза? Че в себестойността на продукцията субсидиите в Нидерландия са само 3.6% на 100, при нас са 25%. Тогава чие земеделие е по-облагодетелствано от субсидиите, било европейски, било от националното доплащане?'', запита риторично доцентът.

''В този век, да кажем, или след приемането ни в Европейския съюз, при нас нещата стават все по-трудни и по-тежки. Защо? Намалява животновъдната продукция, изключително, намалява зеленчукопроизводството, намалява производството на плодове, и ние се хвалим буквално с приказките, че ние произвеждаме много зърно и изнасяме. Ще кажа пресен пример. Тази година е лоша, знае се, пропаднаха площи. Ще произведем около 4,5-5 млн. тона пшеница. Появи се един материал: ''Въпреки лошата година, ние ще изнесем 3,7 млн. тона пшеница''. Ето парадокса, изнасяме зърно, суровинен придатък сме на Европа и на някои съседни страни и в същото време внасяме стоки с висока добавена стойност. И тук исках да видя - защо са така нидерландците и защо ние сме така. Те имат два сектора изключително интензивни, най-интензивни в земеделието, заложили са на тях - животновъдството и оранжерийното производство, подчертавам на оранжерийното производство'', разказа доц. Христов.

Той изтъкна и това, че в България не е спазена една европейска препоръка, която е щяла да уравновеси ситуацията със субсидиите в земеделието.

''Вижте, много пъти съм казвал и сега ще го заявя пред вас. Аз не упреквам крупните арендатори. Те, ако вземеш да им търсиш сметка и отговорност, всичко са направили по закон. Нашето законодателство, нашите партии, парламенти няколко, които се изредиха в тези 30 години, нито един не надникна да види какво трябва и как да стане в това земеделие, да го синхронизираме с европейското, да видим какво правят те, да видим какви са техните закони. Мълчим!'', изтъкна експертът.

''Друг момент, който заслужава много подробно разискване. 2017 г. Европейският парламент, подчертавам, по доклада на Комисията по земеделие и развитие на селските райони в парламента, прие една резолюция против крупните притежатели на земя като собственици и като арендатори. Нея съм я чел не мога да ви кажа колко пъти, тя съдържа 42 регламента. Като я чете човек остава с впечатление, че тя е написана за България и няколко други две-три страни, те ги цитират там. Казват, че държавите, правителства, парламенти, партии, трябва да се занимаят с този въпрос - за крупното притежание на земя, подчертавам, било като собственост, било като ползване, с оглед да има повече хора на територията на земята. Ние обратното - изпъдихме ги от селата, вилнеят едрите. И досега, до този момент, върви една сага със законодателство при нас, Кодекс за земята, няколко имена смени този закон и не може да приключи. Той влиза два пъти в парламента този закон и отпада. Няма една дума какво ни задължава Европа! Значи ние си знаем'', разкри доц. Въто Христов.

За реакциите относно статията му, доц. Христов сподели следното: Ще ви кажа, че се изненадах. Първо, статията я отпечатаха, в продължение на една седмица, три вестника''. Той добави, че е получил поздравления от нидерландското посолство за своя труд.

Доц. Христов изтъкна това, че Унгария и Полша са по-добре от нас в земеделието: ''Ако се надникне в законодателството на Унгария, на Полша, те заимстваха много от законите на Франция. И в Австрия, ако се надникне. По съвсем друг начин подхождат по отношение на земеделието. И заради това задмина ли ни Полша и ядем ли полски ябълки? Задмина ни. От Унгария внасяме ли мляко? Внасяме мляко. Да не говорим за от Германия маслото, знаете. Месото знаете също много добре, че внасяме 100 000 тона свинско месо годишно. 110 000 даже. А тази година ще да е повече заради африканската чума. Другият куриоз, който мен ме тревожи... Внасяме 100 000 тона и птиче месо.''

Целия разговор можете да изгледате във видеото:

Поставете оценка:
Оценка 4.9 от 25 гласа.

Свързани новини