Мисля, че отдавна такъв тип доклади, като този на делегацията на ПАСЕ /Парламентарната асамблея на Съвета на Европа-бел. ред. / за нашите избори, нямат решаващо значение за България, те са само за ПР-употреба на институциите и органите, които са били похвалени.
Няма как с инструментариума, с който разполага ПАСЕ и международни наблюдатели, да се хване, да речем, контролираният или корпоративният вот. Дори и купеният вот, ако няма някакви драстични нарушения- заловени купувачи/ продавачи в момента на случилото се, трудно може да бъде хванат. Купеният и контролираният вот бяха очертани като един от основните проблеми по време на тези избори. Още в процеса на подготовка на изборите, по време на кампанията. И на фона на ниската избирателна активност, макар, че не беше толкова ниска, колкото на предходните избори, този фактор играе сериозна роля за изкривяване волята на гласоподавателите.
Това коментира в студиото на ФАКТИ пред Лили Маринкова доц. Иво Инджов- преподавател по политически комуникации и анализатор по повод отминалите вече поредни предсрочни парламентарни избори. Той продължи с коментара си по следния начин:
Пропастта между политическите партии и избирателите е много голяма. Тя не е запълнена с това, че 4% е по-висока избирателната активност. И причините за това са комплексни. Те не се проявяват само през последните 2-3 години. Ние видяхме, че още през 2021 г., когато бяха първите избори, на които ГЕРБ падна от власт, видяхме ,че избирателната активност не беше кой знае колко висока. Макар, че само година преди това имаше мощни антиправителствени протести.
Една група хора, по-активни избиратели, по стечение на обстоятелствата, когато има някакво конкретно събитие, което да възпламени гняв и търсене на политическа отговорност, могат да излязат на площадите и да стоят там месеци наред. Но когато трябва да се отиде да се гласува, за да се завърти отново парламентарният цикъл, не отиват достатъчно много хора. А след това видяхме, че хората се обезвериха. Този анти-ГЕРБ фронт, който се сформира, той много бързо се разпадна. Някои от партиите- ПП-ДБ, влязоха в сглобка с тези, които бяха обявили за врагове. Влязоха представителите на модела "Пеевски и Борисов" в съглашателство, опитвайки се уж да ги превъзпитат в името на конституционни промени, съдебна реформа и т.н. Това не се получи. И това още повече отблъсна хората от изборния процес. Защото те си казват: "Ние сега гласуваме за един, получаваме него плюс още двама". Т.е. "Гласуваме за Петков, получаваме Борисов и Пеевски". Но не е само това причината. Причината е ,че през годините на прехода българите видяха, че политическите решения често пъти са режисирани от задкулисни кръгове, вземат се на други места. Политиците сменят идеологиите си, изневеряват на програмите си, и животът някак си може да си върви и без избори, и без активно участие в политическия процес. Но това е грешна позиция. Няма разговор от страна на политическите партии за връщане на доверието. А това отваря вакуума за появата на нови политически играчи, които да започнат да говорят поне по-искрено и по-емоционално за политиката, за да ангажират хората не само на избори. Но и в политически действия и да се оживи политическия процес.
Какви са вариантите за съставяне на редовен кабинет след поредните избори, до какво ще доведе присъствието на двете фракции на ДПС в новия парламент и още от анализа на доц. Инджов - във Видеото