Когато електричеството в Куба спря и милиони хора останаха без ток, първоначалните реакции извън страната отново се насочиха към познатото обяснение за провал на икономическа система, която не успява да се адаптира към съвременните реалности, предава News.bg.
Но според анализ, цитиран от Al Jazeera, кризата не е изолиран инцидент, а част от дългогодишно натрупване на вътрешни и външни фактори, които оформят енергийната нестабилност на острова.
Сред основните причини се посочват остаряла инфраструктура, недостиг на горива и ограничен достъп до международни пазари, както и последиците от санкционния режим на САЩ.
Анализът обръща внимание и на външната енергийна зависимост на Куба, включително временни доставки на петрол от Русия и ролята на партньори като Венецуела, които обаче не успяват да осигурят стабилност на енергийната система.
Според изданието, съчетанието между икономическите ограничения, външнополитическия натиск и вътрешния социален модел поставя Куба в ситуация на постоянна уязвимост, при която всяка външна доставка се превръща в геополитически акт.
В същото време се отбелязва, че островната държава запазва активна международна роля чрез медицински мисии и т.нар. „медицинска дипломация“, включително по време на глобални здравни кризи.
Кризата идва на фона на дългогодишни социални напрежения и протести, включително тези от 2021 г., които поставиха във фокус проблемите с ежедневното оцеляване, достъпа до ресурси и общественото доверие към институциите.
Според анализа настоящата ситуация представлява нов етап в продължаващото напрежение около ролята на Куба в региона и нейните отношения със световните сили.