На 11 ноември 2004г. смъртта на Ясер Арафат е потвърдена от Организацията за освобождение на Палестина (ООП), като причините са неизяснени. Минути по-късно за председател на ООП е избран Махмуд Абас. Ясер Арафат издъхва във военна болница в Париж.
Иконата на ООП е родена на 4 август 1929 година - официално в Ерусалим, но вероятно в Кайро. Участва във войната от 1948-ма, която води до създаването на Израел. През 1958 основава движението "Фатах" - за борба срещу еврейската държава. През 1969 г. е избран за председател на изпълнителния комитет на Организацията за освобождение на Палестина. Политическото си издигане дължи на ярката си личност, инстинкта за оцеляване и абсолютната отдаденост на каузата. Ръководи въоръжената кампания срещу Израел от съседните страни - Йордания и Ливан, което води до експулсирането му оттам и изгнаничеството му в Тунис. През1987 г. започва преговори с Израел. След договореностите от Осло през 1993 г., Арафат получава Нобелова награда за мир за 1994 г., заедно с тогавашния израелски премиер Ицхак Рабин и външния министър Шимон Перес. Ясер Арафат е избран за президент на Палестинската автономия през 1996 г.
След двете “интифади” от 1987 г. и 2000 г. в палестинските автономни територии, израелската администрация фактически изолира в дома му в Рамала, Арафат и отказа да преговаря повече с него , смятайки го за идейния вдъхновител и кръстник на самоубийствените палестински атентати, които заляха израелските градове с огън и кръв. Ясер Арафат напуска щаб квартирата си на път за Париж, няколко дена преди да изпадне в кома.
След смъртта на Арафат, Близкоизточният проблем отново се връща в своята мъртва точка.