Дали някой е допускал, че странната коалиция в Рим би могла да надхвърли средната продължителност на живота на италианските правителства? Невероятният съюз, включващ дяснорадикалната „Северна лига“ и лявопопулисткото движение "Пет звезди" бе обречен на провал от самото начало. Италия сега върви към 66-то си правителство от края на Втората световна война насам.
С голи гърди към властта?
Матео Салвини е най-безсрамният и безскрупулен политик в Италия през последните десетилетия. Надминава дори Силвио Берлускони, за когото приличието и сдържаността също бяха непознати. Напоследък Салвини държи в ръцете си броеница с кръстче, докато изнася ксенофобските си проповеди, макар че е в обтегнати отношения с Ватикана, тъй като смята Папата за твърде ляв. Въпреки това шефът на Лигата е убеден, че известна доза псевдорелигиозна декорация може да разкраси неговия национализъм.
Самият той цяло лято обикаляше плажовете полугол и без да се смущава позираше с дебелия си корем пред камерите на мобилните телефони. "Шкембето ми е пролетарско", заявяваше той на своите критици. Но нима човек като Салвини, който е професионален политик и твърде изкусен в плетенето на интриги, изобщо би могъл да има нещо общо с работническата класа? Общото между тях е само любовта към виното и към големите порции спагети. По всичко личи, обаче, че той твърде добре познава вкусовете на своите сънародници: мъжете виждат в него жизнерадостен мачо, жените - голям изкусител. Наличието на известна доза вулгарност в Италия никога не е било смятано за порок.
Салвини много точно си е направил сметката. Допитванията доказват правотата му: ако сега имаше предсрочни избори, той навярно би поел властта в Рим с помощта на дясноекстремистките "Братя на Италия". Тогава приятелят на Путин ще насочи италианската политика толкова надясно, че освен за Унгария и Полша в Брюксел навярно ще трябва сериозно да се загрижат за правовия ред в Италия.
Залезът на "Петте звезди"
Наградата за най-крещящ политически наивитет би трябвало да получи движението "Пет звезди". За по-малко от година то загуби половината от избирателите си, които преляха към партията на Салвини. Още предварително беше ясно, че нещата ще завършат по този начин. Вместо незабавно да покажат червен картон на проповядващия омраза вътрешен министър, от „Пет звезди“ крепяха една политика, която влизаше в разрез с нагласите на левия им електорат.
Заради едното участие в правителството, те предадоха малкото истински дух и политическа непоквареност, които им бяха останали. С участието си в управляващата коалиция, "Петте звезди" се превърнаха в трамплин за скока на Салвини към властта. Срещу цинизма и ловкостта на Салвини те се оказаха безсилни - не можаха да му противопоставят абсолютно нищо: нито идеи, нито борбеност, нито личности. Дори на фона на ниското ниво на италианската политика те изглеждаха направо жалки. Залезът на "Петте звезди" е заслужен, но ужасяващото последствие от тяхната слабост е, че на власт може да дойде човек, който открито флиртува с фашизма.
"Петте звезди" и социалдемократите биха могли заедно да спасят страната си, ако вместо за предсрочни избори, се договорят за алтернативна коалиция. Те все още разполагат с необходимото за целта мнозинство. Само че "Петте звезди" очевидно мразят социалдемократите повече, отколкото дяснорадикалните сили, за което няма никакво идеологическо обяснение, а и е политическо слабоумие. Социалистите пък явно имат нужда от някой, който да ги сплоти и да води политика, приемлива за различните лагери в тяхната партия.
Теоретически това би било възможно, но е твърде невероятно. В заключителната си реч подалият оставка премиер Конте нарече Салвини политически опортюнист и го упрекна в липсата на политическа култура. Но нали това се знаеше още от самото начало! Който сяда на една маса със Салвини, би трябвало да е подготвен за всичко.
Още едно голямо огнище на кризи
Салвини си играе с чувствата на италианците и ги убеждава, че не са виновни за огромните задължения на страната и неспособността ѝ да се реформира. А те са готови да вярват на разни конспиративни теории за тъмни сили в чужбина. За всички останали проблеми на Италия, Салвини също обвинява хора отвън - например мигрантите.
Той е човек, който ще изведе Италия от общността на европейските демокрации, ще я изолира в международен план и ще настървява избирателите с баснята, че се бори срещу Брюксел и бюджетната дисциплина. Това е много опасна игра, тъй като италианските дългове могат сериозно да разклатят еврото. А един държавен фалит на Италия би могъл да срине и общата европейска валута.
Въпросът е дали растящите финансови разходи на Италия ще могат да вразумят Салвини, или той счита срива на еврото за приемлива политическа цена. Във всеки случай е ясно, че с падането на правителството в Рим главоболията на Европейския съюз само се увеличават - възниква ново и голямо кризисно огнище. „Porca miseria“, както биха казали италианците.
Автор: Барбара Везел