Източна Европа дава повече на запада, отколкото взима. Това мнение, публикувано във Financial Times, е на румънския евродепутат Клотилде Арманд, която е член на бюджетната комисия и на центристката проевропейска политическа група Renew Europe. В европартията има и български представители, а именно ДПС.
През тази седмица лидерите на ЕС се срещат относно следващия седемгодишен бюджет на блока. Тези преговори често протичат по аналогичен начин - хленчещи източно- и централноевропейски държави искат повече пари, а пестеливите северняци настояват, че щедростта им има граници. По-богатите страни се изкарват като благотворителни души и критикуват източноевропейците за избирането на евроскептични депутати, които взимат големи чекове от ЕС, докато се борят срещу Брюксел.
Но ако погледнем по-задълбочено, се разгръща различна история. Голяма част от богатството в Европа тече от по-бедните страни към по-богатите - а не обратното. Започнете с източването на мозъци. Периферията на Европа губи млади способни работници, чието образование е било платено от данъкоплатците в техните страни.
Между 2009-а и 2015-а Румъния е загубила половината от лекарите си. Всяка година около 10 на сто от тези, които са останали, се набират активно от агенции за човешки ресурси за работа в западноевропейските страни.
Това не е само румънска афера. Полша е загубила поне 7 на сто от своите медицински сестри и лекари за едно десетилетие. Освен това, проучвания сред полски студенти по медицина показват, че повече от половината планират да напуснат родината си, след като завършат. В България тази цифра е 90%. Хърватия пък, която се присъедини към ЕС през 2013-а, вече е загубила 5 на сто от своите медици.
Това изселване е фактическия трансфер на огромно богатство. Образованието на един лекар в Румъния струва на държавата около 100 000 евро. Тези разходи не фигурират в електронните таблици на преговарящите за бюджета на ЕС, но би трябвало. Само годишното източване на лекари представлява повече от една четвърт от финансирането, което ЕС отделя за същия период, за да помогне на Румъния да догони останалата част от блока.
Богатите страни, които искат да намалят средствата на ЕС за по-бедните региони, също така изключват други важни фактори от бюджетното уравнение, като например трансферите на пари от филиалите на корпорациите им. Печалбите, които западноевропейските компании генерират в централна и източна Европа, далеч надминават публичното финансиране, което се прехвърля на изток.
От 2010-а и 2016-а Унгария, Полша, Чехия и Словакия са получили средства от ЕС, приблизително еквивалентни на 2 до 4 % от брутния им вътрешен продукт. Отливът на печалби и доходи от собственост от тези страни към запада за същия период обаче варира от 4 до 8 на сто от БВП.
Западната намеса в бизнеса и индустрията в източноевропейските държави, може да се види ясно в Румъния. Вкъщи, в Букурещ, пазарувам в супермаркет на французи, а телефонният ми оператор и моята компания за вода също са френски. Плащам сметката си за газ във френска мултинационална компания, чрез, разбира се, френска банка.
Членството в ЕС донесе огромни ползи за Централна и Източна Европа, но западните икономики също спечелиха и продължават да печелят изключително много от разширяването на блока. Крайно време е политиците на запад да обяснят на техните избиратели, че парите на ЕС не са благотворителност.
Идеята, че има победители и губещи в бюджетната игра на ЕС, е просто погрешна - всички имаме полза от единния пазар. Когато Източна Европа се присъедини към ЕС, беше сключен неизказан пакт. Ние премахнахме търговските бариери, което позволи на западните компании да вземат голям икономически дял. В замяна, западът обеща да прехвърли европейски средства на изток, за да може бившият комунистически блок да изгради инфраструктурата, от която отчаяно се нуждае.
Западът реализира печалба, а изтокът постигна напредък. Сделката беше взаимно изгодна. Но ако западът започне да отменя тези обещания сега, те рискуват да развалят европейския социален договор.