Тръмп иска 5% от БВП за отбрана: Защо това е трудно

Бъдещият американски президент Доналд Тръмп иска от съюзниците на САЩ в НАТО да отделят по 5% от годишния си БВП за отбрана. “Могат да си го позволят”, каза Тръмп. Така ли е наистина.

Над двойно повече за отбрана

Това би било огромно увеличение в сравнение с ангажимента за 2% от БВП, за който съюзниците от НАТО се споразумяха, но който се оказа труден за изпълнение в някои европейски държави. Първоначално Тръмп изискваше бюджетът за отбрана да се увеличи до 4% от БВП, но сега настоява дори за повече.

Европейските страни членки на НАТО са наясно, че ще се наложи да бръкнат по-надълбоко в джобовете си, за да се противопоставят на потенциална заплаха от Русия. Пет процента от БВП обаче изглеждат невъзможна цел в настоящата икономическа ситуация, дори за по-богатите държави.

Настоява за 5%, но ще се задоволи и с 3,5?

Оптимистичният прочит на искането на Тръмп е, че то е тактика за водене на преговори и че НАТО, като съюз на равноправни партньори, ще постигне споразумение, смята Рафаел Лос, политически сътрудник в Европейския съвет за външна политика, който се занимава със сигурността и отбраната в евроатлантическата зона.

“Смятам, че увеличаване на разходите за отбрана до 3,5% може да се възприеме като по-реалистично от европейците. Но песимистичният сценарий е, че Тръмп има сериозно намерение да изтегли САЩ от НАТО и да насърчи Путин да прави каквото си иска”, казва още Лос.

Последното искане на Тръмп изглеждаше “като начален залог” и той може да се съгласи и на по-малко, казва Ян Лесер, ръководител на брюкселския офис на Германския фонд „Маршал“: “Но дори 3% или 3,5% биха били непосилни за много членове”, смята експертът.

Да не забравяме за Русия

През декември генералният секретар на НАТО Марк Рюте напомни на европейците, че „Русия инвестира за отбрана през тази година 7-8% от БВП”, и заяви, че Европа трябва да премине към “военно мислене” и да “ускори” производството на отбранителни продукти.

Той призова страните да се откажат от част от бюджетите си за социално подпомагане и да изразходват повече средства за отбрана.

“Европейските страни дават средно до една четвърт от националния си доход за пенсии, здравеопазване и системи за социална сигурност, без това да ги затруднява”, каза Рюте. “Нуждаем се от малка част от тези пари, за да направим отбраната си много по-силна и да запазим начина си на живот.“

По колко харчат големите европейски членове на НАТО?

По данни на Алианса в момента нито един член на НАТО не отделя 5% от БВП за отбрана. Най-големият разход е този на Полша - 4,12% от БВП, следвана от Естония (3,43%) и САЩ (3,38%). Италия е отделила 1,49% от БВП за отбрана през 2024 г., което вероятно е било тема при срещата на италианската министър-председателка Джорджа Мелони с Тръмп в неговото имение Мар-а-Лаго.

Въпреки идеологическата близост между Тръмп и Мелони, от Италия също ще се очаква да увеличи разходите си, според Лео Горети, ръководител на прогрмата за външна политика в италианския мозъчен тръст “Институт за международни отношения”. “В най-добрия случай Мелони може да издейства някои отстъпки - например отлагане на срока, в който Италия да увеличи разходите си за отбрана”, казва той и добавя, че искането на Тръмп поставя Мелони в трудна позиция.

“Италия наистина иска да харчи повече за отбрана, но проблемът е, че има много ограничен ресурс”, каза Горети. “Разходите за социални грижи, особено за здравеопазване и за пенсии, не оставят много свобода на действие”.

Обединеното кралство, което е сред най-силните във военно отношение членове на Алианса, е изправено пред същия проблем. Макар че през 2024 година страната е похарчила 2,33% за отбрана, а и преди това е надхвърляла границата от 2%, тя все още не е достигнала поставената от самата нея цел от 2,5%. Увеличаването на това ниво до 5% изглежда особено трудно, тъй като правителството обеща скъпоструващи социални подобрения, включително в системата на здравеопазването и в строежа на нови жилища.

Франция и Германия са изправени пред политически сътресения заради проблемите на икономиките си, а симпатизиращи на Русия крайнодесни групи са във възход. През 2024 г. Франция е отделила 2,06% за отбрана, а настоящите политически сътресения подкопават отбранителните планове на страната.

Германия: Разходът да се определя от потребностите, не от БВП

Германия, която през февруари ще провежда предсрочни избори, изразходва 2,12% за отбрана. Всяко по-нататъшно увеличение със сигурност ще породи много спорове. По време на първия си мандат Тръмп изрично призова Германия да увеличи разходите за отбрана. Германският канцлер Олаф Шолц заяви, че Алиансът има “регламентирана процедура” за определяне на военните потребности и добави: “Важно е да сме заедно и да действаме единно по тези въпроси”.

Основният съперник на Шолц за предстоящите избори в Германия - Фридрих Мерц, нарече остарели целите за разходите като процент от БВП: “2%, 3% или 5% са по същество без значение: „От решаващо значение е да направим необходимото, за да сме в състояние да се защитаваме“, заяви Мерц пред германската обществена телевизия.

По-високият бюджет ще отива за европейска или американска техника?

Според анализаторите предстоят дълги и трудни преговори между бъдещата администрация на САЩ и европейските им съюзници, но изразходването на повече средства може да доведе до компромис.

Ако Тръмп ги притисне да стигнат до 5%, те биха могли да изразходват по-голямата част от средствата, като инвестират в европейската отбранителна индустрия. А има и друг вариант – по-голям дял от средствата за отбрана да бъде предназначен за американските производители.

Автор: Аншал Вохра