Решението на полския Конституционен съд създава особени главоболия на привържениците на един все по-тясно интегриран ЕС. Защото полските съдии удариха спирачката на правораздаването, което упражнява Европейският съд. Пазителите на полската конституция смятат, че Европейският съд превишава правата си, когато се произнася по полски закони, отнасящи се до назначаването на съдии и до полското правосъдие по принцип. Според съдиите във Варшава в действащите в момента Европейски договори Полша не е преотстъпила подобни компетенции на Европейския съд.
Всъщност спорът между национален конституционен съд и Европейския съд в Люксембург не е нов. Фактите показват, че в ЕС съществуват две основни позиции по въпроса, както припомня бившият председател на Германския конституционен съд Андреас Фоскуле. На едната позиция застават Еврокомисията и Европейският съд, според които върховенството на европейското право над националното е абсолютно. От което следва, че Европейският съд винаги има последната дума.
Кой е готвачът и кой - сервитьорът?
Втората позиция защитават редица конституционни съдилища в държави-членки на ЕС, според които тези държави са прехвърлили на европейските институции само определен брой изрично изброени компетенции. Ако трябва да го обобщим по-образно: открай време се води спорът кой точно е готвачът, а кой - сервитьорът. Дори Германският конституционен съд, който минава за изключително благоразположен към Европейския съд, вече на няколко пъти е удрял спирачката на присъди от Люксембург - последно през май 2020, когато ставаше дума за изкупуването на облигации от страна на Европейската банка.
Всъщност, цялата неразбория и напреженията произтичат от едно много просто обстоятелство: ЕС не е федерална държава. Както всички помним, опитът да се върви в тази посока, като най-напред се приеме европейска конституция, се провали през 2005, когато французите и нидерландците отхвърлиха проекта, гласувайки на референдуми. И независимо дали този техен вот ни харесва или не, ако сме демократи, ние сме длъжни да го приемем. И да преглътнем факта, който следва от това решение: че днешният ЕС е една недовършена постройка, която засега се крепи само на компромиси.
И все пак Полша ще се съобрази с Брюксел
В случая с Полша обаче фактическата ситуация има и обратна страна. Решението на Конституционния съд във Варшава дава картбланш на националконсервативното правителство да продължи да демонтира правовата държава и независимото правосъдие. Опитът да се спрат тези процеси по съдебен ред на европейско равнище очевидно се провали. Тъй че сега не остава нищо друго, освен да се търси политическо решение на проблема.
Националконсерваторите, които са на власт в Полша, ликуват и повтарят, че присъдата е "победа на националния суверенитет". Тези словоизлияния са насочени най-вече към твърдото ядро на техните привърженици. Опитът показва, че по този начин управниците във Варшава може би просто се опитват да приспят вниманието. Защото никой не може да си представи, че Полша би се отказала от европейските милиарди и би скъсала наистина с ЕС. Реалистичното предположение е, че във Варшава тихомълком ще се откажат поне от една част от оспорваната съдебна реформа. Решението на Конституционния съд трябва да помогне на премиера Матеуш Моравецки да опази фасона си пред онези в собствения му лагер, които го смятат "слабак", докато в същото време постигне някакъв компромис с Брюксел. А този компромис може накратко да се опише така: "Давате ни пари, ние осигуряваме върховенство на закона". Европа не е загубила Полша.
Автор: Бартош Дудек