Министърът на външните работи (на Република Северна Македония) Буяр Османи участва в първото заседание на Съвета по външни работи на ЕС с министрите от Западните Балкани. Османи е заявил, че от България зависи да използва политическия момент, за да спаси доверието в региона към ЕС, предаде кореспондентът на МИА от Брюксел, съобщи БТА.
За пръв път вчера шестимата външни министри от Западните Балкани бяха поканени да бъдат част от редовния официален Съвет на външните министри на ЕС. Темата на срещата беше войната в Украйна, последствията от нея и влиянието на Русия в региона. Пред МИА министър Османи каза, че е предупредил своите колеги от ЕС за икономическите и политическите последици от този конфликт в региона, както и за необходимостта точно сега да бъде спасено доверието в ЕС, чрез деблокиране на преговорния процес със Северна Македония. За македонската страна на ход е България, Северна Македония е изпълнила всичко, което се иска от нея.
„Ще повторя, топката е в Република България. Република България трябва да реши дали да използва този момент, за целия регион след събитията в Украйна и дали ЕС ще поеме стратегическото лидерство в региона. Република Северна Македония беше конструктивен партньор в преговорите, в изпълнението на критериите. Страхувам се, че моментът, който имаме сега може да бъде загубен. „Както казах на Съвета по външни работи, най-големият подарък за Русия ще бъде в региона да бъде унищожено доверието към ЕС“, каза пред МИА Османи и подчерта, че засега няма споразумение между двете държави (България и Република Северна Македония), което да бъде основа за подписване на договор, но че се обмислят начини за включване на различните подходи в едно цялостно решение.
Това Османи е казал пред 27-те министри на ЕС, включително пред българския министър Теодора Генчовска, която, според източници на МИА, на срещата не е проявила гъвкавост. В случай, че България отново блокира Северна Македония през юни, Османи казва, че ще трябва да "седнем и да видим" как да продължим.
"Това, което в най-голяма степен ще бъде загубено е политическият момент, защото и в двете страни виждам все по-малко политически капитал, който може да бъде фокусиран, за да се постигне решение между двете държави, а оттам и за европейската перспектива на региона. Надявам се, че нашите български партньори ще разпознаят сегашния момент, а какво ще се случи след това ще трябва да седнем и да видим", каза министърът. В същото време чрез външния си министър Северна Македония обяви, че ЕС трябва да помогне на страната да се справи с последствията от войната: енергийната криза, инфлацията, рекордното покачване на цените на суровините, успоредно с обявяването на Северна Македония от Русия за "вражеска страна", поради присъединяването ѝ към западните санкции.
"Отношението ни към Русия е нашето морално и стратегическо убеждение, това е истинската страна на историята, но ние споделяме последствията заедно с ЕС. Имах такива срещи в Европейската комисия, като посочих икономическите последици в страната заради това. ЕК вече реши, че страните от Западните Балкани могат да влязат в съвместното обезпечаване на газовите доставки, говорихме за макрофинансова подкрепа за страната, казах за работата ни за диверсификация на енергийните източници", каза външният министър Буяр Османи. По отношение на макрофинансовата помощ и сумата, поискана от Северна Македония от Европейския съюз, министърът каза, че с тези въпроси се занимава Министерството на финансите и правителството, но е останал с впечатление, че в ЕС и ЕК има разбиране.
"Мисля, че в Европейската комисия и Европейският съюз са наясно и се опитват да включат региона в тези мерки, за да смекчат последствията. Смятам, че за нас процесът на присъединяване е изключително важен, защото е в основата по-нататък на други въпроси", каза Османи и повтори, че следващите месеци и дори години се предвижда да бъдат кризисни не само за Западните Балкани, но и за целия ЕС. По информация на МИА на вчерашната среща е било обсъдено и предложението на френския президент Еманюел Макрон за Европейска политическа общност. Страните от Западните Балкани са били уверени, че това предложение не е алтернатива на пълноправното членство в ЕС, но не са получили повече подробности. Очаква се Макрон първо да сподели повече за плана със своите колеги от ЕС по време на предстоящата среща на върха на ЕС в края на май.